МЪЖЪТ НА ВДОВИЦАТА

web | Стихотворения

Мъжът на вдовицата не нервничи, не любезничи,
мъжът на вдовицата не се хили, не се чумери,
мъжът на вдовицата избягва спорове умни, безполезни,
на бялото не казва бяло, не казва черно.

Мъжът на вдовицата не подранява, не закъснява в завода,
мъжът на вдовицата не е петно, не е отличник на министерството,
не се излежава пред телевизора, из балкана не броди,
не е шлайфан тенор, не е противник на песните.

Мъжът на вдовицата й е верен до сетната си прашинка,
мъжът на вдовицата до лудост на челядта си е всеотдаен;
то а въобще в езерцето би хвърлил всичките си стотинки,
цял блок "пълзящ кофраж" би прескочил за счукана стая.

Мъжът на вдовицата. А самата вдовица е начумерена,
                                                                                тя е любезна
Пъха се във върхове, пещери изкатерва, жадна гази сред океана.
Вдовицата срязва началството, на говедаря мило се плези.
Тя е спомен разхлипан. Тя е фуста, дръпната край аутобана.

Въздъхва тя - и изпърхва скръбната панделка на портрета;
пърха-отвързва се, лит - през прозореца и след час тя
размерва двора, разплисква реката, разсича полето
със всичките лястовици.

© Биньо Иванов, 1989
© Издателство LiterNet, 04. 03. 2004
=============================
Други публикации: Биньо Иванов "Стихотворения", С., 1989.