НИЕ

web | Памет за подробности

Кръвта ми днес е само спомен за невинността,
с която те повиках.
Тогава роклята ми беше бяла, а душата скрих,
защото нейно право е да се страхува.
Надълго разговаряхме и въздухът бе пуст
като пазар през зимата. И оттогава все по-често.
Походката и ласките ми вече те загатват.
Очите ми са падащи звезди, които суеверно
предизвестяват твоето пристигане.
Ти няма да ме изненадаш никога.
Нетрайният овал на мойто тяло
е само обещание за статуя,
изваяна от сигурните ти ръце.
Пред тебе разсъблякох умореното си бъдеще,
ала душата скрих,
защото нейна привилегия е самотата.
Надълго разговаряхме и въздухът бе сляп
като очите на свидетел. И оттогава все по-често.
Привикваме със стаята и хляба,
вратата се отваря и затваря,
поставяме цветя във вазите,
избърсваме праха от себе си -

човек и сянка,
аз и ти,
жена и смърт.

© Мирела Иванова,
© Издателство LiterNet, 16. 12. 2003
=============================
Публикация в: Мирела Иванова "Памет за подробности", С.: ИК "Пан", 1992.