Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

МЕКСИКАНСКA ПРИКАЗКА
Пиеса в три картини

(По книгата й за деца "Голямото сомбреро")

Виолета Бончева

web

Действащи лица

  1. Рамиро Херардо - на възраст около 3 години
  2. Доня Селия или тита Селия - негова баба
  3. Котаракът Мемо
  4. Кученцето Ау Бау
  5. Нинерата Лаура - гувернантка на Рамиро Херардо
  6. Луис - марияч, музикант
  7. Продавач на елоте
  8. Пако - продавач на трапеадори и метли
  9. Богинята Ишчел
  10. Група музиканти
  11. Шест дъждовни капки
  12. Глас на кукувичка от часовник
  13. Шествие на матачинес - около десетина момчета и момичета

 

ПЪРВА КАРТИНА

Детската стая на Рамиро Херардо. Късен следобед, слънцето почти е залязло, но златната му корона все още осветява прозорците.

Малкият палавник се разхожда покрай резедавите тапети, резедавите перденца, покрай леглото си, което също е покрито с резедава куверта.

На едно кресло е седнала Лаура - нинерата, която се грижи за Рами.

Той отива до нея.

РАМИРО ХЕРАРДО:
Тази стая е зелена,
като истинска градина
и коритцето ми детско
е на капки резеда.
Шампоанчето ми "Бебе" -
зеленикаво и синьо
дъха ми на детелина
и на пролетна гора.

Нинерата Лаура хваща Рамиро Херардо за ръка.

НИНЕРАТА ЛАУРА:
Прекосяваш ли гората
и поляните й свежи,
ще усещаш как ухае
въздухът на благодат.
Там ще срещнеш много мечки,
зайци, вълци, таралежи,
пеперуди и калинки -
пъстър животински свят.

РАМИРО ХЕРАРДО: А пустинята какво е?

НИНЕРАТА ЛАУРА: Пясък, слънце и безкрайност...

РАМИРО ХЕРАРДО: Там ухае ли зелено?

НИНЕРАТА ЛАУРА:
Само огън пада там
и небесното светило
тлее огненочервено,
и замеря планините
пясъчни
със своя плам.

РАМИРО ХЕРАРДО: Ходила ли си във нея?

НИНЕРАТА ЛАУРА:
Бях веднъж и ще я помня -
купчини от злато сякаш
стелеха се ден след ден...
Вятърът изписа с букви
върху лист от слънчев пясък
името ми.
После духна
срещу залеза червен...

Докато Рамиро Херардо и нинерата Лаура разговарят, светлината намалява, притъмнява леко в стаята. Зад огромния прозорец надничат момиченца, облечени в сини, ефирни дрешки и сини, сатенени пантофки.

РАМИРО ХЕРАРДО:
Лаура! Навярно вънка има кончета - не чу ли?
Те почукват със копитца върху тънките стъкла!

НИНЕРАТА ЛАУРА:
Кончета ли?
Я да идем на балкона -
бели струи
идват право от небето -
свежа пролетна вода!

Нинерата Лаура хваща малкия любознайко за ръка и двамата излизат на балкона. Капчиците дъждовни пеят и танцуват.

ДЪЖДОВНИТЕ КАПКИ:
С облаци кръжахме дълго
над върха на планината
и люлеехме безкрая,
и приспивахме деня.
Ала ни повика после
с жадни викове земята
и се спуснахме отгоре -
капки дъжд и ведрина!

Рамиро умолително гледа своята нинера.

РАМИРО ХЕРАРДО: Искам с тях да потанцувам!

НИНЕРАТА ЛАУРА: Ала те ще те измокрят?!

РАМИРО ХЕРАРДО: Нека ги докосна само...

НИНЕРАТА ЛАУРА: Виж, че облакът кръжи...

РАМИРО ХЕРАРДО:
Колко мило ме прегръщат
и извиват танца плавно,
а на палмата в листата
песничката им жужи!

Рамиро хваща за ръка една дъждовна капчица и танцува с нея.

