ВСЕОТДАЙНО

web | Каменни криле

Сега се уча на плач. Вървя и събирам сълзите си;
вулканичната тъмнина на нелюбовни нощи, дните
с невидимите им, но натежаващи тленни мощи,
безсолният хляб, ножа в ребрата му -
в най-уязвимата му извивка.
Няма кой да поплаче за живите, няма кой.
До чаша и свещ седя. В разпети петък.
И ме е страх: ако стана сега,
ще залитне всепрощаващата душа,
ще се потроши нейната дързост
върху един тротоар,
изчегъртан от вървежа на глухонемите еретици.
Няма кой да поплаче за живите.
Недоволството оглупя,
превърна се в перушинесто-лека твар
само защото го премълчахме.
Най-разтегливото понятие днес е усмивката
и аз се уча на плач.
Събирам сълзите си - бъдещи апокрифи.
Нозете ми все ме водят към блатото,
а то не е далеч, щом е навсякъде.
Прегракнала, мъничка, стиската в алчните шеш-.
Свободата сега ми нашепва
на сълзата сферичната формула.

© Мирела Иванова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2004
Мирела Иванова. Каменни криле. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Мирела Иванова. Каменни криле. Варна, 1985.