ЛУДАТА
пиеса за една артистка и нямо лице

Алекси Найденов, Светлана Алексиева

web | web

Откъм публиката Лудата едва мъкне пътна торба. Опитва се да я избута на сцената по наклонена дъска. На авансцената, на различни височини, опънати въжета за простиране на пране. Встрани - завит с одеало - лежи мъж. Той реагира на думите й с изразителни жестове. Загубил е говора си, но "езикът" на тялото му е ясен и четлив. В поведението на жената има циклични промени, докато обслужва болния. Телефонът звъни. От леглото - вик на обиден и самотен човек.

ДОСАДНАТА ЖУРНАЛИСТКА

ЛУДАТА (избутала торбата, взема слушалката). Да... Ами такова, не може да се обади... ами не може да говори.

Нов вик откъм леглото.

Вие като вълк. Хем му казвах: Не ти трябва да знаеш какво е писано. Било каквото било. Не, та не! Преди да се затворела страницата на миналото, трябвало да се прочете. Прочете го и три дни повръща. И аз повръщах. Ама то си е за повръщане. Сега лежи... А, не... (На баща си.) Журналистката от вестника. Да й разказвам ли или да я отпратя? (На слушалката.) Когато го арестували, първом го закарали в Министерство на вътрешните работи. Да... Мевере.. (На баща си.) Пита как са те арестували. (На телефона.) Подземията на това министерство стигат чак до ул. "Шести септември"... Не "девети", а "шести"..., когато се съединила Южна със Северна България. Тези коридори били дълги повече от сто метра... приспособени били за скривалища, но през всичките години ги използвали за арестантстки килии... Така...

Слуша с досада. Върти слушалката, докато изчаква нейните думи. Явно онази не млъква. Лудата оставя слушалката и пренася торбата. После набързо вика в слушалката.

Да... Да... (Пак я оставя. Разтваря ципа на торбата. По някое време взема слушалката и вика.) Баща ми бил посрещнат от неистови викове: "Умирам!", "Помощ!", "Майчице!" до последната килия, където с шутове го вкарват зад железната врата. (Към баща си.) Нали така? (На телефона.) По-късно узнава, че тези викове се повтарят при всяко докарване на нов арестант: травматичен шок за психологическо въздействие... "ШОК"... Не знаеш ли какво е "шок"? Не вестник, бе!... Когато ти се разгонва фамилията - "специалитет" от "братските съветски служби". Да... Да...

Върти с досада слушалката. Изважда от торбата дамски вещи, после вика в слушалката:

Да, да!

Разглежда вещите. Дълга вечерна рокля с декоративни цветя. Докато я разглежда, вика по телефона:

Разпитите... разпитите... Нали са го разпитвали там? Разпитите му траели седем месеца... Нямало предявено обвинение за извършено престъпление... Загубил двадесет и пет килограма от теглото си... После го преместили в Дирекция на милицията на пл. "Лъвов мост", където един арестант, в неговата килия... му разрешил да потопи само показалеца си в запръжката на чорбата... не бил ял човешка храна седем месеца... После бил изпратен в Белене... С "туристическа"... абе "вътрешна присъда", от седем години. До десет години такива присъди се считали малки, "туристически". Не... не...

Нова досада от разговора. Оставя я да си говори. Показва вечерната рокля на баща си. После на телефона:

Не бе, момиче... Не е така... Негов познат, лагерист, успял да го предупреди, да не казва, че е учил в Англия, защото милиционерите, в престараването си, карали такива като него, разни министри, духовници и музиканти, да ги носят на гръб... Беленската кал била постоянна и дълбока... Баща ми се възползвал от съвета му и казал, че бил книговезец. Подвързвали се купища документи... На партията на спрелия часовник, дето ни такова не само майките, ами и бащите... Началникът на лагера бил свирепият майор Стефан Китов от с. Кътина, Софийско, брат на "активният борец" Венко Рашков... (На баща си.) Тая не знае какво е "активен борец!" (На слушалката.) Не е имало "пасивни", само "активни"... Пасивните са други... От двама бащи били, затова единият е Рашков - другият Китов. Тия фамилии по-късно, в продължение на десетилетия, ще присъстват в грубия ни политически живот... Точно така - същият... Баща ми... Моят баща, бе! се запознал със статистически данни, секретни сведения и подробни информации за действителното състояние на страната ни... (Вече й писва от бъбрицата. Слага слушалката на задника си и казва на баща си.) Тая не може да млъкне! Не дава да й кажа как си написал книгата за шибаната ни икономика. Мисли си - с една публикация ще уплаши някого... (На слушалката.) Ало... Ало... прекъсна... (Затваря телефона. Имитира бъбрицата.): Твоята идея била "средство за постигане на целта", а нейната - "защита на постигнатото!" Още не били заглъхнали "трагическите залпове на Аврора!" И тяхната не е лесна - свобода на словото, ама в границите на цензурата... Абе, килотена журналистика!

