Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
МОЯТА УЛИЦА
Тази улица се казва Носталгия -
по нея стъпваше времето
и аз до него.
Беше кръстосана с листни чадъри,
котешки стъпки и тромпети.
Беше центърът на света
тази улица,
която ме разхождаше под сенките си -
събирах ситни лимони по нея,
един старец ми махаше под сомбрерото си.
Сега аз съм като една улица -
преминават през мен колелата на болката,
а сърцето ми, умореното куче,
не спира да cе дърпа назад
и да моли.
Стихотворението печели наградата "Избрано от издателите"
в Портланд, САЩ.
© Виолета Бончева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.08.2004, № 8 (57)
|