ДЕТСКИТЕ СЛОВЕСНИ АСОЦИАЦИИ

Велка Попова

web

В статията се предлага изследване на словесните асоциации на 100 български деца, извлечени в резултат на осъществен асоциативен експеримент. Обработени във вид асоциативен речник в Приложението, те представляват уникален материал за българската психолингвистика. Не са много асоциативните експерименти с деца в предучилищна възраст, а за български деца това е засега единственият асоциативен експеримент. В резултат на когнитивно-лингвистичния анализ на данните е направена оригинална класификация на асоциативните връзки между думата-стимул и думата-реакция, с което се аргументира и необходимостта от нова типология на тези отношения. Направен е също така опит за открояване на спецификата на детските асоциации в сравнение с асоциациите на възрастните носители на езика.

1. Експеримент за извличане на детските асоциации

1.1. Избор на думите-стимули

В експеримента бяха използвани 40 стимула, девет от които са заети от списъка, предложен в БЪЛГАРСКИ НОРМИ НА СЛОВЕСНИ АСОЦИАЦИИ (БНСА 1984). При уточняването на окончателния списък бяха взети предвид критериите разнообразие и достъпност. Включени бяха различни части на речта (съществителни, глаголи, наречия, прилагателни, звукоподражания, междуметия, предлози). Понятията, които са използвани като думи-стимули, в по-голямата си част са достатъчно прости, конкретни и неизискващи специални знания. Те са свързани с най-близкия свят на детето и са често употребими в неговата реч. Същевременно изследваните лица бяха провокирани и с понятия, които в известен смисъл остават извън обсега на компетенцията им. Особено интересен в това отношение беше стимулът ИНТРИГА. В списъка, който беше предложен по време на асоциативния експеримент, думите бяха подредени по азбучен ред, както следва:

Списък на думите-стимули по реда на подаването в експеримента
(Срещу 9 от тях е отбелязано, че са заети от БНСА)

АЛО

БАБА (БНСА)

БЯГАМ

ВИЛИЦА

ВИНАГИ

ЕСЕН

ЗЕМЯ

ИГРАЧКА

ИГРАЯ

ИЗВЪН

ИНТРИГА

ИСКАМ (БНСА)

КОЛА (БНСА)

КОСТЕНУРКА

КОТЕ

КЪЩА (БНСА)

МАМА

МОЛЯ (БНСА)

МРАВОЯД

МРАЗЯ

МЯУ

НОЩ (БНСА)

ОБИЧАМ

ОХ

ОЧИ

ПРИКАЗКА

СЛАДЪК (БНСА)

СЛЪНЦЕ (БНСА)

СУТРИН

СЪНЧО

ТИХО

ТИШИНА

ТУК

ЧАЙ

ЧЕРНО

ЧИСТЯ

ЧОВЕК (БНСА)

ШАПКА

ШОКОЛАД

ЯБЪЛКА

1.2. Изследвани лица

В експеримента участваха 100 деца във възраст между пет и шест години, от които 51 момичета и 49 момчета. Преобладаващата част от изследваните лица бяха подложени на експеримента в детските заведения, които посещаваха, а останалите - в домашни условия.

1.3. Процедура

Експериментът се провеждаше с всяко дете поотделно, без присъствието на трето лице. Отговорите, които даваха изследваните лица, се записваха с диктофон. Непосредствено преди самия опит експериментаторът разговаряше със съответното дете на различни актуални и достъпни за него теми, за да го предразположи. Едва след това му се предлагаше да участва в една игра на думи.

В началото на експеримента се подаваше устно инструкцията: „Ще ти кажа нещо, а ти ще ми кажеш първото нещо, което ти хрумне“. След първата реакция на изследваното лице, за пораждането на която се даваха 10 секунди, се предлагаше възможността да се продуцират и още асоциативни реакции. Самата процедура започваше едва след като експериментаторът се убедеше, че изследваните лица са разбрали напълно задачата. След всяка десета дума се даваше кратка почивка. Опитът продължаваше около 10-15 минути, в рамките на които се включват: прочитането и разясняването на инструкцията, паузите, почивките и чистото време за асоцииране.

На ден се подлагаха на опита не повече от 10 деца, като се използваше времето след закуска преди занятията и преди другите занимания в детската градина. Прослушването на касетите, снемането им като текст и оформянето на протоколите ставаше в деня на записа.

2. Резултати

След приключването на експеримента с всички групи изследвани лица разполагахме със 100 протокола, които се подлагаха на обработка. Първо отделихме протоколите на момичетата. Техните данни свалихме на фишове поотделно за всяка дума-стимул. Така бяха получени 40 тестета с по 51 фиша. В случаите, при които липсваше отговор, на фиша се отбелязваше нула. В десния ъгъл на всеки фиш се записваше съответната дума-стимул.

След като тестетата бяха готови, пристъпихме към сортиране на фишовете последователно, за всяко тесте поотделно. Еднаквите асоциации в дадено тесте се отделяха, преброяваха и техните данни се записваха в един общ списък. Така се получиха 40 списъка на асоциациите, които изследваните момичета бяха дали на думите-стимули. Същата процедура беше повторена и при момчетата, след което обединявахме данните в един общ асоциативен речник. В строежа на всяка речникова статия се включиха няколко вида данни:

1. Думата-стимул и числовите й стойности по някои важни параметри. Първото число след стимула означава колко деца от общо 100 изследвани лица са отговорили с някаква асоциация. Първото и второто число в скобите показват съответно колко от изследваните 51 момичета и колко от изследваните 49 момчета са реагирали (сумата на числата в скобите е равна на числото пред тях). Следват стойности по съответно обозначените параметри: Р - брой на различните асоциации, дадени от изследваните лица; Ч - честотата на думата-стимул в разговорната реч според „Честотен речник на българската разговорна реч“ (Николова 1987), като при липса на данни за дадена дума в този речник, в речниковата статия не е отбелязано Ч = 0, а символът Ч е изпуснат; А - брой на всички асоциации в речниковата статия, като в скобите са дадени съответно всички асоциации, продуцирани от момичетата, и всички асоциации, получени от момчетата.

2. Словесните асоциации са подредени по реда на намаляване на общата им честота, а асоциациите с еднаква честота са подредени по азбучен ред. Когато общата честота е по-голяма или равна на 2, тя се записва непосредствено след асоциацията. В скобите след нея първо е отбелязано колко момичета са я посочили, а след това - колко момчета. Непосредствено след асоциацията, чиято обща честота е по-малка от 2, е отбелязана стойност 1: преди чертата, ако е дадена от момиче, или след чертата, ако е дадена от момче. В тези случаи скобите не са необходими. Ако определена асоциация не се е появила било при момичетата, било при момчетата, на мястото за честотата й съответно преди или след чертата е поставена нула.

2.1. Обсъждане на резултатите

Със съставянето на асоциативния речник приключва първият етап от асоциативния експеримент. Преди да се пристъпи към съдържателна интерпретация на данните, трябва да бъде уточнено, че не са засегнати проблеми, свързани с изменението на латентното време на асоциациите, т.е. времето, нужно на изследваното лице да реагира. Тук се ограничаваме само с проблематиката, свързана със закономерностите при избора на една или друга реакция.

Словесните асоциации са богат източник на разнообразни данни. Ще започнем тяхното обсъждане, като изхождаме от критерия брой на изследваните лица, реагирали на дадена асоциация. На 30 от стимулите са дали асоциативна реакция всичките 100 изследвани лица, при 9 стимула броят на отговорилите варира от 84 до 99 и само при стимула ИНТРИГА е регистриран значителен спад на отговорилите - само 45 лица. С други думи, само при стимула ИНТРИГА се наблюдава блокиране на процеса на отговора, което вероятно се дължи на трудности, свързани със семантиката на думата, а не на нейната лексико-граматическа принадлежност. Сред останалите случаи с особена лекота се асоциират някои думи-стимули, при които е получен доста висок брой на реакциите, като например: БАБА (141 реакции), МАМА (124 реакции), КОТЕ (117 реакции). Тези високи стойности биха могли да се обяснят с високата честота на употреба на тези лексеми в детската спонтанна реч.

В асоциативния речник, от една страна, са отразени най-важните синтагматични връзки на думите и веднага може да се види кои са привичните асоциации на изследваните деца за използваните думи-стимули. Наред с това асоциативните реакции са съотнесени със семантичната структура на речниковия състав на езика (по-точно, речниковия запас на носителя на езика), което предполага, че асоциативният експеримент може да служи за източник на информация при изследването на психологическите еквиваленти на семантичните полета и да разкрие обективно съществуващите у носителя на езика семантични връзки между думите.

В типологията на асоциативните реакции най-често „синтагматичните“ се противопоставят на „парадигматичните“ реакции, доколкото в тях преобладава не семантичната (парадигматичната), а линейната (синтактичната) връзка. Синтагматичните реакции, оценявани от психолозите обикновено като по-елементарни, служат като критерий за определяне на по-ниска интелектуална и езикова развитост при изследване на лица с преобладаващи такива реакции. Ние обаче се дистанцираме от тази позиция и смятаме, че съвкупността от граматикализираните реакции би трябвало да се разглежда само от гледна точка на представените в нея граматически форми и граматически значения на дадения език. Така биха се избегнали обичайните семантични анализи на връзките между стимул и реакция (S - R) в асоциативната статия и вниманието би се насочило към техните граматични отношения, т.е. към начините, по които е представена граматиката в асоциативния речник. Нещо повече - доколкото асоциативната техника отразява както когнитивните структури, стоящи зад езиковите значения, така и индивидуалните особености на изследваните лица и техните личностни смисли, тя би дала възможност да се представи детската граматика в жив, готов за употреба вид.