ВЕЩИТЕ

Подрежда вещите на въжетата, за да ги вижда и баща й.

Нашият комунизъм бил като спина. Нямало добър и лош спин. Важното било да не те пипне веднъж!

Цяла серия дамско бельо: сутиени, бикини, комбинезони и чаропогащи.

Четиридесет капитани, десет майори, пет полковници и един генерал са се трудили, получавали големи заплати, жилища, автомобили и безумни командировки, за да те подслушват, разпитват и накрая да ти зачукат седем годинки. Тези хора трябваше навремето да ги заврем на майките им в... хризантемите... Трябваше, ама те ни изпревариха и ни завряха на кучето под опашката...

Нова серия дамско облекло: пъстри блузки, къси полички, ефектни кърпи за глава.

От сутрин до вечер - все тук. Нито сънят ми сън, нито яденето ми ядене...

Ефектна вечерна рокля. Докато я разглежда, вика:

Не хленчи! Не се оплаквай! Ние сами си ги избрахме... Който не знае да целува кръст - сега ще целува бъз... Я си гледай кефа! Който не е изкачвал високи върхове - той не се е препъвал и падал. Всяко изкачване е трудно. Кой успех е лесен? Ако трябва да правим завой - ще го направим, ако трябва да се борим с кръвожадни зверове - ще се борим, но няма да се отказваме от целта!...

Изважда серия дамски обувки: с високи токове, с дебели подметки, ботушки и боти.

Ех, че гаден живот... Ще се изкатерим, както и да ни бутат! Ако трябва и каторжници ще станем, но ще постигнем американския номер и от загубите да се връщаме с печалба. Повечето вещи за жени изпраща.

Вади от торбата мъжки дрехи: ризи, дънки и палта.

Имало, имало, имало и за теб! Ето. Идва светлината на деня, идва утрото.

Изпробва дънки, които й стават. С радостна възбуда.

Слушай ранобудните петли как пеят: Кукуригу-у-у!

Показва му новите дънки.

Край на мизерията! Край на празните надежди! Пристигна чуждестранната помощ... Изкукуригал си бил, а? А като си изкукуригал, защо заспалият народ не се събужда?

Облича ефектна риза с живописни абстрактни фигури по нея.

Защото му липсва възторженост, липсва му възбудно състояние, липсва му на този народ болезнена чувствителност.

Слага си пъстроцветна шапка. Към баща си.

Бях при доктора. "Смехът, вика, е велико лекарство. Да махне с ръка, вика, и пет пари да не дава! В такива случаи, вика, най-доброто лекарство било веселието, непукизма! Да си му отпуснел края... Няма ли, вика, някоя мадама да се завърти там... Германските торби са като националният им модел, могат да съберат цялата ни култура.

Изважда рокля с цвят на кипнала вишна. Показва я на баща си.

Само бик ни липсва. Силен и здрав бик. Ловък и смел тореадор. И публика, жадна за кърваво зрелище... И волът има остри рога, и волът има шестотин килограма мускули, но няма ония работи, които будят възхищение у жените и завист у мъжете.

ТАНЦЪТ

Звучи музика. Забавлява баща си с червената рокля като тореадор. Сваля шапка с широк жест и се покланя.

Посвещавам този бик вам, сеньор, и на софийската публика, най-просветената и най-великодушната на света.

Покланя се пак, раздипля роклята вместо плащ и тръгва към баща си. Докато масажира тялото му.

Преминал е в отбрана. Събира сили. Трябва да го изкарам от това състояние и да го принудя да отпусне глава. Като го заставя да потича, ще изгуби кръв и тогава ще клекне.

Отмерва капки в лъжицата и му дава да ги глътне. Изтръсква термометър и го пъха под мишницата му.

