Първи раздел
1.1. ПОПУЛЯРНАТА ПЕСЕН И ПЕСЕННИЯ ТЕКСТ

Калина Захова

web | Парчетата, които слушаме

Песента е синтетично, многосъставно изкуство и от тази ѝ синтетична природа произтичат множество изследователски затруднения и множество академични некоректности. Това личи даже на чисто терминологично ниво при справочните издания, които все още често се затрудняват да излъчат единно определение за песента.

По-умерените мнения отчитат двусъставност на песента и я обявяват за "поетично-музикална" форма:

• "Най-простата и най-разпространената форма на вокална музика, възникнала върху поетичен текст" (Четриков 1979);

• "Песента се създава върху поетичен текст и представлява музикално-поетично произведение" (Клостерман 1995);

• "...най-популярната и достъпна форма на музикално изказване..." (Константинов 1960).

Не липсват обаче и мнения от двете крайности:

- откъм страната на литературата (в речниците на литературните термини):

• "лирическа творба, обикновено кратка, акомпанирана с музика" (Longman 1989)¹;

• "лирическа творба, чийто текст спонтанно е свързан с мелодия; или пък мелодията е композирана по-късно" (Беров 1998).

- и от страната на музиката (в музикалните енциклопедии):

• "музикална творба за глас или гласове, акомпанирана или не; или актът/изкуството на пеенето" (Grove 1980).

Разбира се, песента може да бъде и само музикална, или само литературна форма. Но не това (или не само това) е причината за терминологичните несъответствия. Отделните хуманитарни полета обичат да имат свой ясно установен предмет, а в многосъставните изкуства предмет им е този компонент, който могат да разпознаят и овладеят. Настоящото изследване, макар да идва откъм полето на литературознанието и неизбежно да носи уклона към словесния компонент, последователно и максимално аргументирано ще настоява на синтетичния характер на песента.

Вероятно прави впечатление подмяната на понятието "синкретичност", което спрямо първобитната поезия обозначава "съчетанието на ритмовани движения с песен - музика и елементи на слово" (Веселовский 1913: 227). Наместо за този първичен синкретизъм, тук ще се говори за синтетичност, разбирана в съвременния смисъл на думата като синтез на множеството аспекти на песента.

Самата синтетичност не се ограничава само до музика и слово; тя има различни нива - някои собствено песенни, други специфични за съвременната култура. Нивата могат да се разделят най-общо на три:

1. съставните части на песента: вербален текст, мелодия, пеещ глас, инструменти, аранжимент, изпълнение и др.

2. текст и контекст - както ще стане ясно в хода на изложението, песента трудно може да бъде отделена от своя контекст; затова ще бъдат разгледани и причините за тази тясна обвързаност, и механизмите, които позволяват частична десинкретизация.

3. социологически, психологически, икономически, политически, философски, културологични и други аспекти - т.е. онези посоки, които прескачат отвъд полетата на музикологията и литературознанието и изискват комплексна нагласа към песента.

Тази многопластова синтетичност ще бъде закодирана съответно и в понятието песенен текст, което ще се схваща в смисъл, много по-широк от просто вербалния текст на песента. При все това ще повторя признанието си: синтетичността е главната особеност на песента, т.е. на обекта на изследване, но не винаги се оказва удържима като метатекстуална стратегия, т.е. като методология на изследване. Така въпреки съзнателните ми усилия за удържане на интердисциплинарния подход, музиколожкият експертен поглед не може да не открие в разработката известно предпочитание към вербалния текст за сметка на останалите елементи, така както на литературоведското око не може да убегне често срещаното в други изследвания на популярната музика отстъпление и пренебрежение към думите за сметка на музиката. Това изследователско неравенство не е нарочно целено, то още веднъж препотвърждава сложността, произтичаща от многокомпонентността на песента. Обзорът на изследванията на популярната музика, който съставлява втората глава на този първи раздел, освен останалите си функции, ще послужи и като илюстрация на множествеността на гледните точки към популярната песен. В тази връзка е важно да се отбележи, че дори днес, когато съществува стабилно ядро от профилирани специалисти в областта, при всеки от тях все пак малко или много личи частният им академичен бекграунд (музиколожки, социологически, психологически и пр.). По подобен начин и настоящото изследване е наясно, че не може, а вероятно и не бива, да бяга от литературоведското си наследство.

Въпреки това, нека подчертая, понятието песенен текст тук няма да се ограничава до думите на песента. Англоезичните изследвания разполагат с терминологично разграничение между text и lyrics; поради липсата на подобно удобство в българския език, тук текст ще покрива широкия културологичен смисъл на понятието, а за вербалния компонент на песента към текст ще се добавят допълнителни определения.

С това уточнение стигаме до най-трудното отграничаване: дефиницията на песента в съвременната култура. Времево изследването е разположено от средата на 50-те години на XX век, когато се ражда рокендролът, до днес, с изключение на глава [2.1.], която се връща към XIX век в търсене на философските основи на проблема за песенната рецепция. По-подробна обосновка на този и други изследователски избори в текста следва в заключителната глава на този първи раздел [1.3.].

Навсякъде в хода на изложението обектът на изследване бива именуван популярна песен, но това словосъчетание, при все цялата си устойчивост, съвсем не е безпроблемно. Следващите редове, както и целият първи раздел, ще се опитат да обяснят пълнежа му и да коментират релевантните и ирелевантните критерии за поставяне на разграничения.

Един исторически поглед, какъвто отбелязах, че тук отсъства, би могъл да проследи популярното назад до латинския му корен popularis и да потърси преките връзки с народното, общонародното, обичаното от народа. По пътя задължително ще се срещне с фолклора, фолклористиката и нейния баща Хердер; както и с конструирането на целия диапазон нагласи спрямо песента: от преклонението към нея като израз на "народната душа" до надпоставените критики към "простотата" на народа. Настоящото изследване има ясно заявено отрицателно отношение към йерархичния тип мислене и това отношение ще бъде аргументирано веднъж в [1.1.3.] като критика на пределния елитизъм и пределния популизъм, втори път в [1.3.] като опит за декомпозиране на йерархиите, и в крайна сметка цялостно посредством двата избрани проблемни кръга на изследването: рецепцията на песенния текст и песенната интертекстуалност. Последните впрочем ще бъдат и основните призми, през които ще се изследва функционирането на песенния текст в съвременната култура: от една страна, като рецептивни практики и техните резултати, от друга, като разнородни отношения между самите песни - двете полета съответно оформени в двата следващи раздела [2] и [3].

И така, какво все пак се нарича популярна песен по отношение на разглеждания период? Основното разграничение отделя "популярната", "леката", "развлекателната", "естрадната", "масовата" музика от "сериозната", "класическата", "арт" музиката. Нататък неведнъж ще става дума за различните критерии за това разграничение, затова нека тук привлечем само делението на Бурдийо и основаната на него модификация на Фрит.

Докато идеологията на харизмата разглежда вкуса в легитимната култура като дар от природата, научното наблюдение показва, че културните нужди са продукт на възпитание и образование: проучванията установяват, че всички културни практики (посещения на музеи, на концерти, четене и пр.), както и предпочитанията в литературата, изобразителното изкуство или музиката, са тясно свързани с образователното ниво (измерено по квалификации или дължина), и на второ място, със социалния произход (Bourdieu 2000: 1).

Така Бурдийо разграничава "популярната" от "легитимната" естетика на базата на количеството и вида натрупан културен капитал. Върху този модел и върху "световете" на Бекер² Саймън Фрит отделя три вида дискурсивни практики, които типологизират музиката и определят отношението към нея (предадени тук накратко по Frith 1996: 36-43):

• арт дискурс (буржоазен свят, или господстваща култура по Бурдийо) - това е светът на класическата музика, който е йерархично организиран около академията и поставя най-високо учителя, квалификацията, ерудицията - както по отношение на изпълнителите, така и по отношение на реципиентите. Неговото централно музикално събитие е концертът, разбиран като трансцендентно изживяване, което е свързано с набор от конвенции, знания и умения (pp. 36-39);

• свят на фолклорната музика (популярна култура по Бурдийо) - той се свързва с естественост, културна необходимост, пряка връзка на изкуството с живота. Неговите изпълнителски ритуали (клуб, фестивал) също са различни от ежедневния свят, като освен това предлагат и включване, общуване, колективност (pp. 39-41);

• комерсиален музикален свят (култура на мнозинството по Бурдийо) - организиран е около музикалната индустрия и превръщането на звуците в стоки, като уеднаквява музикалната стойност с паричната стойност. Събитията му (концерти, дискотеки) предлагат рутинизирано трансцендиране, което продава "забавление" - разбирано като бягство от делника, но и като интегрирано в ритъма му (pp. 41-42).

Привеждам това триделение на високо, фолклорно и популярно изкуство като представително за най-често срещаното подреждане на оценките към музиката и като най-дълбоко вкоренена типология на музиката. Както самият Фрит отбелязва обаче, това не са три автономни полета, а три елемента в игра в рамките на едно поле (p. 42) - най-доброто доказателство тук са музиките, които прескачат границите (джазът; "популяризирането" на класиката³; канонизирането на популярни песни като "класика"; смесването на полетата по примера на пионерския албум Barcelona на дуета Фр. Мъркюри и М. Кабайе - от типа на дългата поредица Pavarotti & Friends; и пр.).

И така, по въпросното устойчиво триделение обект на настоящото изследване ще бъде третият дискурс. Явленията, които традиционно се причисляват към класическото и фолклорното, тук няма да бъдат разглеждани. Терминът популярна песен ще бъде запазен в общоупотребимия му смисъл, но без понякога прибавяния пейоративен заряд. Наместо да подмени термина и предубеденото отношение, вложено в него, изследването ще потърси аспектите на популярната песен, които подриват основанията за такова отношение. Първата спирка по този маршрут ще бъде Франкфурт.

БЕЛЕЖКИ

1. Навсякъде в книгата преводите на непревеждани текстове са мои. [обратно]

2. Хауърд Бекер разглежда обектите на изкуството и като конструирани в определени институционални и дискурсивни процеси - "арт светове" - които изискват определена социално уместна естетическа реакция (Frith 1996: 36). [обратно]

3. Примери в Гайтанджиев (1990: 46-47). [обратно]

БИБЛИОГРАФИЯ

Беров 1998: Беров, Тодор. Кратък речник на литературните термини. Варна: Хирон-РН, 1998.

Веселовский 1913: Веселовский, Александр. Три главы из исторической поэтики (1899). // Собрание сочинений Александра Николаевича Веселовскаго. Т. 1. Санкт-Петербург: Отд. рус. языка и словесности, Имп. акад. наук, 1913.

Гайтанджиев 1990: Гайтанджиев, Генчо. Популярната музика. София: Народна просвета, 1990.

Клостерман 1995: Кратък музикален речник. Състав. Евгени Павлов Клостерман. София: Петър Берон, 1995.

Константинов 1960: Константинов, Константин. Обща теория на музиката (Учебник за студенти и ученици от всички видове средни и висши музикални училища). София: Наука и изкуство, 1960.

Четриков 1979: Музикален терминологичен речник. Състав. Светослав Четриков и др. София: Музика, 1979.

Bourdieu 2000: Bourdieu, Pierre. Distinction. A Social Critique of the Judgement of Taste (1979). London and New York: Routledge Taylor & Francis Group, 2000.

Frith 1996: Frith, Simon. Performing Rites. On the Value of Popular Music. Oxford University Press, 1996.

Grove 1980: The New GROVE Dictionary of Music and Musicians (in 20 volumes). Vol. 17^th. Ed. by Stanley Sadie. London: Macmillan, 1980.

Longman 1989: The Longman dictionary of poetic terms. Ed. by Jack E. Meyers & Michaеl Simms. New York: Longman, 1989.

© Калина Захова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.12.2018
Калина Захова. Парчетата, които слушаме. Варна: LiterNet, 2018.