Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
Втори раздел
3. СУБЕКТНИ ОТНОШЕНИЯ В ПЕСЕННИЯ ТЕКСТ
Калина Захова
web | Парчетата, които слушаме
Няма Аз само по себе си, съществува само Аз от елемента на словото Аз-Ти и Аз от елемента на словото Аз-То.
Когато човек казва Аз, той има предвид едно от двете.
Което Аз той има предвид, то съществува в момента, когато той казва Аз. Също и когато казва Ти или То, в тоя момент съществува даденото с единия или пък с другия елемент на словото Аз (Бубер 1992: 4).
В песенния текст отношенията между изпълнителя и слушателя, от една страна, и между адресанта и адресата, от друга, са многообразни и допълнително усложнени от различни фактори. Някои от техните особености са близки до тези на писмената литература, и в частност лириката; други са собствено песенни, или дори, още по-точно казано, популярно песенни.
Настоящата глава е разделена на три части. Първата поставя Бахтин в контекста на закъснялото внимание на изследванията на популярната музика към него и същевременно се опитва да извлече идеи на Бахтин, които биха били релевантни спрямо избраната в този раздел призма: тази на рецепцията. Втората част сравнява писмената лирика и песента на основата на противопоставянето между особеностите им, които "фиксират" значението, и тези, които го "дефиксират", отмествайки референтността. Третата част е по същество съсредоточена върху субектните отношения в песенния текст и проследява различните идентификационни режими, провокирани от местоименните конфигурации. На базата на това се предлага разграничение между персонифицирана и деперсонифицирана проекция на слушателя и се посочва механизъм за десинкретизация на песента.
БИБЛИОГРАФИЯ
Бубер 1992: Бубер, Мартин. Аз и ти. Задушевният разговор. Божието затъмнение. Прев. от нем. Радосвета Теохарова, Владимир Теохаров. Варна: Стено, 1992.
© Калина Захова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.12.2018
Калина Захова. Парчетата, които слушаме. Варна: LiterNet, 2018.
|