Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ДВА ПЕЙЗАЖА С ПРИЯТЕЛИ

web | Каменни криле

1.

Ало, пак съм на телефона.
Пусто ми е, затова се обаждам.
Душата ми е един слънчасал балон -
не зачева, не ражда.
Мислех да ида на кино, но са ужасно скучни
тия филми, пуснати по екраните.
Дали да не си отгледам едно куче -
ще ми се да обичам някого и да го храня.

2.

Всичко издаваше само романтика,
оградена от отвесни скали.
Дори панталонът ми с цип развален и закопчан
с две уж безопасни игли.
Тежеше въздухът като посред лято палто -
нищо, че вятърът се противеше на всички гребени
Беше ли толкова все едно,
че заговорих със себе си:

"И как да не ти е пусто... В паметта, огледало
                                                                     криво,
бившите сутрини-вечери защо ти се струват
                                                                     красиви.
Настръхват косите, помисли само каква ли не
                                                                    си била:
грозна и книжна сянка, червенокосо боядисана
                                                                    самота.
И после - едно ненадейно влизане -
и съдбоносно - е стаята на самоубиец.
Страх си била, страх, страх от всичко.
Изтърпявана или гонена, все едно - необичана
от поредния мъж, непременно самотен,
непременно брадат. Ти - неразвързан вързоп
със сърдечни спазми и гърчове, с думи.
Добро момиче, авантюристка с усмивка стръмна.
Въздухът си била, който дишаха твоите
                                                                            приятели,
натежаващ и остър, и прекрасен понякога.
А колкото за живота - случва се да не е
                                                                            напразен.
Но пази се от себе си. Моливът е остър, вместо
                                                                            оръжие.
Нека думите да са твоят истински празник,
макар и тъжен, макар и тъжен..."

 

 

© Мирела Иванова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2004
Мирела Иванова. Каменни криле. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Мирела Иванова. Каменни криле. Варна, 1985.