Втори раздел
2.2. ИНДИВИДУАЛНО ВЪЗПРИЕМАНЕ И СОЦИАЛИЗАЦИЯ

Калина Захова

web | Парчетата, които слушаме

You were my hero, my Friday night
You wrote the soundtrack to my life

[Europe, "Hero"]

Редица ключови особености на индивидуалното общуване с песента ще бъдат обект на по-подробно разглеждане в следващата глава [3.], затова тук някои аспекти ще бъдат само щрихирани.

В емоционално отношение, което, както видяхме в предишната глава [1.], традиционно се счита за най-силната страна на музикалната рецепция, индивидуалното общуване с песента има две посоки: от една страна, от песента се очаква да отговори на дадено състояние на възприемателя (да му кореспондира, да го засили или тушира), а от друга - самата песен провокира състояния (ментални, психологически, емоционални, духовни). Тук по необходимост оставям настрана терапевтичния ефект, който се търси/постига чисто музикално, както и всички индивидуални емоционални реакции, недефинируеми и нетипологизируеми в своята множественост.

Зад чисто ситуативната обусловеност на индивидуалната рецепция обаче стоят доста по-сложни процеси; зад единичния и краткотраен афект се крие дълга поредица от "подривни" действия на песента. Струва ми се, че това е един аспект, по който може да бъде критикувана вече разгледаната [в 1.3. на втория раздел] дълга традиция на поставяне на музиката над словото - практиката показва, че песента оказва далеч по-дълготрайно, личностно определящо и светогледоконструиращо влияние от инструменталната музика. В това отношение нерефлексивността на последната, отбелязана от Кант (1993: 223-224), я омаловажава в сравнение с вокалната музика и нейната способност за моделиране на индивидуалното съзнание.

Обичайното възражение към текстовете на популярната песен е спрямо наличието на известна схематичност, опростеност, често пъти граничеща с празнословие и нонсенс. Пол Зюмтор обяснява тази опростеност с маркетинговото изискване за краткост на песента, на което според него "се дължат и стилистичните, и тематичните ограничения, нуждата от известна лаконичност и всички игри на внушението" (Зюмтор 1992: 120). Наред с това текстът страда и от подчинената си позиция спрямо музиката, и най-вече спрямо ритъма. Парадоксално обаче въздействието на песенния текст не е обратнопропорционално на неговото "празнословие"; напротив, "лекотата" му се превръща в пряк път към индивидуалното културно съзнание и неговото дълготрайно моделиране.

И така, какво наричам повсеместно влияние на песенния текст върху индивидуалното съзнание и какви са възможните причини за него? Централното твърдение тук е, че смисловият обем на текста, независимо колко малък или голям е той, функционира като инструмент за интерпретиране на всекидневната реалност на възприемателя, бидейки част от едновременния процес на екстернализация, обективация и интернализация (по термините на Бъргър и Лукман 1996: 155). В този смисъл можем да говорим за социализационен ефект на популярната песен, особено ясно изразен в младежката възраст. Обективираният в текстовете опит е част от онова, което в терминологията на Шютц, Бъргър и Лукман се нарича социален запас от знание. Така песенните текстове функционират като учебници по човешки взаимоотношения, по поведение и реакции на дадени ситуации, по възгледи и отношение към явленията и света.

В тази възраст има силен импулс за идентификация с тези колективни репрезентации и за използването им като водещи фикции. Подобни символически фикции са фолклорът, посредством който тийнейджърите отчасти оформят и композират своята ментална картина на света (Hall, Whannel 1964: 32).