Ето го идва! Идва! Тридесет и шест и пет... Абсолютно нормален! Ето го, отново идва! Очите му са кръвясали!

Дава му две лъжици сироп. Настоява да го глътне.

Але! Але!

Понеже сиропът се разсипва, отново му дава две лъжици. Опитва се да го изправи и седнал да вземе сиропа.

Але! Але! Натежал е като олово. Стой разкрачен. Така. Сега ще го улуча...

С въображаема спринцовка в дясната ръка, подскача и я "забива" в седалището му.

Оле!

Продължава да забавлява баща си, като пее и играе с роклята.

Учил си ме: Истината свята - винаги виси на бика на рогата. (Завъртва се на сто и осемдесет градуса.) Затова щом срещнах смелостта да се скита по света саката (пази се отляво, после отдясно и отскача напред), рекох си: О, навярно тя хващала е бика за рогата! (Вдига роклята като знаме.) Оле!

ГОЛЯМОТО ПЛЮСКАНЕ

Връща се при торбата. Изважда пакетирани храни и малки бутилки с напитки. Към баща си. Гледай, гледай! Деликатеси.

Опитва храните, като си реже с ножче и яде.

Някой си, някъде, в енциклопедия бил писал, относно Балканския полуостров: "Раят на планетата Земя"...

Постепенно се увлича в яденето.

Екзалтират ни размножили се некадърни хора... Национален порок! Господи, (тихо) да им пикая на енциклопедията! (На баща си - високо.) Виж какво ядат хората. Двайсет вида сиренета, сто вида салами... И хляб ни изпраща поръсен със сусам. Опитай, опитай!...

Дава от храната и на баща си

Викам си, Господи, щях да ти бъда преблагодарна, ако беше ни сътворил маймуни, да си добруваме на Екватора в африканската джунгла. Кеф ни банани, кеф ни ананаси, а сега... драма на абсурда... (Пее с пълна уста.) "Сутрин чай, вечер чай - миличка моя, не скучай!" Не се живее така лесно, както някои си мислят.

Пресяда й. Бие се с юмрук, за да преглътне сухата храна.

А пък на сърбите (удар), хърватите (втори удар), румънците (трети удар), албанците, босненците, черногорците...(с половин глас). Казах ли "македонците"? Хич не им е по-добре, защото ги натикаха по мазетата.

С въздишка на облекчение. Вече преглътнала. Постепенно се възвръща гласът й.

А ние си живуркаме в мансардата на "свитото потребление"... пием лечебна боза и сърбаме постна чорба. Подготвяме се за Европейската общност... Нашите хора хептен ни имат за будали! Абе, когато човек се ражда на Балканите, всичко може да му се случи: глад, мизерия, богатство, наводнения, пожари и... (тихо) ...турски трипер... (Към баща си - високо.) Помниш ли страхотното земетресение, когато се люшкахме в различни планове?

Изважда бутилка. Пази се да не я види баща й. Развинтва капачката. Опитва питието. Харесва й.

Тъкмо се качвам в асансьора, лоялна и независима, затварям вратата и започва онова ми ти клатене в политическото ни пространство, с противоречиви изблици... Тържество на провинцията! (Отпива.) Културата се клати (отпива), държавата се клати (пак отпива), Балканите се клатят, заедно с трагичната си участ. (Дълга глътка.) Ох... и Русия страшно се разклати. И Америка гръмна. (Хълца.) Оттогава в асансьор не стъпвам. Затова се забавих. А нашите национални пророци денонощно каканижат: "Това ще стане, онова ще стане"... (Отпива.) Оф... Стана от... трите по-дългото.

АБСУРДЪТ

Сваля от въжето вечерната рокля с брокат.

Дай си сърце, бе татко! Забрави това пусто минало. Я се засмей! Доктор Манчев вика: "Смехът е майка на абсурда"! (Докато облича роклята.) Всяко човешко действие трябвало да превъзхожда вчерашните ни действия. А нашите хора какво направиха? Ако вчера са откраднали хиляда, днес гледат да задигнат десет хиляди. Защото всички крадели! Тайната на успеха се състояла в надминаването на собствените ни действия. Нямало друг начин човек да повиши цената си.