Децата във възрастта пет-шест години, както и повечето говорещи даден език, не знаят граматиката в нейния традиционно-лингвистичен смисъл. Граматическите знания в паметта на естествения носител на езика „присъстват не във вид на обобщаващи правила и формули, а като факти, притежаващи типизираща сила, силата на образец и аналогия. Това е своего рода граматика в прецеденти“ (Караулов 1993: 6). В този смисъл, „граматиката, която се намира на разположение на стихийния носител на езика, изцяло е лексикализирана, прикрепена към отделните лексеми, разпределена е като че ли помежду им и е цялостно разлята, „размазана“ по асоциативно-вербалната мрежа“ (Караулов 1993: 6). Говорещият не оперира с набор от правила и парадигми, а продуцира фразата от съставящите мрежата готови словоформи и „модели от две думи“, опирайки се само на два закона - повторяемостта (т.е. прецедентност и възпроизводимост) и аналогията. По такъв начин асоциативният речник, на базата на който се строи асоциативно-вербалната мрежа, се оказва надежден начин за представяне на граматиката в жив, готов за употреба вид.

Интересни за наблюдение и анализ са също така доминантните, единичните, неединичните и различните асоциации. Тук обект на сравнение и анализ са 9 асоциативни статии от Асоциативния речник и съответните от БНСА. Сравнителните данни, отнасящи се до относителния процентен дял на тези реакции при възрастните и децата, са представени в Таблица №1.

По данните в Таблица №1 са построени профилите на Фиг.1, Фиг.2, Фиг.3 и Фиг.4, като на абсцисата са отбелязани поредните номера на съответните думи-стимули от таблицата, а по ординатата - стойностите на зависимата променлива „процент на съответните асоциации“ (а именно: на Фиг.1 - % на единичните асоциации, на Фиг.2 - % на различните асоциации, на Фиг.3 - % на неединичните асоциации и на Фиг.4 - % на доминантните асоциации). На всяка от четирите графики са получени по два профила. Те представят различните равнища на относителния дял на съответния тип реакции (спрямо всички асоциации, дадени на съответната дума) при възрастните и при децата. Непрекъсната линия е представителна за данните, получени при асоциативния експеримент от стоте изследвани деца във възрастта 5-6 години, докато пунктираната линия представя съответните данни при възрастните според БНСА.

Таблица №1

ГРАФИЧНО ПРЕДСТАВЯНЕ

Профилите, свързани с представянето на процентния дял на единичните и различните асоциации съответно във Фиг.1 и Фиг.2, демонстрират значимото различие на тези стойности при възрастните и децата. При това значително по-високите стойности при изследваните деца спрямо съответните при възрастните корелира с констатациите от наблюдения (дори и най-повърхностни) върху спонтанна детска реч, които регистрират сравнително голямо разнообразие и инцидентност (единичност, еднократност) при продукцията на изказвания. С изключение на ритуалните (стандартизирани) ситуации, в детската реч почти напълно отсъстват клишираните изрази, с които изобилства речевата продукция на възрастните. Ако в този аспект се анализират асоциативните реакции, може да се отчете, че при децата клиширани изрази (езикови щампи) почти напълно отсъстват, докато присъствието им при възрастните е напълно закономерно.

На Фиг.3 е представено присъствието на неединични реакции при възрастните спрямо съответните при децата, като при това интерес биха представлявали наблюденията, свързани с тази съществена тяхна част, която се определя като доминантни асоциации (Фиг. 4). Такъв тип данни свидетелстват за наличието на силни синтагматични асоциации, които се оказват доминиращи в съзнанието и са в състояние да изместят на втори план асоциациите с други думи. Това предопределя високата фреквентност в спонтанната реч на съчетания, демонстриращи силни синтагматични асоциации, като при това „тяхната честа поява „в съседство“ не поражда нито стилистично напрежение, нито пък създава неблагоприятно впечатление на езикова щампа, а се възприема също така естествено, както и честата поява на думи с нормативно висока фреквенция за определен тематично (или стилистично) тип текстове“ (Иванова 1990: 316). Доколкото профилите на Фиг.4, представящи доминантните асоциации при възрастните и децата, се оказват в отношение на значима близост, се налага необходимостта от интерпретация на характера на конкретните доминантни асоциации, представени в Таблица №2.

Таблица №2

На фона на голямото „разнообразие“ и „единичност“ на детските асоциации прави впечатление отчетливото присъствие на доминантните асоциации, чийто относителен дял е близък при възрастните и децата. Това дава основание да се твърди, че при изследваните лица вече съществува някаква степен на изграденост на категориалните значения. Показателни в това отношение са данните от Таблица №2, свързани с думите-стимули БАБА и СЛАДЪК, при които се наблюдават статистически незначителни разлики по отношение на съответните реакции (асоциация ДЯДО на стумула БАБА - 35% при възрастните и 34% при децата; асоциация МЕД на стимула СЛАДЪК - 17% при възрастните и 12% при децата) при двете възрастови групи. Същевременно, ако се сравнят данните от Таблица №2 в термините на класическото противопоставяне ПАРАДИГМАТИЧНИ - СИНТАГМАТИЧНИ АСОЦИАЦИИИ, става ясно, че съществува близост по отношение на относителния дял на начините, по които са представени съответните категории (а именно, съотношението парадигматични : синтагматични асоциации е съответно 4:5 и при възрастните и при децата).

Преди формулирането на някакви генерални заключения, обаче, е целесъобразно да се обърнем към данните от спонтанната детска реч, според които още на 3-годишна възраст при интерпретиране на ситуацията детето се опира на вече изградена в информационната база стандартна схема на събитиен възел, в която всички места са „на разположение“. Същевременно до края на предписмения период (5-6 години) все още продължават да присъстват грешки, които са свързани не с избора на местата за запълване, а с избора на лексикалните единици за представянето на някои от категориите, в термините на които се интерпретира ситуацията. Вероятно става дума за такава степен на концептуализация на съответните категории, която все още не съответства на съответната степен при възрастните носители на езика. Психологическата реалност на това предположение може да се докаже по пътя на когнитивно-лингвистичен анализ на тези категории. Преди това обаче е необходимо да се избере модел, в термините на който би могло да се осъществи адекватно представяне на съответните категории в семантичната памет.

2.2. Когнитивно-лингвистичен анализ на асоциативните данни

При избора на модел на семантичната памет е целесъобразно да се отчетат преимуществата простота и гъвкавост, както и апробираност. В този смисъл като най-подходящ може да се оцени моделът на Румелхарт, Линдсей и Норман (модел РЛН), който е разработен през 1972 г. (Румелхарт, Линдсей, Норман 1972). В българската психолингвистична литература този модел е представен в книгата на Е. Герганов „Памет и смисъл“ (1987) и апробиран в различни изследвания като адекватен начин за представяне на семантичната памет на човека (виж по-подробно за това Герганов 1987). Според модела РЛН, когато се търси дума отговор на подадена дума стимул, се преминава през връзките класова принадлежност, пример или свойство от нейния понятиен възел до понятийния възел на думата, която ще се даде като асоциация, което на практика манифестира съдържанието на понятията, чиято значителна част се разкрива чрез взаимовръзките между тях и другите понятия в паметта.

Ако подложим на сравнителна интерпретация в термините на модела РЛН доминантните асоциации при възрастните и децата, става ясно, че наистина съществува близост по отношение на относителния дял на начините за представяне на съответните категории. В този смисъл в коментираното количествено съотношение 4:5 всъщност са представени генеричните асоциации към асоциациите примери и признаци и при възрастните, и при децата. Освен това и при двете групи генеричната връзка между понятията е представена опосредствено, т.е. не като пряко отнасяне към съответното родово понятие (към даден клас), а като съотношение вид към вид в рамките на общ род (клас), като в асоциативния експеримент това е експлицирано езиково чрез хипоними, а не с хипероними. Анализът на конкретните данни доведе до известна модификация на модела РЛН, което се наложи от отчитането на действието на фактора език при актуализацията на асоциативните реакции. На практика това означава, че при представянето на всички думи-стимули чрез техните асоциативни реакции като изява на генерична връзка беше дефинирана отнесеността им към определени езикови инвариантни значения (В този смисъл като хипоними биха могли да се интерпретират наред с асоциации на съществителни имена (ДЯДО при стимул БАБА в рамките на хиперонима СТАР ЧОВЕК или в рамките на хиперонима ТЕРМИН ЗА РОДСТВО (=роднина)), така и на други части на речта (асоциации от типа: ЖЕЛАЯ на стимул ИСКАМ в рамките на хипероним със значение „глагол за изразяване на волеизлияние“ при възрастните). Асоциациите, традиционно разглеждани като синтагматични, е целесъобразно да бъдат разгледани в когнитивен план като проява на връзките пример и свойство. Така се разширява разбирането на концепта ПОНЯТИЕ от модела на РЛН, като в него се включва и понятието „събитие“, а съществуващите в съзнанието „места на разположение“ около „събитийния възел“ са проява на връзката „пример“. Така, ако се разгледа структурата на асоциативната статия със стимул ЧИСТЯ, прави впечатление значителният относителен дял (около 40%) на генеричните асоциации, езиково експлицирани с хипонимите мия, мета, пера и с хиперонима работя, които представят понятието „действие“. Останалите реакции, които биха могли да се отнесат към ПРИМЕРИТЕ, демонстрират доколко позициите за интерпретация на събитието са „на разположение“. В случая са представени позициите ИНСТРУМЕНТ - 21%, ОБЕКТ - 25%, АГЕНТ - 6% (според стандартната схема на събитиен възел на модела РЛН).

