НИЕ

web | Каменни криле

Кръвта ми днес е само спомен за невинността,
с която те повиках.
Тогава роклята ми беше бяла, а душата скрих,
защото нейно право е да се страхува.
Надълго разговаряхме и въздухът бе пуст
като пазар през зимата. И оттогава все по-често.
Походката и ласките ми вече те загатват.
Очите ми са падащи звезди, които суеверно
предизвестяват твоето пристигане.
Ти няма да ме изненадаш никога.
Нетрайният овал на мойто тяло
е само обещание за статуя,
изваяна от сигурните ти ръце.
Пред тебе разсъблякох умореното си бъдеще,
ала душата скрих,
защото нейна привилегия е самотата.
Надълго разговаряхме и въздухът бе сляп
като очите на лъжесвидетел. И оттогава все по-често.
Привикваме със стаята и хляба,
вратата се отваря и затваря,
поставяме цветя във вазите,
избърсваме праха от себе си -
човек и сянка,
аз и ти,
жена и смърт.

© Мирела Иванова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2004
Мирела Иванова. Каменни криле. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Мирела Иванова. Каменни криле. Варна, 1985.