Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Ноември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПРИВИДНОСТИ

Иванка Денева

web | Живот на възел

Съдебният лекар придърпа платнището над лицето на убитата Рандева и отиде да измие ръцете си. Бе направил първоначалния оглед - сетне щяха да дойдат подробностите. Следователят го погледна въпросително, но се отказа, знаейки непреклонния му характер - да изпипва всичко старателно и да се произнася за проверените факти.

Сега Докузанов се вгледа в голямото огледало (венецианско навярно!), заради торбичките под очите: след безсънна нощ като тази те пулсираха с червени жилки - малки мяхове, които, ако се спукат, ще разплискат кръв, черна и гъста... "Така е, като се ровиш в мръсотията на хората! Ама работа си си избрал!", помисли като за друг човек, но се утеши, че е нужен във веригата, където брънката не е закачена, или се е скъсала безнадеждно...

А тези тук живееха на широка нога: истинското охолство на хората личи не във вестибюлите със скъпи килими и картини, а там, където тялото остава наедине със себе си - да смъкне калта на деня и да намери отмора. Заела площта на половин апартамент, това не беше баня като другите: той самият се къпеше под треперещия като паралитик душ в панелното жилище, цял живот пестил да изучи децата си...

Джакузито съжителстваше с вана, стъпила тежко на бронзови лъвски лапи. Над нея шампоани и парфюми, много на брой, намекваха за слабост към лукса. Стъклописът на прозорците разсипваше като калейдоскоп цветни петна, трептящи зад палми и влечащи растения, които се спускаха отвисоко до красивите фигури на теракотата. Шестоъгълникът в средата хармонираше по орнаменти и нюанси с первазите и ъглите, а цялата баня се къпеше в зелена омара и викаше настоятелно покоя. Вградена душ кабина предлагаше на по-стеснителния усамотение под топлата струя. Очевидно хората тук се бяха погрижили как да очистят преходната страст на делника...

За жалост някой се беше престарал да направи това по-добре от тях - успешно и завинаги...

Доктор Докузанов отми пяната от ръцете си, помириса сапуна, от който се носеше свежа миризма на бор, но се избърса в посмачканата си кърпа.

Щяха да се връщат с джипа на следователя в управлението и докато го чакаше, можа да разгледа подредбата.

Това бе мезонет, обзаведен с вкус и без притеснение за парите - явно съпрузите с лекота ги изкарваха и ги бяха вложили във вещи, които правят живота удобен и разкошен. На приземния етаж, в оборудваната с всякакви машинарии кухня, грижата за храната изглеждаше приятна и лека. Един добър архитектурен нюх бе обособил кътове за ядене и отмора, висок барплот от неръждаема стомана, витрини със скъп порцелан и отбрани напитки.

В дъното, в другото крило, бе вестибюлът, който приютяваше гостите на Рандева, просторен да побере водоскок на средата и картинна сбирка от модернисти по стените. (Той се сети за имената на Кандински, Брак и някои други.) Зеленината беше много и навсякъде: вътре и в преминаващата в зимна градина част, в която съжителстваха задморски видове, някои от които - по-устойчивите, изведени да живеят навън, сред зелената трева на моравата.

Под приземната част се намираше фитнес зала, в която с охота слизаха най-вече мъжете от семейството. На горния етаж бяха спалните, кабинетите на съпрузите и библиотеката, с която много се гордееха. Бе помислено стопаните да намерят тук пристан - на тялото и духа, и усамотение сред книги, плочи и зеленина. По рафтовете имаше художествена и техническа литература, немалко от книгите загатваха за влечението на госпожата по изкуствата, други стояха неразрязани и в очакване човешка ръка да докосне скъпата кожа и позлатените винетки по кориците.

Докато следователят Димитракев разпитваше съседите, доктор Докузанов бе наблюдавал съпруга и децата на убитата: син в прогимназията и студентка по журналистика.

Момчето бе обхванало главата си с ръце и седеше вцепенено на резбования стол във всекидневната. Не искаше да се притисне в баща си, който бе разтворил ръце да го утеши. Полудете-полумъж, то сякаш се срамуваше от сълзите си, които се стичаха по страните му и ги триеше с юмрук.

Момичето бе облечено по последна мода - с деколтирана дантелена блузка и възкъса пола, която откриваше загорели прасци. Не бе в траур и това накара присъстващите да се спогледат, когато отвори без притеснение вратата и съобщи на баща си, че се е прибрала. Имаше красиво лице, започнало рано да повяхва, и коса гъста, но неподдържана, с прорасли ивици под белотата на перхидрола. Тя не погледна братчето си - сякаш скръбта му бе естествена и не я учудваше. Не се поцеремони и със следователя, който зададе обичайните въпроси - врътна се и се затвори в стаята си.