При анализ на структурата на асоциативните статии със стимули глаголи, които не означават „действие“, а влизат или в групата глаголи, „които изразяват волеизлияние ... или имат емоционално съдържание“ (ГСБКЕ 1983: 130) се оказва, че преобладават реакции, свързани с представяне на семантичната роля ОБЕКТ, като и при трите глагола ИСКАМ, МРАЗЯ, ОБИЧАМ това се осъществява с отделни лексеми (при ИСКАМ - 78%, при МРАЗЯ - 50%, при ОБИЧАМ - 76%) или с цели да-изречения (при ИСКАМ - 19%, при МРАЗЯ - 27%, при ОБИЧАМ - 17%). Тези данни демонстрират психологическата реалност на позицията на Й. Пенчев, че „доколкото глаголните групи може да се разширяват и с цели изречения (подчинителни), изреченията също може да бъдат аргументи и следователно да получат съответната тета-роля“ (Бояджиев, Куцаров, Пенчев 1998: 549). По този начин категориалното значение на съответните понятия, за етикети на които служат коментираните думи стимули, е представено предимно по пътя на актуализация на връзката ПРИМЕР, докато генеричната връзка е слабо представена (при ИСКАМ - 8%, при МРАЗЯ - 17%, при ОБИЧАМ - 2%) в сравнение с възрастните (напр. при ИСКАМ - 30%), като и при тях най-голям относителен дял имат асоциациите, които експлицират по пътя на връзката ПРИМЕР семантичната роля обект чрез отделна лексема (40%), докато да-изреченията представляват само 8% от всички реакции. Обяснение за тези резултати е вероятно по-абстрактното значение на тези глаголи.

Според Й. Пенчев „семантиката на определенията, изразени с прилагателни имена, се въвежда в синтаксиса на основата на категориалната характеристика на прилагателните като част на речта - признак на предмет“ (Пенчев 1984: 44). Този синтактико-семантичен компонент е убедително представен в семантичната памет и при възрастните, и при децата, което се доказва на примера на изоморфните структури на съответните асоциативни статии с дума стимул СЛАДЪК (асоциации СЪЩЕСТВИТЕЛНИ ИМЕНА: при децата - 80%, при възрастните - 55%; асоциации ПРИЛАГАТЕЛНИ ИМЕНА: при децата - 11%, при възрастните - 13%).

Целесъобразно е също да бъде задълбочен анализът на данните от Таблица №2, свързан с доминантните асоциации, като се разгледат в когнитивно-лингвистичен план съответните понятия при възрастните и при децата. Регистрираните типове асоциативни връзки при дума стимул БАБА са представени в Таблица № 3.

Таблица № 3: Типове асоциативни връзки при стимул БАБА

Високите стойности на асоциациите, представящи генеричната връзка чрез хипоними на РОДНИНА при децата, дават представа за висока степен на изграденост на този термин за родство. При доуточняването на неговото значение, обаче, значителна роля играят и другите връзки. Високият относителен дял на ПРАВИ НЕЩО и ИМА НЕЩО (за разлика от съответните стойности при възрастните) предполага в доста висока степен участие на конкретно-ситуативния опит на детето при разбирането на съответното понятие. При възрастните пък е по-голямо присъствието на връзки, които представят съдържанието на категорията по пътя на признаково определяне, което демонстрира и семантичната диференциация на съответната лексема, която в едно от значенията си се съотнася със семантичния компонент „стара жена, старица“.

Данните от Таблица №3 са представени графично на Фиг. 5, като на абсцисата са маркирани поредните номера на типа връзка, а по ординатата е отбелязан процентният дял на съответните асоциации. Двата профила демонстрират начините на представяне на понятието БАБА при възрастните (с пунктирана линия) и при децата (с непрекъсната линия).

Фиг. 5

Анализът на различията в концептуализирането на понятията при възрастните и децата доказва психологическата реалност на ситуационния модел, в основата на който лежат не абстрактните знания за стереотипни събития и ситуации, както е в менталните модели, а личностните знания на носителите на езика, акумулиращи техния предшестващ индивидуален опит, установки, намерения и емоции. От това произтичат и несъвършенствата в детските изказвания. От една страна, всички позиции, свързани със семантичното картиране на ситуацията, са на разположение, а също така в границите на езиковите постижения са и основните синтактични конструкции, както и корпусът от единиците и възможните връзки между тях. От друга страна, все още са в близката област на развитие (терминът е на Л. Виготски) някои категории, чиято езикова експликация все още често се оказва неадекватна (напр., категориите време, причина и др.). В тези случаи вероятно когнитивното развитие е изпреварено от езиковото. Нещо повече, в постоянството на детето да запълва тези позиции се наблюдава стремеж да се постигнат съответните категории чрез използването на езика като когнитивен механизъм. Особено подходяща за илюстриране на казаното е категорията време, която ще бъде анализирана накратко тук от когнитивно-лингвистична гледна точка.

Интуитивният модел на категорията време се съдържа в лексемите: сега ... днес ... вчера ... утре ... никога ... винаги ... ден ... седмица ... месец ... година ... денонощие ... нощ ... ден ... сутрин ... Постигането на лексикалната концептуализация на тази категория се осъществява постепенно в онтогенеза, като при това до края на предучилищна възраст (6 г.) този процес се оказва не напълно завършен (виж по-подробно за това Стоянова, Фетваджиева 1986). Това твърдение би могло да бъде подкрепено с анализ на съответните детски асоциации. Особено интересен за интерпретация се оказва този компонент от концептуализацията на категорията време, който е свързан с локализация на действието по темпоралната ос. В асоциативния речник той е представен с думите стимули СУТРИН, НОЩ. Резултатите от анализа на асоциативните реакции сочат, че представянето на категорията чрез генерична връзка е близко в двата случая (а именно: при СУТРИН - 21%, при НОЩ - 25%), което е свидетелство за това, че те се асоциират с инвариантното значение „време“. Същевременно обаче семантичният компонент „определен фрагмент от денонощието“ в значението на СУТРИН и НОЩ е представен с висок относителен дял на отношението ПРИМЕР (при СУТРИН - 39%, при НОЩ - 27%), който е свързан с косвена локализация на действието по темпоралната ос, докато при възрастните в аналогичен случай (при стимул НОЩ от БНСА) статистически значим се оказва процентът на асоциациите, при които е актуализирана връзката ПРИЗНАК (а именно - 50%). Тези данни предполагат, че при децата в края на предписмения период категорията ВРЕМЕ вече може да бъде на разположение при семантичното картиране на ситуацията, същевременно обаче лексикалната концептуализация на категорията ВРЕМЕ не е напълно завършена по отношение на фактора локализация на действието по темпоралната ос, което се потвърждава и от наблюденията върху спонтанната детска реч.

Сравнителният преглед на асоциациите на възрастните и децата води естествено до разрушаването на мита за противопоставянето на синтагматични - парадигматични реакции, при което първите се коментират обичайно като по-елементарни. Всъщност нещата са много по-сложни - в ситуация на асоциативен експеримент, за да възприеме и реагира на дадена дума-стимул, която е вън от ситуацията и от контекста (в неговото традиционно разбиране), изследваният веднага и непроизволно я включва в контекста не само на своя предшестващ житейски и емоционален опит (взаимодействащ с приетите в съответстващия социум норми и оценки), а също така и в контекста на своя езиков опит. Така в асоциациите се оказват проектирани и знанията за света, и знанията за езика). Но доколкото знанията за езика са „записани“ или под формата на синтагматични, или на парадигматични реакции (по традиционната терминология), може да се каже, че е назряла необходимостта от психолингвистична трактовка на парадигматиката и синтагматиката при установяването на връзките между думите в асоциативния експеримент от позициите на дълбинните процеси.

БИБЛИОГРАФИЯ:

Бояджиев, Куцаров, Пенчев, 1998: Бояджиев, Т., Ив. Куцаров, Й. Пенчев. Съвременен български език. София, 1998.

Герганов 1987: Герганов, Е. Памет и смисъл. София, 1987.

Герганов (ред.) 1984: Герганов, Е. Български норми на словесни асоциации. София, 1984.

Караулов 1993: Караулов, Ю. Н. Ассоциативная грамматика русского языка. Москва, 1993.

Николова 1987: Николова, Цв. Честотен речник на българската разговорна реч. София, 1987.

Пенчев, 1984: Пенчев, Й. Строеж на българското изречение. С., 1984.

Румелхарт, Линдсей, Норман 1972: Rumelhart, D., P. Lindsay, D. Norman. A process model for long-term memory. // E. Tulving and W. Donaldson (Eds.). Organization of memory. New York, Academic Press, 1972.

Стоянова, Фетваджиева 1986: Стоянова, Ю., С. Фетваджиева. Някои проблеми на прагматиката в развитието на детската реч. // Съпоставително езикознание, 1986, № 6, 51-57.