Светлината на сцената изведнъж се усилва, сякаш слънцето, преди да се скрие, иска отново да се сбогува с деня. Капчиците изведнъж изчезват и протегнатите ръце на момченцето остават празни.

РАМИРО ХЕРАРДО: Скриха се!

НИНЕРАТА ЛАУРА:
Лежат в тревата -
виж, лимонът е окъпан,
мравките са се покрили
Ау-Бау в парка закъсня.

РАМИРО ХЕРАРДО:
Кой е този, дето чука
толкоз силно по вратата
и не знае ли, че час е,
в който може и да спя?

Нинерата Лаура слага пръст на устните си:

НИНЕРАТА ЛАУРА:
Тихо! Може котаракът
да се люлка на дървото
или котката Елвира
да търкаля орех там...

РАМИРО ХЕРАРДО:
Сякаш музика се лее
от терасата, защото
стаята ми се изпълни
с нещо хубаво... Не знам!

Нинерата и Рамиро се спускат към прозореца и го отварят, а оттам нахлува романтична мексиканска песен. Излизат на балкона, който е нисък, после отварят пътната врата и през нея влизат няколко души с музикални инструменти: китари, цигулки, тромпет. Облечени са със специални бели костюми, със златни обшивки. На шията си носят червени шалчета, а на главите си имат сомбрера, украсени с пайети.

Малкият Рамиро е захласнат, той за пръв път вижда такива важни господа, толкова красиво облечени, които едновременно свирят и пеят.

РАМИРО ХЕРАРДО:
Как се казват тези хора?
Пеят, толкова са тъжни -
може и да се разплачат
тихо
някои жени...

НИНЕРАТА ЛАУРА:
Тези хора са мариячи.
Свирят, докато се съмне,
правят нощни серенади,
галят страдащи души...

Групата мариячи продължава да свири тихо, на този фон един от музикантите пристъпва напред с китара, името му е Луис.

ЛУИС (пее):
Ний сме група музиканти
идваме от Вера Крус,
пеем с гласове брилянтни
песни със любовен вкус.
Обикаляме страната -
Хайме, Панчо, Хорхе, аз...

РАМИРО ХЕРАРДО:
Тази дума е прекрасна,
Но не я познавам аз.
Що е туй “любов”, не зная
И къде живее тя?

НИНЕРАТА ЛАУРА:
Тя пристига от безкрая
И отеква в вечността.
Любовта е като цвете
Или като сто цветя -
Вечна, като боговете
И спасение за света!

(Мариячите запяват нова песен, на която нинерата Лаура приглася, а Рамиро Херардо се наслаждава на изпълнението. Пеейки, те напускат сцената, а нинерата и Рамиро Херардо влизат в къщата. Време е за сън.)

 

ВТОРА КАРТИНА

Слънчев ден. Терасата пред къщата на Рамиро Херардо. Има една голяма палма, посадена до бордюра, вижда се лимоновото дърво, на което висят слънчеви лимони. Рамиро Херардо строи пирамиди от кубчета.

Чува се шум от мотор на кола, който след няколко мига угасва. Към оградата от бяла решетка се приближава мъж, който държи в ръце трапеадор - дълга, дървена дръжка, на чийто край са монтирани памучни влакна за почистване. В другата си ръка държи метла с дълга дръжка.

ПРОДАВАЧЪТ: Хей, момченце, кой е вкъщи?

РАМИРО ХЕРАРДО: Как се казвате сеньор?

ПРОДАВАЧЪТ:
Аз съм Пако, а това е -
Истински трапеадор. (Вдига нагоре уреда.)

РАМИРО ХЕРАРДО:
И какво се прави с него -
Толкова голям е той?

ПРОДАВАЧЪТ:
Този е за теб, пекеньо,
Да почистиш двора свой.
Кофата с вода напълваш,
Мокриш дългите влакна.
Теракотът ще избършеш,
После всички стъпала.
Тио Пако ще намине -
Даже утре, може би,
За да види как ще лъснат
Твойте стръмни планини.
Май са двете пирамиди -
Слънце тук, а там - Луна.
С свети храмове е пълна
Мексиканската земя.
Девата от Гваделупе
Милостиво бди над нас... (кръсти се)
Не забравяй, че наскоро
Ще намина аз към вас...

