ГЕРГИН СЕЛЯНДУРА

Виолета Бончева

web

Той живееше на края на селото, в къща, изградена от самия него, малка и кокетна. Изостави апартамента си в големия град, подари колата на зет си, прехвърли нивите на дъщеря си, даде спестяванията на внучките си и заяви, че той си е селяндур и такъв ще си остане и след смъртта, която трябваше да го намери в родното му село.

Беше зрял, силен, изпълнен с човешки слабости и добродетели, но най-вече с псувни, закани и отработени жестове, които недвусмислено изразяваха неговото отношение към ситуацията. Това най-често се случваше в селската кръчма. Там отсядаха Койчо Котарака, Даньо Кухия, Недю Суджука, Саламон и шумната циганска тайфа, начело с Игнаш Черния.

- Игнаш, кажи как е думата ром на цигански? - попита веднъж Гергин.

- Ами, на цигански ром е циганин...

- Тогава кажи на Цеко, че циганското маме ще разплача, дето краде.

- А, той, Гергине, х-хе набожен вече, не краде - почесва се по врата Игнаш.

- От кога, бе, Игнаш, стана Цеко набожен?

И като няма какво да отговори, Игнаш Черния вика „наздраве”, тупа се по гърдите и забърква една дунанма, омешена с миризмата на мастика с мента, бира и отрудена селска пот.

- Аз - подхваща Селяндура - най-бързо мога да сваря свински кокали - наливам в една тенекия вода, слагам сол и пускам бързовара - ела да видиш - трещят, кипят и докато изпиеш ракията си - те са вече готови. После събираш месото в една чиния, посоляваш, ръсиш черен пипер, приготвяш си студена бира или младо вино и докато се усетиш - те са те подушили и пристигат. Котарака най обича да ръси пипер в шепата, защото е аванта... Суджука умира да го бият на карти, а Даньо Кухия постоянно пристига с гармуда на главата, понеже кака Неда, като го прибара на чалъм, го млати с налъма, дето завари. Него, когато и да го биеш или да го убиеш - ще бъде късно... - На това място Селяндура отпива от потното бирено шише и продължава да чеше език, защото има кой да го слуша. - Например Саламон се пише за голям познавач на жените, ама хич го няма и аз ще ти кажа защо - защото е екарисажен, нефелен е Саламон - от рождението си - досега...

- Че ти откъде ще знаеш за моето рождение чак толкова, като си по-голям от мен има-няма две години?

- Виж, Саламон, ти си прост човек, ако и на мен да казват Селяндура. Ти чорапа си го обуваш откъм петата. Вярно ли е? А на мен ми казват Селянадура, защото отбирам от селските работи, където и да ме пипнеш - на линия съм, на всичко мога да те науча - от копането и орането до прибирането на свинската мас по Коледа...

Саламон се киска, защото тези приказки ги слуша от години, те забавляват и него, дори провокираше Гергин понякога, за да нагрее атмосферата.

- Представяте ли си - обляга лакти на масата нашият герой, - този тъпанар навремето ме запозна с една гиндюрмя, която ми представи като своя любовница. На това отгоре ме излъга, че работела в КАТ. Гледам я аз - облякла се със шарена рокля, със сандали с висок ток, а петите й напукани, също като на буля Христовица картофите... Ало, викам му на една страна, как ще работи в КАТ тази, дето между зъбите си има сирене, бе, глупак!

Но такъв е той, нашият Саламон - когато го кръщаваха, - аз помня, защото бях на седем години, а той на четири, таман поп Михаил го извади от казана да каже, че го е взел от дявола и го предава на ангелите - той се наду, като червена мисирка и се изпика във водата...

Това за казанчето беше разказвано десетки пъти, но винаги предизвикваше смях.

- Ти, като си толкоз печен, бате, що не ми казваш Соломон, а Саламон - знаеш ли на кого съм кръстен аз - на цар Соломон!

- Цар Соломон като чуе кого са кръстили на него - ще се отрече от царството и от короната си, да знаеш! Какво си взел ти от този цар - нищо! Лапаш с пръсти, пиеш бира и се уригаш, прасета гледаш, кокошки пасеш... Стрина Бона сигурно е искала сина й да се издигне, на цар да прилича, ама е разбрала каква стока ще да е пръкнала още когато я направи резил на кръщенката... После, я ми кажи ти, защо откъм бай Тодор вие сте Маймунови?