Приложение

РЕЧНИК НА СВОБОДНИТЕ ДЕТСКИ АСОЦИАЦИИ

НА 100 ДЕЦА

 

1. АЛО 100 (51/49); Р = 31; Ч = 25; А = 101 (51/50); телефон 40 (18/22); Да 7 (4/3); Кой е? 6 (3/3); моля (3/3); обаждам се 6 (1/5); Кой се обажда? 5 (4/1); телефона 5 (2/3); говоря по телефона 2(2/0); грешка 2 (2/0); обаждам се на кака 0/1; паркет 1/0; ръка 0/1; слушалка 1/0. баба 0/1; бабо 1/0; бебе 1/0 ; боли ме 1/0; живея 1/0; зайче 0/1; затварям 0/1; звъни 0/1; звъни телефона 1/0; Здравей 1/0; Здрасти 0/1; кабел 0/1; кой 1/0; Кой е на телефона? 0/1; куче 0/1; мама 0/1; маминка 1/0; на телефон 0/1.

2. БАБА 100 (51/49); Р = 75; Ч = 69; А = 141 (68/76); дядо 34 (18/16); плете 7 (4/3); бастун 6 (2/4); мама 6 (3/3); очила 6 (3/3); готви 4 (3/1); татко 3 (2/1); болна 2 (1/1); внучка 2 (2/0); живее на село 2 (2/0); камион 2 (1/1); куче 2 (1/1); леля 2 (1/1); майка 2 (2/0); плетка 2 (0/2); село 2 (2/0); сладолед 2 (1/1); баба 1/0; баба Краси 0/1; Бабата е стара 1/0; Бабата полива 0/1; бонбони 1/0; вуйчо 1/0; върви 0/1; дете 1/0; Зайо 1/0; излязаха 0/1; има крави 0/1; има куче 0/1; имам 1/0; кокошките 0/1; кон 0/1; котка 1/0; круша 0/1; кукла 1/0; купува ми подаръци 0/1; купува салам 0/1; кърпа 1/0; лозе 0/1; магазин 0/1; мазата 0/1; маминка 0/1; меси питка 1/0; мете 0/1; мие чинии 0/1; мила 1/0; Мими 0/1; морков 0/1; навън 0/1; обичам 1/0; обувка 1/0; пазар 0/1; пазари (гл.) 0/1; пате 1/0; патерица 0/1; пере 0/1; печка 1/0; прегръщам 0/1; престилка 1/0; пържи питки 0/1; сее 1/0; сладка 1/0; слънце 0/1; Там живее вуйчо 0/1; телевизор 0/1; топка 0/1; Тя е добре 0/1; Тя е на работа 1/0; чете 0/1; чисти 0/1; шета 0/1; шие 1/0; шоколад 1/0; ябълка 0/1; Яга 0/1.

3. БЯГАМ 100 (51/49); Р = 57; Ч = 17; А = 108 (51/57); бързо 13 (5/8); силно 9 (4/5); скачам 8 (4/4); вървя 7 (4/3); падам 6 (4/2); играя 4 (2/2); състезание 4 (0/4); тичам 3 (2/1); бързам 2 (0/2); на двора 2 (2/0); спирам 2 (2/0); спънах се 2 (0/2); уморявам се 2 (0/2); в гората 0/1; врата 0/1; вълк 1/0; гледам 1/0; гоня 1/0; гонят ме 0/1; да стигна 1/0; да съм силна 1/0; двор 0/1; дете 1/0; душ 0/1; дърво 0/1; игра 0/1; изморен 0/1; изпотен 0/1; карам колело 1/0; карам скейтборд 0/1; картина 1/0; колело 1/0; маратонки 0/1; Мечо 0/1; много 0/1; на плажа 0/1; обеца 0/1; паднах 0/1; пате 1/0; поляна 1/0; пред блока 1/0; първи съм 0/1; пътувам 1/0; ритам топка 1/0; сека дърва 0/1; слънце 0/1; спорт 0/1; спортувам 1/0; стадион 0/1; стол 1/0; там 1/0; трева 0/1; улица 0/1; чайка 0/1; череша 0/1; черешка 1/0; Шрьодер 0/1.

4. ВИЛИЦА 100 (51/49); Р = 39; Ч = 1; А = 105 (51/54); лъжица 33 (15/18); ям 13 (7/5); нож 12 (6/6); ядене 5 (2/3); боцкам 4 (2/2); бода 2 (0/2); паница 2 (1/1); чиния 2 (1/1); ядеш 2 (1/1); боде 0/1; буча 1/0; ваза 0/1; грозде 0/1; дворец 1/0; измивам 0/1; кенгуру 1/0; котлон 1/0; къща 1/0; кюфте 1/0; макарони 0/1; манджа 0/1; мие се 0/1; на вечеря ядох с вилица 0/1; не я обичам 0/1; ножица 1/0; обед 1/0; оръжие 0/1; остра 0/1; пържола 1/0; салам 0/1; стол 1/0; торта 1/0; ябълка 1/0; яде 0/1; ядем 1/0; ям пържола 0/1; ям с вилица 0/1; ям спагети 1/0.

5. ВИНАГИ 88 (45/43); Р = 65; Ч = 36; А = 101 (51/5); играя 8 (3/5); никога 6 (3/3); винаги гледам детското 5 (3/2); винаги гледам „Сънчо“ 3 (2/1); всеки ден 3 (2/1); невинаги 3 (1/2); сега 3 (2/1); винаги 2 (1/1); дълго 2 (2/0); баба 0/1; баба ми дава шоколад 0/1; баба ми носи дъвка 1/0; Винаги дават „Диплодоните“ 0/1; Винаги си спомням 0/1; Винаги слушам 1/0; винаги с мама 0/1; Винаги съм добър 0/1; Винаги ходя при баба 1/0; вкъщи 0/1; всяко 0/1; гребен 1/0; гъба 1/0; добре 0/1; дъжд 1/0; е студено 0/1; Заклевам се! 0/1; игра 0/1; играчки 0/1; излизам 0/1; искам 0/1; касетка 1/0; копче 0/1; кошче 0/1; къща 1/0; лае 0/1; люляк 1/0; лято 0/1; маса 0/1; мечок 1/0; ми се карат 1/0; мога 1/0; навреме 0/1; на училище 1/0; не ми се спи 1/0; не слушам 1/0; обещавам 0/1; обичам 0/1; отива 1/0; очи 0/1; пролет 0/1; рано 0/1; рокля 1/0; ръка 0/1; сутрин 0/1; сърничка 1/0; торта 1/0; тук 0/1; хладилник 1/0; чадър 1/0; ще живея 1/0; ще излизам 1/0; ще поливам цветята 1/0; щом 0/1; ям сладолед 0/1.

6. ЕСЕН 100 (51/49); Р = 39; Ч = 6; А = 100 (51/49); зима 17 (5/12); пролет 12 (6/6); листа 9 (6/3); вятър 5 (2/3); дъжд 5 (3/2); студено 5 (2/3); жълти листа 4 (2/2); лято 4 (4/0); падат листата 4 (2/2); буря 2 (1/1); грозде 2 (1/1); дърво 2 (2/0); златна 2 (1/1); красива 2 (0/2); плодове 2 (1/1); птичките отлитат 2 (0/2); слънце 2 (0/2); цветя 2 (0/2); богата на плодове 1/0; боя 0/1; вали дъжд 1/0; време 1/0; двойни блузи 1/0; дошла 1/0; е студено 1/0; жълти листа 1/0; зрее 0/1; мед 1/0; наближава зима 1/0; песен 1/0; покрив 0/1; приятна 0/1; пъстра 0/1; ресторант 1/0; рисунка 1/0; сняг 1/0; хубава 0/1.

7. ЗЕМЯ 93 (47/46); Р = 41; Ч = 18; А = 93 (47/46); вървя 8 (4/4); планета 7 (3/4); пръст 7 (6/1); трева 6 (4/2); извънземни 5 (3/2); небе 5 (/1); ходя 5 (3/2); вода 4 (2/2); слънце 4 (2/2); стъпвам 4 (2/2); гора 3 (2/1); ракета 3 (1/2); листа 2 (2/0); луна 2/0; боя 0/1; в космоса 0/1; върти се 0/1; градина 0/1; дете 0/1; диня 0/1; дърво 0/1; земно кълбо 1/0; змия 0/1; играя 1/0; играя на земята 0/1; килим 1/0; крокодил 0/1; кълбо 0/1; летище 0/1; лист 1/0; небесно кълбо 0/1; огън 0/1; отивам 1/0; плоча 0/1; садя дръвче 1/0; стол 0/1; топка 0/1; училище 0/1; цвете 0/1; червей 0/1; червило 0/1; човек 1/0.

8. ИГРАЧКА 98 (49/49); Р = 62; Ч = 4; А = 104 (49/55); кукла 14 (10/4); играя 8 (2/6); дете 5 (3/2); камион 4 (0/4); кола 4 (0/4); игра 3 (1/2); искам 3 (3/0); количка 3 (0/3); „Лего“ 3 (1/2); Барби 2 (1/1); ваза 2 (1/1); камионче 2 (0/2); кубче 2 (2/0); плачка 2 (0/2); счупена 2 (0/2); топка 2 (2/0); автомат 0/1; автомобил 0/1; балонче 1/0; бонбон 0/1; върви 0/1; дрънкалка 1/0; дървена 0/1; дърво 0/1; желе с капини 1/0; здрава 0/1; зелена 0/1; знак 0/1; Играе се с нея. 0/1; кашон 1/0; книжка 1/0; колело 0/1; костенурка 0/1; коте 1/0; лъв 0/1; магазин 1/0; маса 1/0; механична 0/1; мечка 0/1; мозайка 1/0; обръч 1/0; обувка 0/1; писта 0/1; пистолет 0/1; подарък 1/0; птичка 1/0; самолет 0/1; слон 1/0; спя 1/0; строител 1/0; тетрадка 1/0; топче 1/0; хладилник 1/0; чанта 1/0; чиния 0/1; шоколадово яйце 0/1.

9. ИГРАЯ 100 (51/49); Р = 57; Ч = 17; А = 110 (53/57); топка 12 (5/7); скачам 8 (6/2); играчка 7 (5/2); кукла 6 (5/1); бягам 4 (2/2); кубче 4 (3/1); на двора 4 (3/1); двор 3 (0/3); мач 3 (0/3); барабан 2 (0/2); баскетбол 2 (1/1); дете 2 (2/0); игра 2 (0/2); камион 2 (1/1); криеница 2 (1/1); люлея се 2 (1/1); на майки 2 (2/0); ритам топка 2 (0/2); с децата 2 (2/0); футбол 2 (1/1); батко 0/1; бера цветя 0/1; в парка 1/0; въже 1/0; гоненица 1/0; деца 0/1; дреха 1/0; дървото 1/0; здравец 1/0; календар 0/1; куче 0/1; кърпа 0/1; „Лего“ 0/1; люлка 0/1; момиче 0/1; Навън излизам да играя 1/ 0; на карти 0/1; обувка 0/1; отивам 0/1; палка 1/0; пейка 1/0; перде 1/0; пистолет 0/1; пред къщи 1/0; приятно 0/1; пързалям се 0/1; рап 0/1; с братовчед ми 0/1; секция 0/1; с пясък 0/1; стол 1/0; тенис 1/0; ударих се 0/1; уча 0/1; червило 0/1; черга 0/1; човек 0/1.

10. ИЗВЪН 84 (40/44); Р = 46; А = 84 (40/44); къщи 10 (5/5); вътре 9 (4/5); вън 8 (4/4); навън 6 (3/3); града 5 (4/1); извънземни 5 (2/3); стаята 2 (0/2); тук 2 (1/1); бар 0/1; в двора 0/1; градина 1/0; двор 1/0; дете 1/0; детската градина 0/1; дърво 1/0; желязо 0/1; заека 1/0; земя 0/1; играят 0/1; играя 1/0; картина 0/1; клещи 0/1; къща 1/0; листа 1/0; магазин 0/1; маса 1/0; на двора 0/1; ограда 1/0; отвън 0/1; парк 1/0; парка 0/1; пещера 0/1; планета 0/1; платното 0/1; полето 0/1; пързалка 0/1; родината 0/1; Сатурн 0/1; сняг 0/1; тетрадка 0/1; топка 1/0; училище 1/0; ходим на разходка 1/0; цвете 1/0; часовник 1/0; щипка 1/0.

11. ИНТРИГА 45 (29/26); Р = 39; А = 45 (29/26); верига 3 (1/2); филм 3 (0/3); книга 2 (2/0); клюкар 2 (1/1); блок 0/1; бяганица 0/1; вежди 0/1; вестник 1/0; движение 1/0; дърво 1/0; желязо 0/1; кана 0/1; китара 1/0; клещи 0/1; клюкарка 0/1; клю-клю 1/0; ключ 1/0; копая 1/0; кош 0/1; лист 1/0; лош филм 0/1; лъжа 1/0; мама 0/1; мама все ми се кара 1/0; Народно събрание 0/1; незнание 0/1; ограда 0/1; отвертка 0/1; очи 0/1; перде 1/0; подстригвам 1/0; работя 1/0; слънце 1/0; стол 1/0; телевизор 1/0; торта 0/1; химикал 1/0; черници 1/0; щъркел 0/1.

12. ИСКАМ 100 (51/49); Р = 56; Ч = 264; А = 104 (52/52); сладолед 12 (6/6); куче 8 (3/5); дай 5 (3/2); да ям 4 (2/2); кукла 4 (4/0); кукла Барби 4 (4/0); шоколад 4 (0/4); да играя 3 (2/1); играчки 3 (0/3); не искам 3 (2/1); топка 3 (0/3); вънка 2 (1/1); да пея 2 (1/1); кола 2 (1/1); круши 2 (2/0); мама 2 (1/1); подарък 2 (0/2); ябълка 2 (2/0); автомат 0/1; банан 1/0; бонбони 1/0; видео 1/0; вода 0/1; въртележка 1/0; градина 1/0; да зная 1/0; да изляза 0/1; да изляза навън 1/0; да кажа 0/1; да не скучая 0/1; да отида на паметника 1/0; звънче 1/0; Искам портокал 1/0; Какво искаш? 1/0; камион 0/1; касета 1/0; кола 0/1; лист 0/1; лозето 0/1; мотопед 0/1; мотор 0/1; нова къща 1/0; слънце 0/1; сок 0/1; тази игра 0/1; тишина 1/0; ученик 0/1; фигурка 0/1; футбол 1/0; цветя 0/1; чанта 1/0; часовник 1/0.

13. КОЛА 100 (51/49); Р = 35; Ч = 111; А = 104 (51/53); карам 16 (6/10); кара 11 (7/4); возя се 8 (5/3); камион 7 (5/2); път 7 (3/4); татко кара 7 (5/2); гума 6 (2/4); кормило 5 (2/3); имаме 3 (1/2); „Лада“ 3 (2/1); „Лада самара“ 3 (1/2); автобус 2 (1/1); татко я кара 2 (1/1); фарове 2 (0/2); „Шкода“ 2 (1/1); „Ауди“ 1/0; каруца 1/0; катастрофа 0/1; книжка 1/0; косъм 1/0; кофа 0/1; „Лего“ 0/1; мигач 0/1; „Москвич“ 0/1; „Опел“ 0/1; рейс 1/0; свирка 0/1; син металик 0/1; синя 1/0; слизам 1/0; спортна 0/1; таван 1/0; такси 1/0; там 0/1; „Ферари“ 0/1.

14. КОСТЕНУРКА 98 (49/49); Р = 60; А = 108 (49/59); Нинджа 24 (11/13); заек 6 (5/1); яде 5 (3/2); върви бавно 4 (0/4); баба 3 (1/2); водна 3 (1/2); Баба Костенурка 2 (2/0); върви 2 (0/2); животно 2 (1/1); зайче 2 (1/1); къпе се 2 (0/2); къщичка 2 (1/1); лази 2 (1/1); пица 2 (2/0); пълзи 2 (2/0); Април 1/0; бавна 0/1; буквар 0/1; влачи 1/0; водорасли 1/0; вълк 1/0; гора 1/0; Донатело 1/0; жаба 1/0; зелена 1/0; кенгуру 0/1; кон 0/1; конче 0/1; кораб 0/1; крокодил 0/1; легло 0/1; лисица 1/0; листенце 1/0; мечок 1/0; мравка 1/0; Микеланджело 1/0; овца 0/1; огромна 0/1; око 0/1; панер 1/0; плува 0/1; прозорец 1/0; рак 0/1; ражда 0/1; саби 0/1; снася 0/1; снася яйца 0/1; стара 0/1; стена 1/0; топка 0/1; Тортила 0/1; убита 0/1; хващам 0/1.

15. КОТЕ 100 (51/49); Р = 47; Ч = 4; А = 117 (57/60); куче 44 (22/22); мишка 9 (5/4); мяу 7 (3/4); мяука 7 (3/4); драска 4 (2/2); заек 3 (0/3); яде 3 (0/3); кълбо 2 (2/0); мляко 2 (1/1); черно 2 (0/2); бисквита 1/0; бяло 0/1; играя 0/1; има бълхи 0/1; кон 0/1; кубче 0/1; кукла 0/1; кученце 1/0; лови мишки 0/1; лъв 1/0; мечка 0/1; мечок 0/1; мие се 1/0; мъжка и женска котка 1/0; не иска 1/0; нямам 1/0; папагал 1/0; пате 1/0; петел 0/1; пие мляко 0/1; пиленце 1/0; писанка 1/0; писка 1/0; прасе 0/1; сиво 1/0; сирене 0/1; спи 1/0; стол1/0; стринка 0/1; тигър 0/1; трева 0/1; хляб 1/0; цветя 0/1; часовник 1/0; шоколад 0/1; яде мишки 1/0.

16. КЪЩА 100 (51/49); Р = 50; Ч = 16; А = 101 (52/49); блок 11 (5/6); село 8 (3/5); врата 7 (5/2); двор 7 (4/3); живея 6 (2/4); баба 5 (4/1); куче 3 (1/2); лозе 3 (2/1); прозорец 3 (2/1); човек 3 (1/2); вила 2 (0/2); кола 2 (2/0); ограда 2 (1/1); покрив 2 (2/0); цветя 2 (2/0); агне 1/0; басейн 1/0; богаташ 0/1; боядисана 1/0; брава 0/1; бяла 1/0; В нея се живее. 0/1; грамофон 1/0; двуетажна 1/0; дом 0/1; Живеем в къща 0/1; играчка 0/1; играя 1/0; излизам от къщи 0/1; картина 0/1; клонче 0/1; колиба 0/1; комин 0/1; котка 1/0; покрита с бръшлян 1/0; прозорци 0/1; птичка 1/0; пчела 1/0; пясък 1/0; ремонт 0/1; седя 1/0; с комин 1/0; с прозорец с перде 1/0; стълба 0/1; „Форд“ 0/1; хора 0/1; хубава 1/0; чешма 0/1; чистим 0/1.

