Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

МЕТОДИ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА ДЕТСКАТА РЕЧ

Велка Попова

web

Едно от най-големите предизвикателства, с които се сблъсква човек в началото на живота си, е езикът. И до днес остава необяснимо как от изключително ограничената и често противоречива информация, която се получава от речевата продукция на най-близкото обкръжение, се реконструира сложната система на езика-цел. И това става някак неусетно, инстинктивно. След това изведнъж всичко се потопява в дълбока забрава. Мъчителни и често безплодни са опитите да извикаме в паметта си спомен не само за самите себе си, а също така и за хората, на чието езиково развитие сме били неизменни свидетели. Именно това обезсмисля интроспекцията като възможност да се отговори на въпросите, които вече стотици векове стоят отворени и вълнуват всеки един от нас: Как малкото дете успява за изумително кратко време да усвои езика? Кога то става чувствително към спецификата на усвоявания език? Каква е ролята на вроденото и на придобитото в този процес? Каква е природата на детската граматика?

В реда на тези мисли напълно естествено възниква въпросът за методите на събирането на достатъчно надежден емпиричен материал за адекватното изучаване на детската реч. В периода на първите систематични проучвания върху усвояването на езика се наблюдава предпочитание към събиране на емпиричен материал, т.е. описването на детската реч в нейните конкретни проявления и съхраняването на сведенията за първите думи и изказвания на детето. Така от средата на ХІХ до средата на ХХ век е характерна практиката да се водят дневници на хронологичното развитие на детската реч, които имат предимно дескриптивен характер. Философи, естественици, лингвисти, психолози правят подробни записки върху речевото развитие на своите деца. Достатъчно е само да споменем имената на някои от тях: Иполит Тен, Чарлз Дарвин, Д. Тидеман, В. Леополд, Грегоар, Ян Бодуен де Куртене, А. Н. Гвоздев, И. Георгов. Голяма част от тях са публикувани частично или цялостно докъм 30-40-те години на ХХ век. И до днес тези своеобразни “бебешки биографии” не губят своята значимост. Съвременните учени се връщат непрекъснато към тези данни. Това налага публикуването им, много години след като са били създадени. Такъв е случаят с дневника, който А. Н. Гвоздев води за своя син Женя. Десетилетия наред няколко поколения психолози, лингвисти, психолингвисти, педагози, логопеди имат само косвен достъп до тези данни - чрез множеството знаменателни работи на Гвоздев, построени именно върху този материал. Значимостта на този труд довежда до цялостното му публикуване през 1981 г.

През 30-те години на ХХ в. в рамките на бихевиоризма се правят първите срезови проучвания (нем. Transversalstudien), в които вече могат да се сравняват образци от много деца в една и съща възраст, а това прави възможно да се прилагат разнообразни статистически методи, да се планират и провеждат експерименти.

С началото на 60-те години на ХХ век започва епохата на “лонгитудиналните срезови изследвания”, която е своеобразен синтез на методологичните достижения на двата предходни етапа. Документални записи на речеви фрагменти върху магнитофонна лента, които се осъществяват по определен график с предварително назначени времеви интервали, дават възможност да се преодолее фрагментарността и случайността, присъща за дневниците и за срезовите данни.

Взависимост от поставената цел отделните методи имат своите предимства и недостатъци: дневниците са много полезни при проучването на онтогенезата на лексикона, но те не са подходящи за получаване на надеждни количествени резултати; срезовите изследвания дават обемна база от данни, но не са в състояние да отчитат достатъчно индивидуалното в езиковото усвояване (най-вече скоростта на усвояването при различни деца). Лонгитудиналните изследвания дават сравнително точна картина за отделното дете, но понеже събирането на данните отнема много време и методите на транскрибиране или изобщо за обработка могат да бъдат различни, сравнението с други лонгитудинални изследвания става още по-трудно; освен това един отделен корпус може да бъде подвеждащ поради предопределени индивидуални различия в процеса на усвояването.