- Защото сме хитри, а не като теб - устати и прости - хили се Саламон.

- Хитри ли? - гледай ти! Че те хитрите живеят в града отдавна, купиха си имоти, по света пътуват, езици говорят, ти дори не си ги чувал!

- Знам аз!

- Ти ли, бе?! Че ти не знаеш кое е ляво и кое дясно!

- Знам езици аз, питай Игнаш Черния!

- Ами, да - доволно се хили Гергин Селяндура, - кой друг да питам, освен Игнаш - ама ти и цигански толкоз знаеш... Знае ли цигански Саламон, бе Игнаш?

Игнаш веднага скача от мястото си с бирата и вдига наздравица:

- Да е жив и здрав бай Саламон, тъй де, то аз съм му батe, ама поназнайва езика, кръст божи! - така казва Игнаш Черния и се кръсти.

- Видя ли, бе, където ме бутнеш - огън съм! - върти очи Саламон.

- Да ме прощаваш Игнаш, ама хич не вярвам на твоя кръст, защото лани ми каза, че оная, дето беше в каруцата ти върху тревата, била снаха ти, а пък тя била... ама хубав бой й дръпна жена ти, че и ти май пострада... Та, исках да кажа, че ти се кръстеше тогава, както сега - не помниш ли?

- Кажи бе, бай Гергине, ти ако беше на мое място - какво щеше да направиш?

- Аз на твое място не мога да бъда, защото този тънък занаят никога не съм го резилил и от жени разбирам много. Жената преди всичко иска да й покажеш страст - да й смачкаш кокалите...

- Ти как взе акъла на кака Бялка? - ръчкаше Саламон.

- Смачках й кокалите и да видиш как си събра бохчата и дойде при мен! Баща й пристигна запасан с нож, аз пък бях довел свако Кольо - бивш фелдфебел от царската армия, ербап човек, плашеше всички пияници в града, дето живееха в неговия квартал, когато го викаха за помощ в някоя къща, вземаше една брадва и хлопаше с кюптията по вратата - да видиш ония как отрезняваха на мига!

Гергин винаги отпиваше на завръзката на някоя история, удължаваше напрежението у слушателите.

- И както ви казвам, кака ви Бялка вече беше у дома. Тогава апартамент нямах, нашите, бог да ги прости, ми купиха едни ниски къщички в крайния квартал, аз им казвах павильони, че някой ден да мога да се включа в блоковете, които строяха навсякъде, тъй де, да се омешим с гражданите... И така, бяхме се събрали около масата в павильона, когато на вратата се почука, ама като казвам почука - то не е с кокалчето на средния пръст, културно, ами с юмрук и вратата започна да отскача. Излизам аз, свако ми също, а на площадката стои моят тъст и нарежда Бялка веднага да се прибира. Добре, ама Бялка и носа си не показа, защото разбра, че мъжът й от камъка вода може да изкара, къде ще намери друг като мен... и, не щеш ли, наизскачаха от тъмното няколко души, готови за бой. Тогава свако Кольо се извъртя и нали покрива на павильоните беше до рамо, измъкна една керемида и я метна по посока на ония, дето се криеха в тъмното. Някой изохка, но керемидите продължаваха да летят, докато не изтопурка и последният по тясната уличка нагоре... Ей такива работи... После тъстът влезе вътре, пи една ракия и насрочихме дата за сватбата...

- Кажи сега, бате, за ония двете, дето ги качи на автостоп, когато беше шофьор към консервната фабрика...

- Качвал съм всякакви, един път закарах две германки до морето, голям майтап беше! Аз им говоря на чист български - те ми говорят на чист немски. Накрая се разбрахме, че ще ги стоваря в Бургас, пък те да отиват после където щат. Паркирах камиона до гарата и им казвам - елате да хапнем по една шкембе чорба. Те нищо не разбират, ама като ме гледат как им махам и настоявам - тръгнаха. Поръчах им по един пахар на бюфета на гарата гореща чорба, разбърках им по една лъжица оцет с чесън, че ела гледай...

- Ядоха ли?

- Абе, първо се облещиха, после започнаха да посръбват, бая гладни трябва да са били, щото много малко от чорбата артиса...

- Ами, от ония магистралките, дето им викат - от тях качвал ли си?

