МЕЖДУ КРИЛАТА НА ПРОЗОРЕЦА

web | Каменни криле

Не ми се бе случвало досега
така здраво да се вклиня между грижите,
че да не ми помогнат и най-всесилните клещи.
Преди все измислях: ще се влюбя, ще се подстрижа,
току-виж - промени се нещо. Ето ме днес:
между крилата на прозореца {в буквалния смисъл)
попрегърбена и безкрила - трагично вкисната.
Пред мен - на отчаянието острия ръб,
а зад гърба ми детството. Скимти.
Защо точно на него обърнах гръб...
Можех да го осиновя, да го целувам вечер -
                                      да бдя над него,
но не е по моите сили в тоя свят, уж летен, а леден.
Можех да предприема куп други работи,
                                      да ги прегърна горещо,
току-виж - промени се нещо.
А най-всесилните клещи са всъщност ръцете ми.
С тях ще стопля супата, с тях ще спусна пердето -
да не гледам нощем небето, звездно-извезано,
                                                                            защото разбрах:
не звездите, приятелите ми излъчват особена светлина.

© Мирела Иванова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2004
Мирела Иванова. Каменни криле. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Мирела Иванова. Каменни криле. Варна, 1985.