Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
СТАРОМОДНО
web | Каменни
криле
Не бързай да се радваш, не бързай да се радваш.
Ръцете ти все още се стичат восъчно-самотни
и всеотдайността не им е навик.
Все още ги лекуваш от порока
към тръните на всяка скръб да се протягат.
Излишните убождания ще ги огрубят,
ще им отнемат формата на пясъка,
надиплен подир буря край брега.
Ръцете ти все още се стичат восъчно-самотни.
Един мъж чака с тях да му замесиш хляба,
да го поръсиш със солта, извадена от раните
му собствени.
Но ти не бързай да се радваш, не бързай
да се радваш...
© Мирела Иванова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2004
Мирела Иванова. Каменни криле. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Мирела Иванова. Каменни криле. Варна, 1985.
|