17. МАМА 100 (51/49); Р = 55; Ч = 59; А = 124 (62/62); татко 32 (15/17); дете 12 (7/5); баба 11 (5/6); дядо 3 (2/1); готви 3 (2/1); е добра 3 (1/2); тати 3 (1/2); чичо 3 (2/1); добра 2 (1/1); кака 2 (1/1); кукла 2 (1/1); куче 2 (1/1); мие 2 (2/0); целувка 2 (1/1); шоколад 2 (0/2); батко и аз 1/0; бие 1/0; Велка 1/0; видео 0/1; глади 0/1; говори по телефона 0/1; гъби 0/1; дъщеря 1/0; елха 0/1; забележка 0/1; играя 0/1; килим 1/0; кола 0/1; купува ботуши 0/1; къща 0/1; леля 1/0; Мама готви 0/1; Мама е млада 1/0; мечок 1/0; Миглена 0/1; Милка 1/0; Мима 1/0; най-добричката 1/0; на работа 0/1; обичам 1/0; обичам я1/0; пазар 0/1; пари 0/1; пате 0/1; пере 1/0; пере на децата дрехите 1/0; пече 0/1; пиано 0/1; прави торта 0/1; прегръщам 0/1; работа 1/0; стол 1/0; ходи на работа 1/0; чанта 1/0; шапка 1/0.

18. МОЛЯ 100 (51/49); Р = 53; Ч = 58; А = 100 (51/49); благодаря 11 (4/7); ало 8 (4/4); заповядай 8 (7/1); дай ми 7 (5/2); да 5 (1/4); искам 5 (3/2); мамо 4 (2/2); сладолед 3 (2/1); дай ми сладолед 2 (1/1); искам кола 2 (1/1); не 2 (0/2); телефон 2 (0/2); барабанчето 1/0; Барби 1/0; вода 0/1; въже 0/1; вълшебна дума 1/0; госпожа 1/0; глух 0/1; да играем 1/0; дай ми играчка 0/1; дай ми играчките 1/0; дай ми колелото 0/1; дай ми тази книжка 0/1; един шоколад 0/1; една кола 1/0; играчка 1/0; извинете 0/1; извинявай 1/0; искам сладолед 0/1; какво 1/0; камион 0/1; кой е 1/0; коля 0/1; кукла 1/0; лъжичка 1/0; маминка 0/1; мерси 1/0; мечок 1/0; Моля те купи ми! 0/1; Моля ти се, бабо! 0/1; моля се 0/1; не искам 0/1; не чух 0/1; нож 1/0; обаждаш се по телефона 0/1; пиромолив 0/1; покривка 1/0; саксия 1/0; татко 1/0; телевизор 1/0; торта 0/1; ще ми донесеш ли вода 1/0.

19. МРАВОЯД 96 (49/47); Р = 25; А = 96 (49/47); мравка 33 (18/15); мравки 14 (6/8); яде 11 (5/6); яде мравки 11 (6/5); мравуняк 6 (3/3); къщата на мравките 2 (1/1); блъска 1/0; жито 1/0; звяр 0/1; изхвърля люспи 0/1; има мравки по него 0/1; калинка 1/0; къде 0/1; мармалад 0/1; много мравки 1/0; мухояд 1/0; пеперуда 1/0; птица 0/1; птичка 1/0; слон 0/1; стол 0/1; страх 0/1; уши 0/1; ютия 1/0; яде трохички 1/0.

20. МРАЗЯ 100 (51/49); Р = 60; Ч = 9; А = 102 (51/51); обичам 13 (7/6); супа 10 (6/4); да спя 7 (4/3); мляко 4 (4/0); да спя на обед 3 (1/2); мравки 3 (2/1); не мразя 3 (2/1); да ме бият 2 (1/1); да си мия зъбите 2 (0/2); да спя, като е светло 2 (2/0); да ям 2 (2/0); лош 2 (0/2); човек 2 (0/2); акула 0:1; боклук 0/1; ботуши през зимата 0/1; вратар 0/1; глезотия 1/0; гущер 0/1; да бягам 1/0; да готвя 1/0; да ме боли 0/1; да не ме обичат 0/1; да не ми дават колелото 1/0; да уча 0/1; да чета 0/1; да ям месо 0/1; да ям супа 0/1; дъжд 1/0; жаба 1/0; звезда 0/1; зима 1/0; карам се 0/1; котки 0/1; куче 1/0; мръсното1/0; мръсотия 1/0; макарони 0/1; манджа 0/1; Меца 1/0; мляко с ориз 1/0; моркови 1/0; не трябва да ядеш 0/1; обличането 1/0; прозорец 0/1; рисуването 0/1; слънце 0/1; сняг 0/1; сянка 0/1; татко 1/0; тебе 1/0; тиква 1/0; тиквеник 0/1; учебник 1/0; чанта 1/0; часовник 1/0; чичо 0/1; чорап 0/1; чорапогащник 0/1.

21. МЯУ 100 (51/49); Р = 28; А = 103 (53/50); бау 22 (12/10); коте 19 (11/8); котка 19 (11/8); куче 11 (6/5); ау 4 (1/3); Котето мяука 3 (1/2); кукла 2 (2/0); плаче коте 2 (1/1); шкаф 2 (0/2); боли 0/1; в градината 0/1; вкъщи 0/1; гардероб 1/0; иска 0/1; каза коте 1/0; Кой мяука? 0/1; котенца 0/1; котето 0/1; Котето спи 0/1; котката 0/1; кълбо 0/1; мишка 0/1; мър 0/1; мърка 0/1; обичам котето 0/1; Писа 1/0; тетрадка 1/0; цър 1/0.

22. НОЩ 100 (51/49); Р = 46; Ч = 31; А = 106 (52/54); спя 14 (8/6); ден 11 (6/5); звезди 9 (4/5); луна 8 (4/4); тъмно 8 (5/3); лягам 4 (2/2); сутрин 4 (0/4); тъмна 3 (2/1); черна 3 (1/2); дърво 2 (1/1); легло 2 (1/1); Месечко 2 (1/1); обяд 2 (1/1); страшно 2 (1/1); децата спят 0/1; дрехи 0/1; есен 0/1; излизам 1/0; лае кучето 0/1; лале 0/1; лека нощ 0/1; лягам късно 0/1; Мама реже хляб 1/0; мечка 0/1; небе 0/1; облаци 1/0; пералня 1/0; планина 0/1; прозорец 1/0; пролет 0/1; рано 1/0; свети лампа 0/1; слънце 1/0; Слънчо 1/0; спи 1/0; стол 0/1; съмва се 0/1; сън 1/0; сънувам 1/0; тихо 1/0; трева 0/1; хляб 0/1; цветя 1/0; чайка 0/1; час 1/0.

23. ОБИЧАМ 100 (51/49); Р = 53; Ч = 40; А = 106 (53/53); мама 26 (11/15); татко 9 (5/4); сладолед 8 (6/2); да ям 6 (2/4); баба 4 (2/2); да играя 2 (1/1); да пия какао 2 (2/0); кока-кола 2 (1/1); не обичам 2 (1/1); стол 2 (2/0); шоколад 2 (181); Андрейка 0/1; банан 1/0; барабан 1/0; бонбони 0/1; да чета 1/0; да ям сладолед 0/1; дърво 0/1; дядо 1/0; заек 1/0; зайче 0/1; играчка 1/0; Катя 1/0; кокошка 0/1; кола 0/1; колело 0/1; круши 1/0; кукла 1/0; куче 0/1; лежа 1/0; месо 0/1; молив 1/0; момиче 0/1; момче 0/1; море 0/1; Обичам кака ми 1/0; обувки 0/1; паста 0/1; перде 0/1; приятели 0/1; сестра ми 1/0; сладко 0/1; спя 1/0; сърце 0/1; тебе 1/0; телевизор 0/1; топка 1/0; торта 1/0; цвете 0/1; чай 1/0; чанта 0/1; чаша 1/0.

24. ОХ 100 (51/49); Р = 33; Ч = 41; А = 100 (51/49); боли 29 (10/19); рана 10 (5/5); боли ме 9 (4/5); охлюв 9 (6/3); инжекция 7 (4/3); охкам 3 (3/0); ударих се 3 (2/1); олеле 2 (1/1); падам 2 (2/0); пердах 2 (2/0); удар 2 (0/2); ау 0/1; боли ме зъбчето 0/1; болка 0/1; вятър 1/0; гвоздей 0/1; гърло 1/0; дайте ми лекарство 1/0; изгубих се 0/1; кафе 1/0; лепенка 0/1; лимон 0/1; отлепят ми лепенка 1/0; свещ 1/0; сняг 0/1; стъкло 1/0; счупих се 0/1; тежко ми е 1/0; тераса 1/0; ужили ме оса 1/0; хапче 0/1; щипе 0/1; щъркел 1/0.

