БЕЛЯЗАВАНЕ

web | Каменни криле

Виж, униженото небе ти дава знак да стискаш зъби.
Погледай радостта в очите, преди да я изгубиш.

Недей я изсушава между страници. Тя не е цвете.
                                                                 Нито плод.
Тя е онази крехка граница, отдето почва вторият живот.

Дори отчаяно-далечен, гласът на радостта послушай.
Ала от гордост озверена си забранявай малодушие.

И островръхите пейзажи на косите й с длан прекоси
                                                                            още веднъж.
Как тялото ти подир нея се разлистваше - като
                                                                            след дъжд.

Но ти освирепявай срещу мургавите жестове, с които
                                                                            се отдалечава.
Не бива с тях да свикваш - нямаш право.

Защото радостта е кратка, позволи и да си тръгне.
Не я превръщай в спомен - споменът е нежна смърт.

Погледай радостта в очите, преди да я изгубиш.
И после всеки стих ще бъде знак за стискане на зъби.

© Мирела Иванова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2004
Мирела Иванова. Каменни криле. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Мирела Иванова. Каменни криле. Варна, 1985.