А Рандев беше неутешим: надигнал платнището и хванал ръката на съпругата си, която вече не можеше да чуе жалбите му от самотата... Мъж около петдесетте, черното вталено сако му стоеше добре - в този тон бе подбрал ризата и връзката си, и даже в траура изглеждаше достолепен и елегантен. Чертите му бяха приятни, повече клоняха към класически - с издялания нос и устните без увиснали краища. Смешни и не на място върху това лице бяха ушите - големи и малко клепнали, пригодени сякаш да чуват повече неща от другите хора. Красивата Рандева го бе взела въпреки ушите, по-точно - с тях!

Той ридаеше беззвучно, изрядко простенваше за невъзможността да живее без нея, през другото време заслушан сякаш с онези уши...

Тъкмо да си тръгнат, дойде да нощува при децата помощницата Кантарионова, която от няколко години чистеше мезонета и знаеше тайните и на ъглите, и на обитателите. Тя свали огромната си кърпа, с всички цветове на дъгата, но повече в охра, и без да се смущава от мъжете, занарежда на висок глас, както селските жени вият по погребения, но те запомниха едно: "Харно, че господинът се отърва!"

От какво ли?! Колкото и да я питаха - с добро или със заплаха, тя не искаше да каже, вперила полусърдит поглед в мъртвата...

Рандев я фиксираше строго - не, хипнотизираше, сякаш искаше да й повели да мълчи, или да се вкамени. Старата жена се наплака и поуспокои, после отиде да приготвя вечеря за децата.

Думите на прислужницата не даваха покой на Димитракев - обръщаше ги всякак, но нищо от това не излизаше, за да му подскаже от какво Рандев се беше избавил... За такава жена мечтаеха мнозина: красива, сериозна и делова, а от няколко години и обществена кариера бе започнала да прави.

Той не можеше да забрави хладните, полупрезрителни очи на студентката, която не заплака, дори с поведението си сякаш осъждаше баща си и братчето, които се бяха размекнали. Странно, обикновено майката и дъщерята се сближават, стават довереници даже...

Униформата на полицая вчера бе подсказала на съседката Тодорица, немлада вече жена с оредял кок на тила, кои са тези хора, и без да бъде питана, тя изрече предизвикателно, захлопнала пътната врата след себе си:

- Когато една кучка мърсува, сбира много песове покрай нея си!

Димитракев искаше да я застигне, но полицаят благоразумно го възпря: всички, и тази комшийка на Рандеви, ще бъдат разпитани...

Но разговорите дадоха относителен резултат: хората или не знаеха, или мълчаха многозначително, рядко някой, обикновено жена, се осмеляваше да отрони дума, после бързаше да я отрече с уверение, че се е припознала. Други се оправдаха, че Рандеви са отскоро в квартала - купили парцела миналата година и много не се сближавали с хората...

- То кой ли сега другарува? - подметна едра, пъстроока жена и за убедителност приглади късата си коса.

- Хората сякаш се увълчиха, отбягват се вече! Пък е било време, кога комшулуците по няколко пъти на ден са прескачали! Сега само изгодата гледат!

- Гърлата, Миче - да са сити! - подкрепи я Василка.

- Остави това! - раздразнен настави мъжът й. - За друго питат сега: за връзки, суми... На много пари мирише тук, ама тя си знае откъде са!

- Знае - грънци! Какво ще знаеш като ти изсипят две талиги пръст на главата?! - презрително отвърна жена му, очевидно надделяла и този път в престрелката.

- На нея сега нищо не й трябва - и няма да го занесе отвъд! Язък за децата: момичето пое вече, ама момченцето - дете: лута се още! - милостиво обобщи стара жена с трепереща ръка, която стискаше мрежа с хляб и бурканче кисело мляко.

- Тя все за обществена полза говореше! Нали в някаква фондация ли работеше, в организация ли - за помощ на сираци!

- Говорят, ама пипат за своя полза! - многозначително се извиси над всички гласът на як мъжага и назидателно се обърна към следователя:

- Онез от мезонетите питайте - те с тях се сдушват! Ний сме хора работни да го речеш, незначителни - все няма да сбъркаш!

- Да ги питат, ама и обиск да направят - все нещо под дюшека ще излезе! - подкрепи го съседът му по лозе Начко, с когото по икиндия пиеха ракията си.

- Как не ви е грях!? - възмути се дребна женица, която досега беше само мълчала. - Госпожа Рандева голямо сърце имаше: по Коледа и Великден хората й сбираха за децата пари ли, дрехи ли?!... И благотворителни търгове правеше!

- За нея децата бяха над всичко - чуждите де! Не казвам за своите - те на всеки са мили! А какви беседи в школото изнасяше - пред майките, за младите: как да ги възпитаваме, от улицата да ги пазим, от болестите... - допълни я сестра й. - Нейното момче с наш Игнатчо акрани, в един клас, че зная - по родителски срещи ходехме!

Димитракев се мъчеше да сглоби пъзела за тази жена, но доста парченца липсваха, други се кривяха и не искаха да застанат по местата си. Очевидно беше едно: красива и застреляна близо до дома! Вчера бе починала, Докузанов я беше вдигнал да я реже...

- Като заспала, брате! Ама на гнило дъхти! Има нещо около тази мадама - ти ще разровиш какво! - рече приятелят му и доволно запали цигара - като след добре свършена работа.

Лесно беше да чакаш от другите! Той взе разрешително за обиск и се улови да избягва очите на Рандев и момчето. Бъдещата журналистка се беше изгубила някъде, пък и да бе тук - с дума нямаше да го удостои, в краен случай - с незабелязване...

От всичко в своята работа най-много ненавиждаше ровенето по чуждите къщи: мръсното им бельо смърдеше и като в лошите криминалета крилата на гардероба нерядко биваха подпрени с някой скелет! "Хайде, сега - пак черен хумор!", щеше да каже Докузът, но при такава професия какъв можеше да бъде...

Тази жена бе сбирала одобрението и омразата, и второто като че ли надделяваше. Всеки човек е приеман от хората различно - от приятели и врагове, а тя беше стъпвала все по милосърдие и благотворителност. Препатил и скептичен, Димитракев знаеше, че това, което виждат очите, не винаги е истинското, че привидности замъгляват същината, спускат тънък воал над нея и тя изглежда мека и закръглена, без ръбове и остриета...

Първо разрови документите на фондацията: беше на нейно име, регистрацията в съда се бе бавила повече от обикновено, но благородните цели, описани пространно с високи думи за помощ, социализация и вграждане на сираците в обществото, бяха надделели. Онези пари, за които съседите твърдяха, че са сбирани за децата, не бяха заприходени; липсваше отметка и къде, в кой дом са отишли. Така беше и с голямата сума от хуманитарна организация в чужбина, дала ги по предназначение: за Дома в село Сливошево, където малчуганите ядяха порциони за стотинки на ден...

После Димитракев се бе заловил с телефоните й. На домашния вкъщи, със секретаря, мъжът й - бизнесменът Рандев, рядко бе търсен. Той имаше луксозен офис с вито стълбище в центъра на П., както и два мобилни: личен и на фирмата, по които уреждаше сделките си за доставка на техника. За такива покупки се искаше солиден капитал, той поддържаше и магазин за доставка на компютри, ксерокси и факсове. Документацията му бе, ако не изрядна, поне непредизвикваща въпроси и съмнения за злоупотреби.

Кой беше убил госпожата? И най-важното - защо!? Чии пътеки беше пресякла?

На телефоните я търсеха различни хора - и във фондацията, и в дома й. На едни тя отговаряше обстойно, склонна за обяснения, на други - ледено, а имаше и ухажьори, които с меден глас и по различни поводи я канеха в скъпи ресторанти или на адреси. Дали бе отивала?! Ето защо онази съседка беше хвърлила като взрив приказката за кучката... Рандева се бе пазила, едва ли е водила обожателите си вкъщи, но очите зад пердето я бяха следили да профучава с "Пежото", или в часовете, когато се прибира развеселена...

Отношението на домашните към това е било нееднозначно и то личеше по държанието им: ненавистта у дъщерята, тъгата по вечно отсъстващата майка у момчето, обожанието или отбоя на съпруга. Знаеше ли Рандев, или се беше примирил - дотам Димитракев не искаше да рови... засега.

Той усещаше, че има още и то бе довело куршума в красивата й глава...

Взе разпечатка на разговорите: там мъжки глас, приглушен и с акцент, все биваше прекъсван, а устните отсреща бяха просъсквали да не звъни вкъщи - никога! Това се бе повтаряло няколко пъти, последният - в деня преди убийството! Беше го заинтригувало и друго - мъртвата питаше някого настоятелно все това: "Майката сложила ли е подписа си?"

