РАЗКАЯНИЕ С ПРИПЕВ

web | Каменни криле

С две думи и пет усмивки можех ли някого
                                                           да нахраня...
Всичко идваше в повече - на себе си ставах скучна.
Надеждата, довчера затворена в скоби,
                                                 днес се отваряше в рана.
И тогава те срещнах, и нарекох: муцунка, пламъче,
                                                                            ручейче.
По теб ослепях, но у мен - сляпата - спомените
                                                                            прогледнаха
и с продрани гърла ми разказаха толкова унижения.
Разбрах: няма да бъдеш нито първият, нито
                                                                            последният,
който, преди още петел да пропее, три пъти
                                                    ще се отрече от мене.

Муцунка, ручейче, пламъче,
скоро ще завали снегът.
Имаше ли те или те нямаше
в моя път...

Цяла нощ свита в ъгъла се опитвах да свикна -
                                                                            да свикна
с мисълта, че човекът до мен все още
не е спасителен бряг.
Защо ли не беше такъв, какъвто можех да те обикна...

А призори - до умопомрачаване чакан и искан -
                                                                            заваля сняг.
Когато отворих прозореца, болният дух да излезе навън,
внезапно се втренчих в изкривеното лице на Вселената.
Валеше снегът, сетивата му бели уловиха изящния звън
на строшената чаша и мига на просълзените вени.

Муцунка, ручейче. пламъче,
навън вали снегът.
Имаше ли те или те нямаше
е моя път...

Всичко тръгна обратно. Обратно. Горестта, че те губя,
захапа отчаяно поривите ми нечовешки.
И същата аз - допреди миг осъдена и отвъдна -
седнах и търпеливо превързах своите грешки.
До умопомрачаване чакан и искан, сега валеше сняг.
Аз отново пътувах към живите - с още няколко белега.
Уплаших се да намеря другаде своя спасителен бряг
и пак ще го търся, и благославям у тебе, човеко.

Муцунка, ручейче, пламъче,
скоро ще се стопи снегът.
Имаше ли те или те нямаше
в моя път...

© Мирела Иванова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2004
Мирела Иванова. Каменни криле. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Мирела Иванова. Каменни криле. Варна, 1985.