Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

КУЛТУРАТА В ПРОЦЕСИТЕ НА РАЗВИТИЕ, РЕГИОНАЛИЗАЦИЯ И ЕВРОИНТЕГРАЦИЯ НА БАЛКАНИТЕ

Ценка Иванова

web

Конференцията е поредната проява в рамките на проекта “КУЛТУРНИТЕ И ЕТНИЧЕСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ НА БАЛКАНИТЕ - ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА РЕГИОНАЛНА И ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ”. Проектът се подпомага и финансира от Министерството за наука, технологии и развитие на Република Сърбия и се изпълнява от Института за социология на Философския факултет в гр. Ниш. Негов ръководител е професорът по социология Любиша Митрович.

Целта на научната конференция беше теоретично да се набележат и поставят на дискусия основните или ключовите параметри на предмета на изследването - мястото и ролята на културата, особено на културните и етническите отношения в контекста на стратегическото развитие на региона на Балканите и неговата европейска интеграция. Важен компонент на предварително зададената проблематика бе и въпросът за отговорността на съвременните елити в отделните балкански страни (в икономиката, в политиката, в културата) при формулирането и работата по проекти за по-интензино регионално сътрудничество и интеграция като важни предпоставки за ускорен и цивилизован прогрес, за мир и стабилност в този регион.

Конференцията бе организирана в три тематични блока: 1) Равносметка за постсоциалистическата транзиция (за постсоциалистическия преход) на Балканите и развойни алтернативи; 2) Процесите на развитие, регионализация и евроинтеграция на Балканите; 3) Културата в обществените промени на Балканите и в процесите на регионална и европейска интеграция. От страната домакин участваха представители на университетската и научната общност от Ниш, Белград, Нови Сад и Косовска Митровица. От Балканския регион с доклади и с изказвания по време на дискусиите се включиха социолози, философи, педагози и други хуманитаристи от България, Македония, Хърватска и Румъния. По мнението на проф. Любиша Митрович, който откри форума, предварително изпратените и публикувани доклади са само добра предпоставка за плодотворна и полезна дискусия по тази толкова актуална и наболяла балканска тема. Трябва да отбележим, че младият преподавател от Философския факултет - социологът Драган Тодорович подготви предварително сборника с докладите на участниците в дискусиите и този ефективен начин на организацията на работата подпомогна форумът да бъде наситен с много оперативност, да не се губи време за слушане на докладите, а да се коментира по текстовете.

От България в работата на конференцията участваха председателят на Международната университетска асоциация “Платон” проф. Николай Божков, деканът на Философския факултет на Великотърновския университет доц. д-р Вихрен Бузов и преподавателят от Шуменския университет Николай Николов. Гостите от България проведоха и редица работни разговори с ръководството на Философския факултет и с представителите на отделните катедри. Бе потвърдено, че взаимните проекти, които засягат съвременни общи проблеми на нашите общества ще спомогнат за по-задълбочено опознаване на съседите, ще благоприятстват да се преодолеят някои предразсъдъци от миналото.

Ето някои от по-интересните заключения за проблемите на културните процеси на Балканите, схващани в най-широкия им смисъл: как трябва да се анализират все по-нарастващите тенденции към глобализация - че освен негативите, от които като че ли се плашат най-много малките и икономически нестабилни държави, трябва да се посочват и положителните страни; как да се избегне безкритичното налагане на чужди образователни програми, които няма да съответстват на специфичните просветни традиции и на етнокултурните характеристики на народите от региона; кои са най-благоприятните параметри за образованието на малцинствата и как да се подредят едно спрямо друго учебното съдържание, свързано с изучаването и преподаването на роден език от една страна спрямо държавната образователна стратегия, ако има такава и спрямо универсалните международни образователни елементи; в какво отношение се намира културата спрямо общите процеси на регионална и европейска интеграция и може ли тя да бъде оставена да изчаква уреждането на политически, икономически, социални и под. интеграционни процеси и едва тогава да й се обърне внимание (което само по себе си е немислимо, ако се схваща в дълбочина какво всъщност представлява културата). Отделните участници споделиха както своите общотеоретични схващания, така и конкретни наблюдения и притеснения (например представителят на Македония говори за тревожни индикации в образователната система в етнически смесените региони, а гостът от Хърватска изнесе тревожни данни от най-ново време за тоталното отричане на правото на присъствие на друга съседска култура и отправи призив за етнокултурна толерантност в постюгославските Балкани).

Работата по Проекта за културните и етническите отношения на Балканите продължава и след приключването на конференцията, тъй като в момента се провежда теренно социологическо изследване в Сърбия, България и Македония за междуетническите и междукултурните отношения в посочения регион. Партньори са специалисти от Философския факултет в Ниш (координация и ръководство на Института за социология), от Великотърновския и Шуменския университет в България и от Университета в Скопие, Македония. Един сравнително многоброен и млад по възраст екип от анкетьори се е включил в уникално и, надяваме се, не на последно място полезно и нужно начинание, което да регистрира съвременното състояние на междуетническите отношения, от една страна, но и да посочи кои са пътищата за тяхното подобряване.

 


Научна конференция, проведена във Философския факултет в гр. Ниш, 15-16 октомври 2003 г.

 

 

© Ценка Иванова, 2003
© Издателство LiterNet, 12. 11. 2003

=============================
Първо издание, електронно.