ЕДНО КЪМ ЕДНО

web | Памет за подробности

Чуваш ли призори как часовниците звънят
под подутите ни клепачи,
чуваш ли уморената кашлица на баща си,
истеричните клаксони привечер,
чуваш ли как момчето жадно вдишва лепило,
как леглото се чупи под отчаяните тела,
чуваш ли безнадеждното съскане
по опашките за свобода и за хляб,
чуваш ли как един актьор изшептява горещо
"Никому тук не признавам правото
да ме оценява, отивам си",
чуваш ли злокобните анекдоти още на другия ден?

Нищо не чувам, чувам само
как Панайот се измъква
по чорапи.
Не чуваш ли патоса на телевизионния говорител,
който произнася чуждите лъжи като свои,
приливите и отливите на отровеното море,
не чуваш ли писък на влакове,
които излизат от релсите,
стъпките на омразата зад гърба си,
стъпките на крадеца в съседския дом,
не чуваш ли шумоленето на листата
във всички Гетсимански градини,
не чуваш ли фанатичните крясъци,
които разпарят корема на въздуха,
изгнаническите плачове и проклятия,
предсмъртното плещене
на полуделия старец, не чуваш ли?

Нищо не чувам, чувам само как всичко започва
от Панайот, от мен, от някой измъкващ се
по чорапи отнякъде.

© Мирела Иванова,
© Издателство LiterNet, 16. 12. 2003
=============================
Публикация в: Мирела Иванова "Памет за подробности", С.: ИК "Пан", 1992.