Рамиро Херардо напълва кофа с вода и започва да бърше теракотовите плочки на терасата, качва се и по стълбите към втория етаж, пръска се с вода целия, като през цялото време пее:

РАМИРО ХЕРАРДО:
Аугустина си замина
В ранчото да си почива.
Робле жени се отново,
Нанси е в почивен ден.
Лаура нещо там подшива,
Аз пък, с тоя уред скоро
Ще излъскам всички плочки -
Ех, чистник съм съвършен!

Пристига и кученцето Ау Бау, което също запява:

АУ БАУ:
Дай напред - дай назад
И метлата да играе.
Доня Селия едва ли
Къщата си ще познае.

Рамиро Херардо за миг спира с почистването и пее заедно с Ау Бау.

ЗАЕДНО ПЕЯТ:
Дай напред - дай назад
И метлата да играе,
Доня Селия едва ли
Къщата си ще познае!

С бавни стъпки през терасата преминава самодоволен котаракът Мемо.

АУ БАУ:
Мемо, казал съм ти, знаеш,
Че когато сме заети
С Рами,
Трябва да изтраеш,
Без да правиш пируети
И следи от прашни лапи
Върху чистия балкон...

КОТАРАКЪТ МЕМО:
Ау Бау, престани да лаеш,
Тук съм, все пак, в моя дом.
Всички кътчета познавам
И къде ли не съм спал -
Даже и веднъж със Рами
Бяхме в спалния чувал.

Влиза Доня Селия, бабата на Рамиро Херардо. Облечена е елегантно и ходи с достойнство, оглежда се наоколо.

ДОНЯ СЕЛИЯ:
Боже, свети всичко тук -
Плочките и стъпалата!
Рамирито, моят внук,
Май е прекалил с водата?

РАМИРО ХЕРАРДО:
Имам нов трапеадор,
С него тук почиствам, тита.
Дар е от един сеньор,
Който и за вас попита.

АУ БАУ:
Тита, аз помагам, да,
Котаракът пречи, явно!

КОТАРАКЪТ МЕМО:
Ау Бау е голям мазник,
Доня,
Чувайте го само...

ДОНЯ СЕЛИЯ:
Лаура, идвай бързо пак,
Че от тази олелия
Не разбирам точно как
Да накажа тука тия!... (Сочи към Мемо и Ау Бау.)

ЛАУРА:
Чуйте, музика звучи,
Откъм ъгъла се лее!

РАМИРО ХЕРАРДО: Ау Бау, тичай, проучи,

МЕМО: Мексико отново пее!

По улицата приближава мъж, който тика малка остъклена количка. На главата му има широко сомбреро. Върху количката е закрепен голям касетофон, от който звучи мексиканска музика. Човекът с количката спира пред къщата.

РАМИРО ХЕРАРДО:
Тази шапка е огромна
И прилича на навес -
Има ли си име, доня,
Всеки носи ли я днес?

НИНЕРАТА ЛАУРА:
Запомни, детенце мило,
Тоз патент е само наш
И е против слънце силно,
Задължително за плаж.
Името й е сомбреро -
Чуй, звъни като сребро!
Пази сянка с диаметър
Цяло палмово листо.

РАМИРО ХЕРАРДО:
А човекът, който носи
Туй чадърче за глава?

НИНЕРАТА ЛАУРА:
Рами, твоите въпроси
С отговор са - ето на:
Елотер е този чичко
И елоте прави той -
Много гора го обичат
И за него плащат в брой.
Бъркани са с майонеза
Царевичните зърна...
Я, на пътя да излезем
И да купиме една
Чашка,
За да го опиташ
Туй елоте с вкус лютив...

РАМИРО ХЕРАРДО: Пращам ти една въздишка!..

