БАЛАДИЧЕН БЛУС

web | Каменни криле

Мъжете, които ме отдалечиха от земята,
отдалечавайки се от мен,
те имаха изящните черти на спомен
и резките движения на кошмар недосънуван,
те имаха нозе кънтящи
и стъпките им бяха музика,
върху която с онемял възторг танцувах.
Мъжете, чиито гласове не бяха обещание,
оставиха за мен из всички нощни улици
съзвездия от думи
и парцалива тишина от стонове.
Мъжете, които бързаха да ме напуснат
и се бавеха да ме обичат,
които имаха ръце, внезапни като свечеряване,
и в стиснатите устни непристъпно
зазидаха обикновените ми радости,
изостриха очите ми,
за да разрязвам въздуха и си поемам въздух,
с чието празнично отсъствие
преливаше животът ми,
това са моите мъже. Които ме лишиха
от ласкавите драскотини на взаимност,
за да се вкопча в толкова отвъдни тайни,
те не разбираха,
че искам дните ми да бъдат болка
и бодлива роза, да бъдат праскова
с отровен мъх и смугла самота.
Наздраве. За всички сенки на мъже трагични,
с които се разхождах сред гора от плач
и ги обичах.
Наздраве.

© Мирела Иванова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2004
Мирела Иванова. Каменни криле. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Мирела Иванова. Каменни криле. Варна, 1985.