МОНОЛОГ НА ХУДОЖНИЧКАТА

web | Каменни криле

На Иванка Нанева

Плътта от мене си отива.
       Защото се повтарят бездните на любовта
       и стръмните им склонове -
       по-хлъзгави и по-опасни от спокойствие,
       и въздухът висок, от нежност изтънял
       отказва да нахрани любопитството
       на бялата ръка.
Ръката бяла търси своето платно,
       платното е
       още по-бяло без ръката.
Плътта от мене си отива,
       защото се повтарят и очите,
       на любовта лилаво-люляковите очи.
А дните искат да пристъпват по платното
       с различен аромат,
       да бъдат пролетни и есенни,
       и всякакви. Ала с различен аромат.
Ръката бяла е обречена
       да хване тънките контури
       на несбъднат детски плач. Ръката
       държи моливът като свещ, но с черен пламък.
Плътта от мене си отива,
       изцяло с формата на мъртъв плод,
       готов да влее соковете си в платното,
       платното бяло като болница
       н като бяло знаме,
       толкоз бяло...
Сълзата е сега вселена,
       най-сладката и най-солената вселена
       и в нея няма място за спокойствие,
       сълзата е пресипналото бъдеще,
       което ни очаква в края на окото,
       нетленната душа на миналото ни,
       единственият грунд върху платното.
Плътта от мене си отива,
       прекрачила през умопомрачения сезон на любовта
       все още зъзнеща от дъждовете
       и от студеното излъчване на упорит уют,
       отива си...
Ръката, търсеща молива,
       все повече се слива със молива,
       моливът е изострен като болка.
Ръката бяла, и сълзата, и свещта,
       о, съскащият черен пламък,
       достатъчен ли е да ослепи живота ми...

© Мирела Иванова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2004
Мирела Иванова. Каменни криле. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Мирела Иванова. Каменни криле. Варна, 1985.