АУ БАУ: Чувствам, че се изпотих...

Нинерата Лаура плаща на продавача, взема чашката с елоте. Музиката стихва постепенно с отдалечаването на продавача на елоте, след когото Рамиро Херардо маха с ръка. До него са Ау Бау и котаракът Мемо.

ДОНЯ СЕЛИЯ:
Тъкмо сме се тук събрали,
Чуйте приказка една:
Индианци са живяли
Преди нас по таз земя.
Маите са били първи
И ацтеките след тях.
С ритуали много дълги
Молили за всеки грях,
Вярвали са в боговете,
Пращали се хора там... (сочи към небето).
Главният от тях си имал
Име страшно: Кукулкан.
И земята ни сега е, като църква -
Храм до храм
Дълго маите строили
Със безбройни стъпала:
Слънчевата пирамида,
Пирамидата Луна...
Имали са йероглифи,
Смятали са с цифри те,
После нулата открили,
В чест на трима богове.
Два големи океана
Мият дълги брегове -
Атлантически и Тихи.
За света разказват те
И светът оттук минава
И се връща после пак
В мексиканската държава
Със орел на своя флаг...

РАМИРО ХЕРАРДО:
Тита, хубаво разказваш,
Ала вслушай се сега:
Ударите на тимпани
Се задават със нощта!
Имат толкоз тайнствен ритъм...

НИНЕРАТА ЛАУРА:
...минал е праз векове...
Шествие на матачинес
Таз колона се зове.
Ще премине тя оттука
Със хоругви. На поклон
Тръгват хората от утре
Към молитвения дом.
В чест на девата блажена -
Скоро празник има тя,
Милостта й е безкрайна -
Ето - ще се поклоня...

Всички се покланят по посока на преминаващото шествие, предвождано от тимпани, които ритмично отмерват стъпките на танцуващите матачинес, облечени с ацтекски костюми, обшити с пайети. Обути са със сандали от царевична шума. На главите на момчетата се люлеят корони от разноцветни индиански пера, а момичетата са сплетени на плитки. Цялата група - доня Селия, нинерата Лаура, котаракът Мемо, Ау Бау и Рамиро Херардо се присъединяват към шествието. Завеса.

 

ТРЕТА КАРТИНА

Детската стая на Рамиро Херардо. Нинерата Лаура държи ръката на момченцето и пее приспивна песничка. То се е облегнало на възглавничката, сякаш няма намерение да заспива.

НИНЕРАТА ЛАУРА:
Светла като утро е нощта -
Толкова звезди и полъх лунен.
Филмчето приспивно отлетя.
Рами, само ти си още буден.

РАМИРО ХЕРАРДО:
Мисля си за океана пак -
Толкова голям, зелен, прозрачен...
Колко ли акули има там?

НИНЕРАТА ЛАУРА: В тъмното изглеждаш ми изплашен?

РАМИРО ХЕРАРДО:
Аз ли? Не, не е така.
Само си представям как пътува
През огромни планини вода
И вълни
Зъбатата акула.
Може ли да глътне лодка тя
И морето цяло да изпие?

НИНЕРАТА ЛАУРА:
Тоз кошмар не е за през нощта -
С лоша тема хванахме се ние...

РАМИРО ХЕРАРДО:
А вълкът обича ли трева?
Мечката от мед ли преживява?

НИНЕРАТА ЛАУРА:
Успокой се, Рами, че часът
Полунощ отдавна наближава.

Изведнъж Рамиро Херардо се изправя и вдига щорите на прозореца.

РАМИРО ХЕРАРДО: Слушай, Лаура, Ау Бау плаче вън!

НИНЕРАТА ЛАУРА:
Плаче ли или пък се разпява?
Явно е, че нощният му сън
Някъде далеч се забавлява,
Обикаля родните места -
Двеста-триста метра по-нагоре.
Ау Бау е от друга махала
И пристигна тук, като бездомен.
Къщичка му купихме, храна.
И с любов посрещнахме го всички.
Котаракът Мемо завидя,
Ала днес игриво се боричкат,
Обикалят улици по мрак,
После се изтягат под дървото.
В клоните на фикуса след туй
Мятат към звездичките кълбото,
Сплетено от смях и чудеса...

