Трети раздел
1.3. ПРОБЛЕМЪТ ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО

Калина Захова

web | Парчетата, които слушаме

The handshake
Seals the contract
From the contract
There's no turning back (...)
It's a competitive world
Everything counts in large amounts

[Depeche Mode, "Everything Counts"]

При цялата си привидност различието в популярната музика е не само пазарно организирано в "контрасти" между отделните звезди, стилове, медии и почитателски пристрастия, но и законово регламентирано посредством авторското право. Последното има за цел да блокира прякото подобие; така това, което в литературата наричаме цитатност, в популярната музика се определя като плагиатство. Авторското право е правен и морален проблем, който допълнително усложнява въпроса за песенната интертекстуалност, именно поради факта, че в основата му стои узаконената оригиналност. Нейните граници обаче се дефинират трудно и удържат още по-трудно; по стоковата си логика музикалната индустрия е принудена да преподреди полето на Déjà в илюзорно самостоятелни и новаторски артефакти, които да прикриват матричната си интертекстуалност, но едновременно и да не се отклоняват от нея.

Авторското право е система, която започва да функционира в края на XV век във Венеция и в края на XVI век в Англия във връзка с книгоиздаването и се разпростира към технологията и изящните изкуства през XVIII и XIX век. Интересно е, че исторически в основата на т.нар. "авторско право" ("copyright") не стоят нито "права", нито "авторът" - системата израства върху други два стожера: печалбата и контролът, и двете от страна на властимащите (Britannica 2000). Едва в началото на XVIII век в Англия се фиксират именно авторите като основни облагодетелствани и защитавани от закона, а сработването на законите в отделните държави се постига доста по-късно чрез поредица от международни споразумения: Бернската конвенция (1886), Универсалната конвенция за авторското право (1952), Римската конвенция (1961), Женевската конвенция (1971) (Collins 1993: 146). Отделните изкуства, науки и технологии имат, разбира се, освен общия си проблем за законова защита на творенията и изобретенията, също и специфични собствени проблеми. За музиката международната страна на въпроса има особена значимост.

Тъй като музиката, в много по-голяма степен от останалите изкуства, по-лесно прескача националните и лингвистични културни граници, проблемът за защитата на авторското право в чужди страни става изключително важен (Laing 1993: 22).

Този проблем съвсем не е от вчера, нелегален музикален сектор съществува от момента, в който е бил прокаран първият закон за музикалното авторско право (Frith 2001: 50) - варират преди всичко техническите средства, с които се пиратства. В това отношение нелегалният сектор върви ръка за ръка с развитието на легалния: от лентите, през компакт дисковете до MP3 формата и практически нерегулируемата интернет дистрибуция.

Другият аспект, който се променя, освен технологичният, касае мащабите на пиратството. Лейнг обръща внимание на факта, че проблемът е свързан с "глобализацията" на популярната музика и звукозаписната индустрия и с налагането на англо-американската музика по света след успеха на the Beatles и другите звезди на 60-те (Laing 1993: 31).

Макар че няма официални изчисления от страна на музикалната индустрия на световния пазарен дял на основата на националния произход, най-вероятно е записите, произхождащи от Великобритания и САЩ, да представляват около половината от настоящите продажби (Laing 1993: 31).

Така големите музикални компании са изправени пред нелека задача: хем да покрият максимално широки мултинационални, даже глобални, пазари, хем да опазят продуктите си в това множество от законови контексти. Започнах тази глава с уговорката, че музикалната индустрия има много лица, много клонове и много функции, но трябва да отчетем факта, че глобализацията съществено променя нейния облик. Както посочва Фрит, днес сърцевината на индустрията е съставена от две главни грижи: а) собствеността на правата - затова големите музикални корпорации съчетават звукозаписни компании и музикални издателства; б) музикална дистрибуция - големите музикални корпорации (Universal, BMG, EMI, Sony, Warner) са част от развлекателни суперкорпорации, които търсят облагите от всички възможни начини за глобално пренасяне на музиката (Frith 2001: 49). Подобно съсредоточаване на толкова големи капитали и пазари на едно място е всъщност една от големите тревоги, свързани с музикалната глобализация - подобно съсредоточаване всъщност напомня на властова културна централизация от неоадорниански тип. За щастие, изход от нея все пак има, и той е указан от самите потребители, които наместо да практикуват необезпокоявани пасивното консуматорство, приписвано им от Адорно, успяват икономически и идеологически да се изплъзват от този механизъм, преди всичко в необятните дебри на интернет.

БИБЛИОГРАФИЯ

Britannica 2000: Britannica CD. Deluxe Edition, North Sydney, NSW: Britannica.com.au, 2000.

Collins 1993: Collins, John. The Problem of Oral Copyright: The Case of Ghana. // Music and Copyright. Ed. by Simon Frith. Edunburgh University Press, 1993.

Frith 2001: Frith, Simon. The Popular Music Industry. // The Cambridge Companion to Pop and Rock. Ed. by Simon Frith, Will Straw and John Street. Cambridge: Cambridge University Press, 2001.

Laing 1993: Laing, Dave. Copyright and the International Music Industry. // Music and Copyright. Ed. by Simon Frith. Edunburgh: Edunburgh University Press, 1993.

© Калина Захова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.12.2018
Калина Захова. Парчетата, които слушаме. Варна: LiterNet, 2018.