25. ОЧИ 100 (51/49); Р = 32; Ч = 8; А = 100 (51/49); гледам 25 (12/13); нос 11 (4/7); очила 10 (6/4); уста 9 (4/5); мия 7 (4/3); виждам 5 (3/2); вежди 4 (2/2); глава 2 (1/1); мигам 2 (1/1); сини 2 (2/0); сълзи 2 (1/1); видях 0/1; виждам добре 0/1; дете 0/1; звезди 1/0; кафеви 1/0; книга 0/1; коса 1/0; костенурка 1/0; куче 0/1; лице 0/1; маса 1/0; мигли 1/0; мравка 0/1; носле 1/0; рали 0/1; сенки 0/1; смея се 0/1; хубави 1/0; чета 1/0; шоколад 1/0.

26. ПРИКАЗКА 100 (51/49); Р = 53; Ч = 5; А = 100 (51/49); разказвам 12 (9/3); книжка 9 (4/5); четеш 6 (2/4); за сън 4 (2/2); мама 4 (3/1); Разкажи ми! 4 (2/2); „Червената шапчица“ 4 (2/2); баба 3 (3/0); хубава 3 (2/1); чета 3 (1/2); ще ми прочетеш ли 3 (1/2); вълшебна 2 (1/1); за принцове и принцеси 2 (2/0); „Пепеляшка“ 2 (2/0); „Снежанка“ 2 (2/0); стихотворение 2 (2/0); Баба Меца 0/1; баба ми разказва 0/1; Баба Яга 1/0; блок 0/1; вечер 0/1; вълшебник 1/0; голяма 1/0; детска 1/0; заспивам 0/1; за Чарли Чаплин 0/1; змей 0/1; знам 1/0; картинки 0/1; Когато спя, мама чете 1/0; „Красавицата и звяра“ 0/1; куклен театър 0/1; кутия 0/1; къща 1/0; люлка 1/0; „Магьосникът от Оз“ 0/1; Мамо чети! 0/1; маса 0/1; „Медената питка“ 1/0; надраскана 0/1; от Братя Грим 0/1; панделка 0/1; пеперуда 0/1; пере 1/0; песен 0/1; разказ 1/0; стол 0/1; страшна 1/0; четат 0/1; чети ми 0/1; шапка 1/0; шкаф 0/1; ще я чета 0/1.

27. СЛАДЪК 100 (51/49); Р = 47; Ч = 7; А = 107 (54/53); мед 12 (6/6); сладолед 10 (6/4); бонбон 9 (5/4); шоколад 9 (4/5); торта 7 (3/4); сладкиш 6 (3/3); банан 4 (3/1); портокал 4 (2/2); сироп 4 (2/2); гаден 3 (1/2); горчив 3 (3/0); сок 3 (2/1); кукла 2 (1/1); сън 2 (0/2); бебчо 1/0; вечер 0/1; вкусен 0/1; ден 1/0; добър 0/1; заек 0/1; захар 0/1; играя 1/0; конфитюр 1/0; круша 1/0; къща 0/1; локум 1/0; лош 0/1; лъв 1/0; медец 0/1; мило 0/1; момиче 1/0; обичам 1/0; огледало 1/0; пандела 1/0; риза0/1; роза 1/0; ръка 1/0;славейче 1/0; сладък сладолед 0/1; случка 1/0; солен 1/0; спрайт 0/1; течен шоколад 1/0; цветя 1/0; ябълка 1/0; ям 0/1.

28. СЛЪНЦЕ 100 (51/49); Р = 53; Ч = 9; А = 107 (53/54); грее 17 (8/9); топло 12 (5/7); Луна 11 (4/7); облак 8 (4/4); небе 4 (3/1); ден 3 (2/1); слънчоглед 3 (1/2); топли 3 (2/1); изгрява 2 (0/2); лъчи 2 (1/1); плаж 2 (1/1); барабан 1/0; бягам 1/0; видео 1/0; върти се около Земята 0/1; дете 1/0; дъжд 0/1; жълто 1/0; залязва 0/1; звезди 0/1; зима 0/1; игра 0/1; искри 0/1; калинка 1/0; картина 1/0; книга 0/1; Когато е хубаво, излизам навън. 1/0; къпя 0/1; късно 1/0; ластика 1/0; люлка 1/0; лягам 0/1; лято 0/1; месец 1/0; навън 1/0; пеперудка 1/0; пече 0/1; поляна 0/1; пръчка 1/0; пясък 1/0; разходка 1/0; светло 1/0; силно 1/0; слънцето свети 0/1; стол 0/1; сутрин 1/0; тетрадка 1/0; топли те 1/0; топло е 1/0; тъмнина 0/1; хубаво 0/1; човек 0/1; шкаф 1/0.

29. СУТРИН 100 (51/49); Р = 48; Ч = 66; А = 105 (51/54); вечер 18 (7/11); ставам 14 (6/8); рано 5 (2/3); бяло 4 (2/2); слънце 4 (2/2); закуска 3 (2/1); мама отива на работа 3 (1/2); обличам се 3 (1/2); отивам на детска градина 3 (2/1); ставам от сън 3 (2/1); училище 3 (1/2); закусвам 2 (1/1); обед 2 (1/1); разходка 2 (1/1); светло 2 (2/0); ям 2 (1/1); блуза 0/1; ден 1/0; елха 1/0; излизам навън 0/1; измивам се 0/1; когато заминавам в детската градина 1/0; количка 1/0; коса 0/1; кукурига петел 0/1; легло 1/0; люляк 0/1; мия зъбите си 0/1; ножица 1/0; обувам се 1/0; отивам в детската градина 1/0; пия чай 1/0; планина 0/1; работа 1/0; рано ставам 1/0; спиш 0/1; ставай 0/1; ставам и се обличам 0/1; станах 0/1; Сутрин детето отива в детската градина 1/0; събуждам се 0/1; термометър 1/0; топка 0/1; топло 1/0; хляб 1/0; хубава 0/1; чай 1/0; часовник 1/0.

30. СЪНЧО 100 (51/49); Р = 52; А = 105 (51/54); „Лека нощ, деца!“ 13 (5/8); спя 11 (5/8); Лека нощ! 9 (4/5); приказка 7 (4/3); лягам 5 (2/3); телевизор 4 (1/3); звездички 3 (3/0); иде 3 (0/3); приспива 3 (0/3); слънце 3 (1/2); гледам 2 (2/0); звезди 2 (1/1); свърши 2 (1/1); спи 2 (1/1); ваза 1/0; влак 0/1; „време е за сън“ 1/0; гнездо 0/1; гора 1/0; елха 1/0; идва 0/1; „...иде от горица. Лека нощ, дечица!“ 0/1; „...иде от горица“ 0/1; книжка 0/1; коса 1/0; лампа 1/0; легло 1/0; лягай 1/0; Мама ме гушка 0/1; месец 1/0; мече 1/0; мотор 0/1; не играя 1/0; нощ 1/0; приспива децата 0/1; приспивам 0/1; свирка 0/1; Слънчо 0/1; спане 1/0; спи ми се 0/1; спинкам 1/0; стая 1/0; сутрин 0/1; сън 0/1; сънла 1/0; филм 1/0; хубав 1/0; часовник1/0; шарен 0/1; щъркел 0/1.

31. ТИХО 99 (50/49); Р = 50; Ч = 8; А = 100 (50/50); шумно 10 (6/4); силно 9 (6/3); мълча 8 (4/4); спя 8 (4/4); тишина 8 (4/4); шт! 8 (3/5); шум 4 (1/3); балкон 0/1; ваза 1/0; в гората 0/1; в градината 0/1; високо 1/0; вкъщи 1/0; вятър 0/1; градина 1/0; дете 1/0; дърво 0/1; е вкъщи 0/1; е на двора 1/0; за да слушам 1/0; излизайте 0/1; казвам ти 0/1; карам се 1/0; караница 1/0; колко е тихо 0/1; крясък 0/1; кукла 1/0; лошо 0/1; музиката 0/1; мяукам 0/1; навън 1/0; на полето 0/1; новини 0/1; нос 1/0; няма никой 0/1; очи 1/0; очила 1/0; парка 1/0; парно 0/1; приспивам 1/0; прозорец 1/0; радио 1/0; спкойно 1/0; тишина в гората 0/1; тишина на касата 1/0; точка 0/1; трева 0/1; ухо 1/0; хубаво 0/1; че идвам 0/1; ям 0/1.

32. ТИШИНА 84 (40/44); Р = 45; А = 84 (40/44); тихо 17 (7/10); тъмно 8 (4/4); спя 6 (4/2); вкъщи 3 (2/1); моля 3 (1/2); нощ 3 (0/3); шум 3 (1/2); легло 2 (1/1); заспивам 2 (0/2); лягам да спя 2 (2/0); спокойствие 2 (0/2); акордеон 1/0; блуза 0/1; в гората 0/1; в залата 0/1; вряка 1/0; в стаята 1/0; гора 1/0; госпожа 1/0; да пазя 0/1; жаба 1/0; звук 0/1; зъби 1/0; книга 0/1; когато спим в градината 1/0; кора 0/1; куклен театър 0/1; Мама каза да не бърборя. 0/1; Мама каза: „Тишина!“ 0/1; Мамо, пази тишина! 0/1; мрак 1/0; музика 1/0; мълчина 0/1; мърчина 0/1; на двора 1/0; не искам да чуя 0/1; не приказвам 0/1; палячо 1/0; пате 1/0; пързалка 0/1; стая 0/1; сън 1/0; тук 1/0.

