ПОЕЗИЯ

web | Каменни криле

Не е непосилно, ако искаш да знаеш, не е и трудно
от ябълката на своите мисли
да отрежа половината, в която си ти.
Но душата ми, тая прекрасна паянтова лудница,
изведнъж яростно ще се вкамени.
Покривът й - мълчаливо студен -
ще ужасява птиците даже денем.
В стаите, от пустота пресипнали,
само нощта с грозен гребен ще разресва косите си.
Болнаво и хилаво жълтият цвят на стените ще грее.
И как ще се върна тогава в нея...
Как па съня в дълбоките нощви
ще замесвам меката си усмивка нощем?

Ябълката оставям цяла. Ако е писано - да става
                                                                            по-добра,
дори на тъгата червеят да промуши крехката й кора.
Деветнайсетгодишната ми прекрасна, паянтова лудница
своята първа прозявка ти посвещава всяка сутрин.

© Мирела Иванова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2004
Мирела Иванова. Каменни криле. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Мирела Иванова. Каменни криле. Варна, 1985.