Демонстрира пред бащата одеянието си. С маниера на предвзета дама:

Хайде да кукуригаме заедно, господин татко. Моля ти се! Куку-ри-гу-у-у-у! Кукуригу-у-у-у! Кукуригу-у-у! (С нормалният си глас.) Ще кукуригаме, докато се събудят истинските, можещите, честните, които не се отказват от думите си. Ония, които посягат по-далече от възможното, които знаят, че за да се изкачи най-високият връх, трябва да се изкатерят множество малки върхове. Които не се отказват от думите си, които като постигнат една цел, веднага поставят на народа си друга, по-висока цел. Хубави били немските магистрали, хубави били градовете и селата им. Добре се живеело там. Обаче са ги направили за себе си, а не за нас. Знаеш ли защо не се събуждат нашите хора? Защото се страхуват, затъпяхме от срах..., но скоро ще започнем да сънуваме месарския ченгел...

РУГАТНИТЕ

Добре, че псувните ни са като прогноза за хубаво време. Аз не намирам нищо неприлично в тях. На Балканите хубавата псувня се счита за нещо естествено. В действителност си е една изящна словесност, изпълнена с ефектна образност, каквато трудно постигат дори талантливи поети. Може да се каже - вентилатор на душата. Народът се продухва по този начин, освобождава се от отрицателните енергии. Монументален портрет на езика! Тайна, съединена с екстаза. Народът си умира за пищна ругатня, изглежда му действа стимулиращо на жаждата за живот. Не ти дават виза - тегли им една нашенска (тихо): Мичка ви пайчина! Съкратен си от работа - кажи си (пак тихо): "Емало си байката"! Софокъл бил надрусал цяла трагедия върху македонската попръжня (още по тихо): "Еба си куче макята"! Ха засмей се, де! Като ученици не сте ли карали момичетата с две думи да ви разкажат съдържанието на Едип цар?

БЛАГОДЕТЕЛЯТ

Господин Димчо, нашият благодетел, е направил много добре, като е емигрирал навремето...

Изважда писмо от торбата. Разпечатва го.

Забогатял човекът в Германия, надвил си на масрафа, животът си живее. Добре, че ни изпраща тия помощи. Чуй какво ти пише: "Здравей, скъпи приятелю, когато бях млад, майка ми викаше: "Диме, Диме, добре, че се роди момче в България, ако беше момиче в Хамбург, сине, голяма... курва щеше да станеш"... Ха-ха! Господин Димчо е по-стар от теб, но не се предава. Обикалял целия свят. "Копнея - пише - за деня, в който ще бъда... импотентен... Ха-ха, за да мога да си гледам спокойно работите. Немкините ми действат като войнишки оцет, затова ще дойда в майка България да използвам покварената сила на парите си"... Ха, ха! Какви хубавици ще се трудят тук върху омекналите му мераци!... Виждаш ли как живеят хората? "Пращам ти - пише - цяла сергия! Да вземете да си отворите с дъщерята магазин с фирма "Нова демокрация - втора употреба"? Продавайте я на половин цена, на четвърт цена. Още помня, как едно време дребните търговци викаха по улиците: "Граби, народе! Ври, кипи - казанлъшката мандра! Яжте, пийте - това ще ви остане!" Щедър е бай Димчо, а не като нашите гяволи, лазарен лъч не може човек да вкара в... портмонетата им. Абе той се е разделил с България и небесата са му се отворили. Свободен е човекът да си мисли каквото си иска. Само ние не можахме да открием за себе си новия живот. Заградени отвсякъде с невидими стени, тъкмо съборим едната, издигат пред нас друга. Кой ни е крив, че останахме тук, да живеем в условията на тази фасадна демокрация!... Ще ми изграждат стойностно общество от безстойностни личности!... Хай сикълъмънъ... Хората им не могат да разграничат себе си от службата, която управляват! Не могат да направят разлика между "татковина" и "бащиния"! Ние не сме родени да служим на "колектива", на "обществото" или "партията", а на истината! Идва ми да хвана една посока и да не се връщам повече. Ама не знам коя е посоката. Ей, какъв човек си, бе! Засмей се бе, татко! Смехът е лекарството ти! Хем евтино, хем ефикасно. Такава съм сега, какво да направя? Агресия на характера... По-добре е да имаш луда за дъщеря, отколкото дъщеря ти да е наистина луда. Една усмивка била равна на един ден живот, вика доктор Манчев! Помогни и ти малко, де! (Смее се през сълзи.) Ха-ха-ха... ха...