РАМИРО ХЕРАРДО:
Лаура, Ау Бау пак извика!
От стенния часовник се показва кукувичка.

КУКУВИЧКАТА:
Наближава полунощ часа,
Ако някой иска да попита...

РАМИРО ХЕРАРДО:
Да излезем и да видим кой
Нашия приятел не оставя
Да заспи под падащия зной,
Че зората бързо приближава...

Излизат през вратата към терасата, която е монтирана в другата половина на сцената. Ау Бау ги посреща, мятайки опашка.

АУ БАУ: Тъй съм развълнуван тази нощ...

РАМИРО ХЕРАРДО: Чуваме те - плачеш ли, какво е?

НИНЕРАТА ЛАУРА:
Вече наближава полунощ -
В къщите останали - покой е.

АУ БАУ:
Идва миг богинята Ишчел
Да се появи сред небесата,
Със корона от звезди безброй,
С сребърни обшивки по полата.
Ще звъни с пантофки, ще звъни -
Толкова отдавна я очаквам!

РАМИРО ХЕРАРДО:
Но коя е, Ау Бау, обясни -
Ако трябва с тебе ще почакам!

АУ БАУ:
Рами, знай, богинята Ишчел -
Вечната царица на небето -
Всъщност е златистата луна
Всяка нощ танцуваща в пердето.
В месеца веднъж изгрява там -
Горда и прекрасна, и далечна...
И оглежда в бистрите води
Океански
Хубостта си вечна.
В облаците сякаш плува тя,
Обикаля земната градина.
Ще ти кажа: моята мечта
Е да я докосна, като мине...

В този миг над тях се показва прекрасна луната, богинята Ишчел. Тя е облечена в рокля от сребърен тюл и на главата си има корона от звезди. Тя запява.

БОГИНЯТА ИШЧЕЛ:
Аз съм се родила от нощта,
Океанът ми е огледало -
Той преумножава хубостта,
Времето, която ми е дало.
Казват ми богинята Ишчел
Или луна,
Която все сънуват.
Възсядат моя дълъг, златен шлейф,
В галактики далечни с мен пътуват.

Изведнъж се появява котаракът Мемо, който се спуща от палмовото дърво.

КОТАРАКЪТ МЕМО:
Богиньо от далечни небеса,
Звезда могъща - сребърна и златна,
Изгрееш ли - безбройни чудеса
И тайни
С тебе тръгват по земята.
Под светлината ти се чувствам друг
И по-красив и романтичен ставам.
Аз серенадата на Ау Бау чух
И моя стих сега ти посвещавам (покланя се).

Богинята Ишчел почти докосва със сребърните си пантофки земята. Милва със светлина котарака Мемо, после се обръща към Ау Бау.

АУ БАУ (запява):
Прекрасен миг, жадуван миг,
Когато те докосвам с поглед аз.
Сега си тук, сега съм тук
И сън ли е, че чувам твоя глас?
Ще тичам дълго след теб,
Докато вдигне зората платна
(сочи Рамиро Херардо) и с този малък човек
литваме с теб над света.

РАМИРО ХЕРАРДО:
Това е тя, това е тя -
Богиня и светла звезда!

Богинята Ишчел плавно се издига нагоре, махайки нежно с ръка.

ВСИЧКИ ЗАПЯВАТ:
Вдигни се пак нагоре и нагоре,
По млечните пътеки стъпвай пак.
А тази нощ ще пазим като спомен
И ще заспим под лунния ти знак.

РАМИРО ХЕРАРДО:
Довиждане, красавице Луна,
Прекрасен ангел - бял и звездочел.
Изпращаме те с песничка сега,
Не ни забравяй никога, Ишчел!

ЗАВЕСА

 

 

© Виолета Бончева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 05.05.2004, № 5 (54)