Качествено нов етап в изследванията на езиковата онтогенеза бележи създаването на компютърни системи за натрупване и автоматична обработка на огромни масиви от детските речеви данни. Именно те през последните десетилетия създават условия за успешното реализиране на мащабни крослингвистични проекти, посветени на онтогенезата на множество езици. Една от най-популярните компютърни системи е CHILDES (Child Language DATA Exchange System / Система за обмен на данни по детска реч). Тя е създадена през 80-те години на ХХ век от американските учени Б. Макуини и К. Сноу (тя е представена подробно на български език в Попов, Попова 2004; Попова 2006б). Системата CHILDES представлява свободна за безплатен достъп зона в интернет (http://childes.psy.cmu.edu).

Базата от данни на CHILDES съдържа голям обем от сведения за усвояване на английски език, а също така и данни за следните езици: африкаанс, датски, холански, френски, немски, иврит, унгарски, италиански, полски, испански, тамил и турски. В базата данни има и специален раздел от данни за аномалиите в езиковото развитие и за усвояването на втори език. През последните години беше създадена и българска база данни. Събраните и подготвени за компютърния архив на CHILDES български данни включват аудиозаписите на спонтанна реч на четири български деца (преобразувани в компютърни WAV-файлове), които са транскрибирани и кодирани в CHAT-формат (вж. за това детайлната информация, представена в Попова 2006б). Приложимостта и надеждността на тази база данни вече е отчасти апробирана в рамките на дискусиите и сравнителните анализи на българския с други езици (в частност, немски и руски), осъществявани в рамките на крослингвистичната програма за изследване на ранното усвояване на аспекта (срв. Битнер, Гагарина, Попова, Кюнаст 2005, Попова 2006а).

Освен базата данни CHILDES предоставя на изследователите и пакет със специализирани програми CLAN, чрез които е възможно да се осъществява различен тип анализ на въведените диалози (фонетичен, морфологичен, синтактичен) и коментарите към тях. В този смисъл CLAN дава възможност автоматично да се получат най-разнообразни статистически и съдържателни резултати от транскрибираните и кодирани данни, като например за честотата на думите, за лексикалното разнообразие и съчетаемост, за специфичните потребителски думи и форми (например детските езикови грешки като специфични отклонения от нормата на съответния език: единиците на т.нар. BABY TALK, ономатопеи, свръхгенерализации, детски и семейни оказионализми) и т.н.

Несъмнена е ползата от автоматизираната компютъризирана система за обмен на езикови данни CHILDES. Причините за нейното разработване са очевидни за всеки, който е създавал и анализирал записи. Една такава система дава възможност да се осигури по-голяма научна прецизност при събирането, транскрибирането и кодирането на данните, а също така да се автоматизира анализа на големи количества разговорен материал, което разширява значимо емпиричната база, върху която се строят новите теории. Всичко това допринася за постигане на ново качество на научния продукт. Системата CHILDES е особено необходима днес, когато се осъществяват мащабни интегративни изследвания на детската реч в рамките на международни научни проекти (като напр. крослингвистичния проект Pre- and Protomorphology in Language Acquisition, в който са включени две дузини езици (URL: http://www.oeaw.ac.at/ling/kimo/international_prepro.html). В този контекст именно универсалният модел за представянето и анализа на данните, съдържащ се в CLAN, дава на учените, изучаващи по няколко десетки езика, резултативно и надеждно да осъществяват сравнително-типологични изследвания и на тази база да се строят солидни модерни теории.

 

 

БИБЛИОГРАФИЯ

Битнер, Гагарина, Кюнаст, Попова 2005: Bittner, D., Gagarina, N., Kühnast, M., Popova, V. Aspect before Tense in the acquisition of Russian, Bulgarian, and German. // Text Processing and cognitive Technologies. Eds. V. Solovyev, V. Polyakov. Moskow, 2005, № 11, 263-272.

Попов, Попова 2004: Попова, В., Попов, Д. Програмата CLAN и приложението й в изследването на детската реч. // Сборник научни трудове, посветен на 100-годишнината от рождението на Джон Атанасов. Т. ІІ. Шумен, 2004, 97-101.

Попова 2006а: Попова, В. Ранната граматика на детския език. Когнитивни аспекти на глаголната онтогенеза. Велико Търново: FABER, 2006.

Попова 2006б: Попова, В. Формати за изследване на детската реч. Шумен: Университетско издателство „Епископ Константин Преславски“, 2006.

 

 

© Велка Попова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.06.2006, № 6 (79)