|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * * Първо не се усеща, тъй е до някое време. После въздъхва на място. После наново притихва. И потреперва, но вече няколко педи нататък. Там се изгубва за малко или за много по-малко. Пак се издърпва нататък. Някога там си остава. Някога с косъм разцепва долния слой на мъглата.
© Биньо Иванов, 1989 |