ДОСИЕТО

От леглото излита папка с разпиляващи се листа. Какво толкова ти казах? Защо хвърляш? Важни документи са това. Разработвали са те тридесет години! Искаш да ти чета ли? (Чете от папката.) "До другаря началник на Шести отдел, полковник Лалов. Другарю началник, на 6.08.19... бях извикан от другарката Величка Гьошева, живуща на ул."Аксаков" 10, членка на БКП, която ми разказа, че била посетена от своята приятелка Олга Бончева, също членка на БКП, нейна съседка. Казала й, че зет й Боян Найденов, съпругът на сестра й, е замислил бягство заедно с лицето Рачко... Боян това лято бил на море във Варна и установил връзки с англичани, дошли на почивка в нашата страна. Били му обещали политическо убежище, дали му адреси и пари. Другарката Бончева е пожелала лично да се срещне с орган на Държавна сигурност и да разкаже по-големи подробности..." Леля ми Олга те накиснала по най-гадния начин! (Чете от друг лист.) Саморъчно написано: "Произхожда от богато буржоазно семейство, собственици на шоколадена фабрика... Намират нашите другари за прости и лакоми. Той ми каза, че съм била като едно кокиче, което е цъфнало преди да дойде пролетта, но студът щял да ме изяде. Трябвало да не си покзвам главата, защото съм попаднала сред лоши хора. Не съм била за това скапано общество. Била съм родена за един аристократичен свят, където можели да ме оценят. В ерата на пролетариата аристократичните похвати не минавали. Трябвало да съм била доволна, че още не са ме пребили и изнасилили"... Язък бе, лельо Олга! Язък за зелените ти очи! Язък за съмнителната ти девственост. (На баща си.) Това не съм ти го чела: (Чете от папката.) "Изрази съгласие за сътрудничество и преданост към народната власт, леля Олга, де. Започна да ме търси по своя инициатива, без да й възлагам конкретни задачи." Каква жестока глупост! "Народната власт" в ръцете на едно лайно, облечено в коприна! Лельо, защо си извършила тази подлост? Ако ми беше казал някой, нямаше да повярвам. Била "активистка", "информаторка", верна и предана на "любимата партия"... Доносничка, ускорила смъртта на майка ми. Старите госпожици, ако не им се обръща внимание, се озлобяват. (Чете.) "Нарича нашата власт "долно...про-бна и граби-телска". Нарича партийните ни вождове "тлъсти некадърници", "по...сер-ковци" и "полуграмотни пик-льовци". А като ме види, се разтапя от умиление: "Мацко, Писанчо, племенничката ми..."

ЛЕКОВИТИЯТ СМЯХ

Изважда от торбата несесер за бръснене.

Виж, виж! "Жилет". По случай рождения ти ден.

Насапунисва го. Започва да го бръсне.

Вярно ли е, че вечер, когато си се връщал от работа, си сварвал мама наведена да чисти килима? Като всеки млад мъж и ти си се възползвал от "движимата си собственост" - пускал си една ръчичка... Баба Радка ни разказваше. (Ново насапунисване.) Един ден и леля ми облякла на мама пенюара, навела се и тя да почисти килима. (Изиграва го.) Връщайки се от работа, в полумрака, сестрите си приличали, ти си направил обичайният си жест (на пръсти се приближава към стола и стиска пенюара с ръка), но веднага си усетил, че си пипнал чужд "движим имот" (отдръпва ръката си.) Колкото за очи, балдъзата те ударила с маркуча на прахосмукачката. Ха-ха ха!... Ти веднага си разказал на майка ми за сторената "грешка". Ха-ха ха!... Но леля, като всяка пропуснала влака госпожица, започнала често да чисти килима. В това се състояла "противонародната ти дейност". Ха-ха ха!... Ама и аз съм откачена за два квартала! Балдъзата била като резервна гума... Не е ли смешно?

ИЗМЯНАТА

Облича пенюара и го демонстрира пред баща си.

Бай Димчо сигурно го изпраща за леля Билянка.

Вик от леглото: "Ку... Ку... Ку"...

Искаш да кажеш, че е... курва? (Към леглото.) Добре, добре "ку" е. Тя се надяваше, че от реституцията ще получим нещо, но получихме "дръжки от черешки". Ха-ха, ха!... Затова се хвана с оня грък - Янис, мангизлията. Станала продавачка в магазина му на главната улица. Подарил й кожено палто от сребърна лисица. Мамицата му византийска!... (С примирение.) Абе човекът не е виновен. Кучката го е намерила сама. Вярно ли е, че ти била написала бележка: "Срам ме е да те погледна в очите. От глупост го направих. Ако можеш - прости ми"... Не се ядосвай. Знам. Няма по-тежки мигове от неочакваните раздели...

