Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
КАПИТАНЕ!
web | Каменни
криле
Капитане,
утрото вече облича своята нова риза
и се втурва да догони света.
Аз съм грозна, измислена, книжна.
Аз съм цялата - самота.
Слънцето мълчаливо лулата си пуши
върху кораба, с който отплува. Сега тук е лято.
"Нека само нозете му да събудят сушата..."
Забравихме, че сме кратки и всичко е кратко.
Денем майка ти рядко влиза във къщата.
Взира се в снимки и спомени, когато е вътре.
С часове мълчи или говори едни и същи
само добри думи за тебе. Като за мъртъв.
Сега е лято - сезон за завръщане, - но зная,
че не помниш това и сама ще се скъса веригата.
Къщата упорито на твоята сянка ухае,
но любовта е въздух, който не ми достига.
Догорява лулата и слънцето мълчаливо залязва -
знак, че сме кратки и всичко е кратко.
С майка ти вече няма какво да си кажем. Мразя я.
Тя дори и в смъртта си ще те дочака.
© Мирела Иванова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2004
Мирела Иванова. Каменни криле. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Мирела Иванова. Каменни криле. Варна, 1985.
|