ДОЧО ЛЕКОВ
=============================

Дочо Леков е роден на 11.10.1928 г. в Ямбол. Завършва Българска филология в СУ "Св. Кл. Охридски". Учителства в Грудово и Сливница, записва аспирантура през 1956, след което постъпва на работа в Института за литература. Чете лекции по възрожденска литература в СУ "Св. Кл. Охридски" и в ПУ "П. Хилендарски". Дочо Леков е сред най-видните изследователи на възрожденската литература, съставител и редактор на съчиненията на мнозина възрожденски писатели. Някои от най-значителните му трудове са: "Проблеми на българската белетристика през Възраждането" (1970), "Васил Друмев - живот и дело" (1976), "Любен Каравелов" (1977), "Тодор Пеев" (1978), "Райко Жинзифов" (1979), "Литература, общество, култура" (1982), "Ради Колесов" (1983), "Ръкописните учебници на Добри Чинтулов" (1987), "Писател - творба - възприемател през Българското възраждане" (1988), "Българска възрожденска литература. Т. 1-2" (1988) и др. Умира на 03.06.2003 г.

ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА