Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
МАРГАРИТА
web | Каменни
криле
Обут в кафяви джинси, от тролея ще слезе Майсторът
и ще кресне в ухото ми нежно и всеотдайно:
"Ето ме. Твой съм - приказен и небесен, всякакъв.
Искаш ли да се срещнем в сто часа оттатък Земята?"
И още по-нежно: "Обичам те, мое момиче грозно,
чета редовно стиховете ти, защото ми се повдига
от проза.
Всекидневните ти нерадости парализират кръвта
и сърцето ми,
не искам вече, не искам да си самотна... И ето ме!"
Отначало навярно ще стоя като тресната,
ще извадя после тефтера и ще запиша за срещата.
В сто без пет ще захапя между зъбите цигарето
и възседнала вместо метла душата си,
ще продъня небето.
© Мирела Иванова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2004
Мирела Иванова. Каменни криле. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Мирела Иванова. Каменни криле. Варна, 1985.
|