33. ТУК 90 (46/44); Р = 45; Ч = 32; А = 90 (46/44); там 23 (13/10); вътре 5 (3/2); ела 5 (4/1); у нас 5 (3/2); Кученце, ела тук! 3 (2/1); в детската градина 2 (2/0); вкъщи 2 (2/0); в стаята 2 (2/0); горе 2 (1/1); железен 2 (0/2); къде 2 (2/0); къща 2 (1/1); мама 2 (0/2); спирам 2 (1/1); стая 2 (2/0); агънце 0/1; ваза 1/0; вън 1/0; гердан 0/1; горната стая 0/1; гости 0/1; да си тук 0/1; детската градина 0/1; дреха 1/0; дървен 0/1; Ела, мамо! 0/1; игра 0/1; идва 0/1; има дупка 0/1; килим 0/1; книга 0/1; кучето ми 0/1; лисица 0/1; люлка 0/1; маса 1/0; моето куче 0/1; мой 0/1; море 0/1; обувки 1/0; паля огън 0/1; пирон 0/1; прозорец 0/1; трябва 0/1; у дома 1/0; химикалка 1/0.

34. ЧАЙ 100 (51/49); Р = 49; Ч = 14; А = 110 (52/58); пия 13 (6/7); горещ 10 (6/4); закуска 8 (5/3); чайник 8 (1/7); чаша 8 (4/4); кафе 7 (5/2); мляко 5 (2/3); чайка 4 (2/2); билков 3 (1/2); топъл 3 (2/1); болен 2 (0/2); пия, като съм болна 2 (2/0); болна 1/0; вода 1/0; горчиво 1/0; Детето пие чай.0/1; дърво 0/1; здрав 0/1; играя 1/0; изпих го 0/1; какао 1/0; кола (същ.) 1/0; контакт 1/0; коте 0/1; къща 0/1; лампа 1/0; лимон 0/1; маминка 0/1; не обичам 0/1; оздравял 0/1; от билка 0/1; панделка 0/1; пиеш 0/1; пия, да не се разболея 1/0; Пия чай.. 1/0; приготвям 0/1; птичка 0/1; рокля 0/1; с лимон 1/0; слънце 0/1; с мед 1/0; сок 1/0; столче 1/0; уста 0/1; филия 1/0; хубав 0/1; цвете 1/0; щъркел 0/1.

35. ЧЕРНО 100 (51/49); Р = 53; Ч = 8; А = 104 (51/53); бяло 17 (8/9); тъмно 8 (3/5); зелено 7 (3/4); куче 6 (2/4); жълто 5 (2/3); коте 5 (3/2); нощ 4 (2/2); дете 2 (2/0); море 2 (2/0); нощта 2 (2/0); облак 2 (0/2); страшно 2 (0/2); цвят 2 (1/1); Аз съм черен. 0/1; бебе 0/1; блуза 0/1; боя 0/1; букви 0/1; време 1/0; Времето е тъмно. 1/0; въглен 1/0; Детето много обича черния цвят. 1/0; жаба 1/0; залязва 0/1; звезди 1/0; изцапано 1/0; кафяво 0/1; кош 1/0; Кучето е черно. 1/0; мече 0/1; мотор 0/1; мръсно 0/1; небе 0/1; не 1/0; Нощта е ми харесва черно. 1/0; оранжево 0/1;палячо 1/0; панталон 1/0; пантофка 1/0; пералня 0/1; перде 1/0; светло 0/1; слънце 1/0; спя 1/0; топка 0/1; трева 0/1; цвете 0/1; цветя 1/0; Целият съм черен. 0/1; чай 1/0; черно негърче 1/0; чиния 1/0; флумастер 0/1.

36. ЧИСТЯ 99 (51/48); Р = 35; Ч = 19; А = 100 (52/48); мия 10 (7/3); метла 8 (6/2); мета 7 (6/1); цапам 7 (2/5); прахосмукачка 6 (2/4); чистач 6 (3/3); къщата 5 (3/2); пода 5 (3/2); прах 4 (2/2); вкъщи 3 (2/1); играя 3 (1/2); пера 3 (3/0);работя 3 (1/2); с метла 3 (2/1); с прахосмукачка 3 (1/2); колата 2 (0/2); кухнята 2 (2/0); Мама чисти. 2 (0/2); не чистя 2 (0/2); бутилка 0/1; гледам 0/1; жаба 1/0; килим 0/1; кола 0/1; мотор 0/1; мръсно 0/1; парно 0/1; пералня 1/0; печка 0/1; почиствам 0/1; прозорци 1/0; секция 1/0; Татко чисти. 1/0; топка 0/1; цветя 1/0.

37. ЧОВЕК 100 (51/49); Р = 63; Ч = 135; А = 103 (51/52); куче 9 (4/5); къща 7 (3/4); мама 7 (3/4); татко 6 (4/2); дете 4 (1/3); мъж 4 (3/1); върви 3 (1/2); котка 3 (3/0); работа 3 (2/1); добър 2 (1/1); кола 2 (1/1); блок 1/0; весел 0/1; въже 1/0; възглавница 0/1; глава 0/1; гледам 1/0; голям 0/1; дърво 0/1; жена 1/0; жив 0/1; животно 1/0; земя 0/1; извънземно 1/0; излиза 0/1; кон 1/0; коса 0/1; крака 1/0; лош 0/1; лъв 0/1; лято 0/1; майка 1/0; Мама срещна един приятел. 1/0; мозък 0/1; момиче 0/1; момче 0/1; море 1/0; мръсен 0/1; направих 1/0; обичам 0/1; отивам 1/0; пари 1/0; печели пари 1/0; потник 0/1; проклет 0/1; пуловер 0/1; разходка 0/1; ръце 0/1; скелет 1/0; сладко 1/0; стая 1/0; сърце 0/1; с яке 1/0; топка 1/0; тяло 0/1; ходи 1/0; ходи на работа 1/0; хубав 0/1; цвете 1/0; черен 1/0.

38. ШАПКА 100 (51/49); Р = 55; Ч = 5; А = 111 (54/57); шал 12 (7/5); глава 9 (4/5); студено 9 (4/5); вятър 5 (2/3); ръкавици 5 (4/1); на главата 4 (1/3); зима 3 (3/0); свалям 3 (2/1); слагам 3 (3/0); слагаш на главата 3 (0/3); бомбе 2 (0/2); дънки 2 (1/1); каубойска 2 (0/2); качулка 2 (0/2); на глава 2 (1/1); нова 2 (0/2); рокля 2 (1/1); сняг 2 (1/1); тяло 2 (1/1); човек 2 (0/2); бебе 1/0; войнишка 0/1; да не ми духа на косата 0/1; дете 1/0; джудже 1/0; дъжд 1/0; закачалка 0/1; закачена на закачалка 0/1; каскет 0/1; книжка 1/0; конче 1/0; курабийка 0/1; лице 1/0; на райета 0/1; невидимка 0/1; Не обичам да нося шапка.. 1/0; няма 0/1; обувки 1/0; палто 1/0; панделка 0/1; перде 0/1; плаж 1/0; През зимата навън я нося 1/0; птичка 1/0; пумпал 1/0; слънце 1/0; слънчева 0/1; смешки 1/0; смешник 0/1; с пискюл 0/1; Таня 1/0; чадър 1/0; черта 0/1; шарки 1/0; яке 0/1.

39. ШОКОЛАД 100 (51/49); Р = 42; Ч = 10; А = 103 (53/50); бонбони 13 (8/5); бонбон 11 (6/5); сладолед 7 (4/3); ям 7 (3/4); сладък 6 (4/2); дъвка 5 (4/1); с лешници 4 (3/1); торта 4 (1/3); вафла 3 (1/2); дете 3 (0/3); млечен 3 (2/1); течен 3 (1/2); яйце 3 (0/3); вкусен 2 (2/0); сладкиш 2 (0/2); течен шоколад 2 (1/1); блуза 1/0; голям 0/1; знак 1/0; изяден 0/1; карамел 1/0; кафяв 0/1; килим 1/0; крем 0/1; къща 1/0; „Кукуруку“ 1/0; купува 0/1; купувам 1/0; купува се 0/1; люлка 0/1; нямам 1/0; паста 0/1; пуканки 1/0; с бадеми 1/0; счупени 0/1; „Туикс“ 0/1; фъстъци 0/1; хубав 0/1; цвете 0/1; шоколадови бонбони 1/0; ядки 1/0.

40. ЯБЪЛКА 100 (51/49); Р = 37; Ч = 15; А = 105 (51/54); круша 32 (17/15); ям 20 (7/13); червена 6 (2/4); череша 6 (4/2); морков 4 (1/3); кайсия 3 (0/3); кола 2 (1/1); мечок 2 (1/1); слива 2 (2/0); ягода 2 (0/2); ананас 1/0; банан 1/0; бера 1/0; виси 1/0; гризкам 0/1; десерт 1/0; деца 1/0; диня 0/1; домат 0/1; дърво 1/0; дюля 1/0; зелена 0/1; изгнила 1/0; Изядох я. 0/1; клонче 1/0; Най я обичам. 1/0; нарязана 0/1; пада 0/1; паднала 0/1; панделка 1/0; пате 1/0; пюре 1/0; расте дърво 0/1; сладка 1/0; слънце 0/1; хрус 1/0; четка 0/1.

© Велка Попова, 2004
© Издателство LiterNet, 29. 01. 2004
=============================
Първо издание, електронно.