В тази връзка текстовете са и един от най-мощните източници на стереотипи (срв. например изследванията върху образите на жените и джендър дефинирането в популярната музика (Lee Cooper 1998; 1999), или присъствието на темата за наркотиците (Markert 2001), или сексуалните стереотипи през 60-те, образуващи това, което Дейв Лейнг нарича "код за гимназиално ухажване" (Laing 1969). На една много широка тематична основа песенните текстове предлагат готови модели за отреагиране във всяка една ситуация и фамилиаризират непознатото и трудното за едно подрастващо дете, предлагайки му набор от поведенчески практики и нагласи, с който да се справи с него. По този начин, интернализирайки било чрез съзнателно подражание, било чрез неволно усвояване на модели, света, побран в песенния текст, индивидът не само формира своето индивидуално съзнание, но и се социализира, ставайки част от интерсубективния свят на обществото. Оттук можем да говорим за подмяна на социализиращите източници за подрастващото дете, тъй като популярната песен и заложените в нея модели се явяват изключително силно конкурентни както на първично социализиращия персонал (в лицето на семейството), така и на вторично социализиращите институции (училище и т.н.) (Бъргър и Лукман 1996: 155-174). Култът към звездата, който поставя идола в позицията на своеобразен авторитет, води със себе си и безрезервно доверие в него/нея, а оттам и приемане на казаното в текстовете като единствено истинно и правилно. Оттук и притесненията на институционални органи като американската Комисия по комуникациите например, че популярната музика оказва пагубно влияние върху подрастващите, особено със своята склонност към обговаряне на тематика, касаеща секса, наркотиците и насилието (Impact 1996), срв. също и при Words (1996). До известна степен звездите/идолите са в състояние да се превърнат в "значими други" за индивидуалния възприемател, измествайки по този начин родителите и опосредствайки нов свят като алтернатива на вече интернализирания. Нещо повече, интернализираните в този ранен период културни, поведенчески, социални нагласи, предложени от песенните текстове, показват изумителна трайност и нерядко съпътстват индивида през целия му житейски път. Или с думите на Хердер:

Да напълниш цяла юношеска, детска душа, да вложиш в нея песни, които - в повечето случаи единствени - остават за цял живот в нея и определят тона на същата, и стават неин вечен зов за подвизи и спокойствие, за добродетели и утеха, каквито са в душата на древните, диви народи бойните и героични песни, както и песните за предците - каква задача, какво дело! (Хердер 1985: 175).

Именно предвид тази "педагогическа" функция на популярната песен, последната буди толкова страх у изместените възпитатели. И може би понякога с право - не всички песни са добри "педагози", но всички знаят най-прекия път до своите ученици.

БИБЛИОГРАФИЯ

Бъргър и Лукман 1996: Бъргър, Питър Л., Лукман, Томас. Социалното конструиране на реалността (Изследване по социология на знанието). Прев. от англ. Кольо Коев. София: Критика и хуманизъм, 1996.

Зюмтор 1992: Зюмтор, Пол. Въведение в устното поетическо творчество. Прев. от фр. Весела Бръмбарова. Предг. Симеон Хаджикосев. София: УИ "Св. Климент Охридски", 1992.

Кант 1993: Кант, Имануел. Критика на способността за съждение. Прев. от нем. проф. д-р Цеко Торбов. София: Издателство на Българската академия на науките, 1993.

Хердер 1985: Хердер, Йохан. Извлечение от една кореспонденция за Осиан и песните на древни народи (1773). // Хердер, Йохан. Естетически студии и статии. Предг., встъпит. студия, състав. Исак Паси. Прев. от нем. Иван Атанасов, Севдалина Аршинкова. София: Наука и изкуство, 1985.

Hall, Whannel 1964: Hall, Stewart, Whannel, Paddy. The Young Audience (1964). // On Record. Rock, Pop and the Written Word. Ed. by Simon Frith and Andrew Goodwin. New York: Pantheon Books, 1990.

Impact 1996: Impact of Music Lyrics and Music Videos on Children and Youth. // Pediatrics, December 1996, Vol. 98, No. 6, pp. 1219-1221.

Laing 1969: Laing, Dave. The Sound of Our Time. London: Sheed and Ward, 1969.

Lee Cooper 1998: Lee Cooper, B. Images of Women in Popular Song Lyrics: A Bibliography. // Popular Music and Society, Winter 1998, Vol. 22, No. 4, pp. 79-89.

Lee Cooper 1999: Lee Cooper, B. Women’s Studies and Popular Music Stereotypes. // Popular Music and Society, Winter 1999, Vol. 23, No. 4, pp. 31-43.

Markert 2001: Markert, J. Sing a song of drug use-abuse: Four decades of drug lyrics in popular music - From the sixties through the nineties. // Sociological Inquiry, Spring 2001, Vol. 71, No. 2 pp. 194-220.

Words 1996: Words as weapons. // IPA Review, 1996, Vol. 48, No. 4.

© Калина Захова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.12.2018
Калина Захова. Парчетата, които слушаме. Варна: LiterNet, 2018.