- И с тях съм имал вземане-даване. Веднъж ме сприщиха зад храстите, дето се облекчавах, направо се стреснах! Бяха се облещили, защото видяха какво държа в ръце и лигите им потекоха...

- Казвай, казвай! - подкрепят го всички.

- Какво да казвам - рекох им - вие мен сте ме изтървали, ама ако мине оттук един, Саламон - покажете му някои от вашите чалъми, че да се научи, таман две жени му избягаха...

- Що да са ми избягали две жени бе, Селяндур, те ми бяха любовници и аз ги разкарах!

- Добре, ама любовниците не са ли жени, бе?

Смехът люлее компанията, но Гергин не спира да ги забавлява с разни измислени и истински истории.

- От всичко най-мразя мърлявите жени - направо се гнуся от тях. Веднъж отидох на празник у Койчо Котарака, а той беше се спазарил с баш майсторката в село, леля ви Мина, да му свари курбан за случая. Тя въртеше лъжицата и от време на време опитваше мръвките. Хубаво, ама като се навеждаше над черпака - мустаците й се намазваха с курбан - еее, че как ще ям после! Прибрах се у дома, резнах буца сирене, оскубах няколко пера лук и готово... После се върнах обратно и гледам - всички сърбат ли, сърбат, по две, че и три чинии пердашат! А най-доволна от всички - леля ви Мина, която се хилеше с намазан от курбана мустак... А пък оня, Лечо, той как ме подреди - покой да не намери и на оня свят! - Гергин заплашително се подпира на масата. - Казал съм му - като ме видиш - ще гледаш да завиеш зад друга къща, че... той знае...

Та, този Лечо, дето живее до гарата, все ме канеше на чаша ракия, нали минавам край тях. Гледам, реже едни едри домати и не му се свидят, пълни чашите с ракия и пак реже домати... Викам му: ти, Лечо, голям майстор градинар си станал - как ги отглеждаш тези домати? А той върти и суче - тайна било, само той можел да произведе нещо подобно и щедро да кани приятелите си. И така, доста време му правех компания на масата и никога не пропущах да му похваля зеленчука...

Но един ден, когато се бях запътил за риба, гледам Лечо тътри две кофи откъм реката. Спрях го, заприказвахме се, а той гледа да ме отмине, колкото може - по-бързо! Брей, че като се усетих - кръвта нахлу в главата ми: Лечо беше напълнил кофите от мръсната яма, с миризлива кафява каша той тореше доматите си... Че като изревах: бягай, викам, че те убих!

- Ама ти вече се беше налапал с торени домати...

- Хубаво, ама сега ме заобикаля, чух, че си търси къща в друго село и хубаво ще направи да се махне от очите ми, че видя ли го - стомахът ми става на буца и някой ден може и да го ликвидирам, този пърч селски!... Едно време Драгой Запоя ми идваше в къщата по всяко време и докато не го почерпех - не си тръгваше. Наливаше се с ракия денем и нощем, и хубаво наквасен, започна да ме кандардисва да му налея още, че да се довърши. Казах му, че не е редно, че е пиян до гъза, а той като зяпна: ще кажа, казва, на Бялка, че задиряш дебелата бакалка и всеки ден ходиш при нея да я задяваш... Наду ме на смях, тези Драгоеви заплахи бяха смешни, защото бакалката - знаете я, има деканя няколко аршина, не е по моя вкус, ама как да му обясня на Запоя... Нали знаете, че самият той се поболя от любов по бакалката, че и на нея й провали бизнеса... Само дебелата твяга ще го оправи него, викаше майка ми, бог да я прости. А защо твяга, питах? А мама казваше така - защото твягата е по-здрава от тоягата, ясно ли е! Така казваше и баща ми, дядо Драгни: подпри твягата до саята и си гледай работата, аз ще спя в иклюка, сега се казва стенен шкаф. Нашите иклюци бяха дълбоки и студени, нито лай на кучета можеш да чуеш, нито блеене на овце - нищо!

- Скоро и теб ще те преместят да спиш в иклюка май...

- Аз сам ще се преместя, когато му дойде времето. И после ще се поотместя малко по-нататък - смееше се Гергин и сочеше с палец към гробищата - ама що има още да чуете и видите...

© Виолета Бончева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 22.11.2008, № 11 (108)