Докато блъскаше главата си, двамата полицаи бяха обследвали старателно всеки сантиметър от спалнята под погледа на Рандев. Този ден той бе зарязал бизнес делата си, отдаден на не толкова приятното задължение да изтърпи ровенето заради покойната.

Когато се прехвърлиха в библиотеката на втория етаж, ги помоли да пазят ценните книги (някои още неразтворени!). Те ги повдигаха и поставяха пак на мястото, отегчени и в очакване да свършат, когато под паспартуто на една картина изпадна малко бележниче: с кожена подвързия, скъпо като всички вещи, то бе скрито от чуждо око и трябваше да остане незабелязано сред изобилието от вещи тук. Но му беше отделено достъпно за ръката място: миниатюрата стоеше на шкаф, до който бе разположено любимото кресло на госпожата - в него тя четеше или водеше телефонните си разговори.

В тефтерчето беше писано малко, информацията - разделна и на френски: в задната половина стояха инициали, някакви обозначения и числа, вероятно часове. В предната (по-важната част) се мъдреха съкращения и те бяха само две - зад тях ръката бе изписала ситнички цифри, с точки между тях, които приличаха на дати, после следваха също толкова дребни думи.

Проверката му извади на бял свят биографията й на франкофонка: завършила езикова гимназия, по-късно филология, след работа като преводачка беше продължила в социална организация, после, след промените, създала фирмата за помощ на сираци. Такива се бяха нароили доста напоследък - защо ли беше избрала за своя грижа децата? Защото помощите отвън идваха постоянно и като силни финансови инжекции, но имаше и друго, и той го проумя: тази жена и в работата, в дома си и в обществото, бе търсила благовидността, доброто впечатление и име за себе си, и него бе извадила на показ, а то беше видимостта - под нея пулсираше друг живот, таен и незрим, изпълнен с рискове и изненади. Тя бе заложила главата си в буквалния смисъл и я беше загубила - кое ли е било по-високо от честта за нея?!

Димитракев хвърли тефтера в ръцете на шифровчиците и те оцениха тайнописа като смешен: отзад включила имена на хора, датата и часа на среща, но за какво ли се бе виждала с тях? На всеки бе отделила ден от седмицата, а събота бе неизменно запазена за вила "Парадизо". Рандева беше ходила там, в тази солидна постройка в алпийски стил сред гориста местност, притежание на софиянец, който я бе дал на някой си С. Н. (вероятно подставено лице), да я стопанисва. Всяка събота при него бе гостувала благотворителната госпожа и това, кой знае защо, не учуди хората от отдела на Димитракев.

- Шефе, че това е вилата, дето преди години разбихме тайното казино! - каза развеселен обещаващият следовател Кондатов.

- Ето, значи, къде са се въртяли парите на горките сирачета!

- Еее, не бързай толкова, младо! Може и да не е играла! Трябва да се провери! - отвърна строго старшият. - Но се сещам за друго - там имаше и сладки "гарнитури": фитнеси ли бяха, сексуслуги на повикване ли... Богоров от нравствения отдел знае! Тогава и някои другарчета от елита бяха ходили на кални бани!

- Добре го е замислила: всяка вечер - запълнена, а през деня - лекции, благодеяния и сираци! - гнусливо сбърчи нос психоложката Саранска, не знаейки в този момент къде да гледа.

- Порасни, бе колежке! Хората тлъсти сметки в чужди банки направиха! И никой не ги пита от какво! Някои страната си изнесоха и не отговарят за нищо! Всяко лято на Бахамите с фамилиите си ходят, през зимата - на Сен Мориц, а ти си взела да се притесняваш за едни помощи! Тоз палат да не е от спестявания вдигнат, от едната й заплата?!

- Тая, засуканата, и на повикване е била, шефе! - вече сериозно обяви откритието си Кондатов и този път никой не отправи иронични очи към него.

- И това ще проверим! Но тези инициали срещу дните за какво говорят - за постоянни връзки, но с кого - хората на Богората ще се разровят! И ще засмърди в този град, ви казвам! И пак важни господа са се накиснали!

Бяха продължили да слушат телефоните: няколко дни по домашния се обаждаха роднини - да изкажат съболезнования за Рандева, на деветия пак се беше появил човекът с акцента - този път търсеше съпруга и искаше да се срещне с него.

В отдела изследваха обстоятелно втората част на тефтера - цифрите с точките бяха дни и дати от месеца - март и септември на миналата година, дребните буквички след тях - също на френски, сочеха петцифрена сума, изписана с думи. "Шифроване от пилешки мозък, какъвто, впрочем, е женският!" каза презрително Везирски, който обичаше препятствията.

