МОНОЛОГ НА ЛОРА

web | Каменни криле

"...на смърт е моята душа ранена,
на смърт ранена от любов..."

Яворов

Аз бях несвободна жена.
Заминавах от тук - от хората, от града,
от родината, - пак се завръщах,
взирах се в пукнатините на въздуха,
през които да изтека и се слея с вселенския дух.
В голямата къща на своите сънища
топлех с дъха си стените,
а денем оковите, с които другите бяха привиквали,
разязвяваха вкочанените ми ръце.
Животът ми пускаше корени в смъртоносната пръст
и стеблото му се огъваше все по-бледо. Живот,
никоя смъртна не може да те обича така.

Аз бях красива жена.
В огледалата
на възхитените мъжки погледи, устни, ръце
не намерих свободата и себе си. Вървях към него.
Любовта ми го настигна в гробището.
Другата беше жива. А върху купчината пръст
очите му ухаеха на печал и разговаряха с очите й.
Така вглъбен беше в скръбта си,
че моята любов дори не го нарани. Не се уплаших,
в сърцето му на поет щях да потърся
огледало за красотата си. Любов,
никоя смъртна не може да те обича така.

Аз бях силна жена.
Душата и тялото си съюзих в мрак,
сред който той щеше да се изгуби.
Жена-мрак, заради която щеше да ослепее.
Извървях лабиринта от зимната нежност до стона,
усмивката ми започна да боледува.
В омагьосания кладенец на самоубийците
намерих огледало за красотата си,
а водите му утолиха жаждата ми за свобода.
Любовта ми го настигна в гробището,
защото аз бях родената
да бъда последното му опустошение -
по-страшно от словото. Смърт,
никоя смъртна не може да те обича така.

Аз бях самотна жена.

© Мирела Иванова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2004
Мирела Иванова. Каменни криле. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Мирела Иванова. Каменни криле. Варна, 1985.