Но аплаузи госпожата заслужаваше за друго: сумите бяха големи, щяха да проверят дали ги бе прехвърлила в чужди банки - играеше на едро и без скрупули...

Димитракев пак прослуша разговорите: битови и обичайни, с приятелки - за козметика и парцали, и можа да се хване за едно: "Майката сложи ли подписа си?" Чия майка и под какъв документ - заслужаваше да си поблъска човек главата, а и Рандев бе настоятелен час по-скоро да издирят убийците на съпругата му.

Заетият и влюбен човек често си слага очила с дебели стъкла - той не знаеше истината за двойния живот, който бе водила жената до него, и все така дълбоко скърбеше за нея...

На два пъти през миналата година Рандева бе получила големи пари от някого за нещо, но те се мъдреха в чужбински банки и тайната бе щракнала катинара за количества и суми.

Следователят реши, че "плътски обожател" няма да се изръси така за наслада - това бе свързано с друго, навярно с работата й. Той провери какви помощи са влезли в града за сираците - бяха по-малки и по друго време. Рандева сама беше открила бистър кайнак и той бе дълбок: имаше да пие, да не се размъти и да остане!

Онзи глас, с акцента, се изгуби - настоятелен към жената, плашлив към стопанина. Рандев също бе обхванат от любопитство и се съгласи, заради Димитракев, да се срещне с мъжа, когато той повтори пак поканата си. Щяха да го запишат, можеше да се окаже стар познайник, в краен случай ще извади някаква нишка на светло...

Видяха го отдалеч, а и Рандев го описа: мъж на средна възраст, в черен костюм, нисък, плешив и с орлов нос, който настоявал да получи парите си от сделката... "Жена ти знае, имахме уговорки - за мене твърдо 30%! Сега я няма - ти ще дадеш, все едно бълха те ухапала!", завършваше нагло гласът, както бе говорил, сетне назоваваше точната сума и тя не беше малка.

Бизнесменът се бе запънал - сделките му вървяха добре, имаше парите, но усети, че жена му се бе забъркала в нещо мръсно, което щеше да изпръска него и децата му. Тъй беше казал и плешивият (Рандев не можа да го определи какъв е), но се бе впечатлил от думите му, че ако се размирише за Сливошево, с доброто име на госпожата и фондацията й е свършено!

Сливошево ли? Ами да - помощите все за там бяха насочени, в Дома за сираци беше станало нещо нередно, с което мъртвата красавица е била свързана! От майката може да се иска подпис за едно: да се откаже от детето си! Ето защо управителката на фондацията бе питала настоятелно за това! Без него не е можело нищо да се направи, а то е било да разполагат с детето! За осиновяване - сигурно в чужбина, за това бездетните богаташи дават луди пари - за дете, българско дете! Подозираше ли за тези сделки директорката на дома?

Знаеше! Като видя следователя и полицаите, тя започна да отстъпва зад бюрото си, сякаш да се скрие от режещите погледи зад листата на филодендрона... Много се бе дърпала младата жена и отстъпила след година атаки от страна на Рандева, която я бе уговаряла настоятелно, че тази работа е изпипана, а в нея има много пари... А за това я беше подсторил плешивият, доста оживен на една сбирка във вила "Парадизо" от работата й във фондация за деца. Той осигуряваше осиновители от чужбина, грижеше се и за прехвърлянето на сираците през границата, другите обезпечаваха подписа, изготвяха документите, деляха процента. Ниският напоследък бил все недоволен и заплашвал да ги издаде...

Ето какво бе отбелязала в тефтера си Рандева: инициалите на децата, датите на извеждане, сумите за тях! Тук са били оформяни като умрели, а там - с изправни бумаги за осиновяване, с подписа на майката даже, която знаела, че детето й ще блаженства в странство... Така са били продадени две деца, разказа след многократни разпити в следствието плешивият, за третото Рандева се дръпнала, и той решил да я сплаши, но за зла участ я беше... очистил...

Бизнесменът ходеше като попарен, сякаш повече му тежеше не смъртта на съпругата, а тънкият шарф, ефирният, който бе спуснала над живота си, и там нямаше място за него...

- Казах аз, че е двойна тази жена: "Отвънка – лице, отвътре - трици!", ама кой да ме чуе!? - каза победоносно Тодорица Тимева, и този път никой - съседи и следователи, не й противоречи.

 

 

© Иванка Денева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.02.2006
Иванка Денева. Живот на възел. Варна: LiterNet, 2006