Отново вик "Ку".

Ето. Ето виж... Това е все за нея.

Показва му дамските вещи: сутиени, бикини и комбинезони върху въжетата.

Лекарят вика да съм те оставил да си псуваш, така ти олеквало. Мамицата й мръсна!

Грабва сатър. Избухва. Започва яростно и диво да сече вещите.

Мамицата й мръсна, курвинска! Само тя ли страда? Другите жени как понасят мизерията, без да им се подлагат като крави?

Постепенно се примирява. Хвърля сатъра.

Не ми се удава да ругая... Сърбите псуват къде по-добре от нас! Ама и курвите им по-други... Искаш ли да пробваме с пиенето?

Изважда от торбата бутилка коняк. Вика към баща си:

Познай какво има за теб? "Метакса"! (Опитва.) Няма начин да не се засмееш! Любовта е до време - пиенето до гроб!

От леглото специфичен смях на пресекулки.

Браво! Браво! Дядо беше философ на пиенето. Първо, на гладно се гаврътвала една хубава бира. Действала като шомпол, продухвала организма. След това се хапвало нещо тлъстичко. (Хапва си парче салам.) Имало вино за песен, имало вино за приказка, когато се събират приятели. Тежко вино за раздяла и бяло вино за любов. Десет вина наброяваше дядо. Не вярваше в бутилките - били химия. За коняка казваше: "Последният пирон", понеже нямало спиране, като се стигне до коняка. Затова гърците умирали млади, защото "Метекса"-та им бил последният пирон в ковчега. (Пие.) Ау! Ау! Като електричество слиза по вените и удря точно където трябва.

Слага под одеалото подлога.

Знаят какво да пият хората, а ние се наливаме с ментета.

Донася бутилката при баща си. Задружен смях. Изважда от торбата дамска шапка. Слага я на главата си.

Бай Димчо изглежда не знае за гръка? Трябва да съм била на седем години, когато е починала майка ми? Ами да. Ти още си бил безбожно млад... висок, красив, готин, току-що пуснат от лагера, вдовец с едно момиче!... (Тихо.) Можел си да бъдеш любезен по три пъти за една нощ с оная... "Ку". Тя ни разказваше тези глупости.

Изважда подлогата. Изнася я с предвзетата походка на Билянка. Чука на стената.

Ку-ку! Кой живее тука? Вярно ли е, че си искал да служиш в Чуждестранния легион на Франция? Понеже легионът бил разквартирован в Мароко, те нарекли: "Пичът от Мароко"? Тя ни разказваше тези истории. Как се появила, как от раз си й взел акъла... (тихо) и до сутринта си й развалил походката... Според мен може да се вземе нещо, само ако го има. (След малко се връща.) "Ку", ако се наконти с тези работи, ще стане като звезда - "ръкавичена", "килотена", "копринена", а? Ти си падаш по такива мацки?

Сменя му пижамата.

Чувах я нощем като повтаряше (с шепот): "Ох, ох, ох, какви ботушки съм видяла! Ох, ох, ох, какви ботушки съм видяла! Ботушки... ботушки... ботушки..." и докато не й ги купиш - все това! (Тихо.) Папагал с цици... (Сменя долния чаршаф, като го обръща ту наляво, ту надясно.) Абе ти, като си пийнеш, ставаш искрен. Сега ще те питам нещо, ако е истина, вдигаш дясната ръка, ако не е - лявата. Вярно ли е, че тя не е можела да има деца? Къци - мъжът й, като студент... О, сиромашка българска младеж! Ходел в Медицинския институт да дава... (тихо) сперма. Имало такъв чикиджийски "център". Плащали му, колкото за цигарите. Един ден му казали повече да не идва. Сперматозоидите на Къци не шавали... Затова леля Билянка нямала деца. А твоите изглежда много шавали? Защото се роди Славчо. Заедно израснахме. Ама Славчо ми е като брат, бе татко? И носът, и ушите - всичко на нашата фамилия. Ей тези, предните ни зъби, са раздалечени. Грешка не може да има. Аз настръхвам, като заговоря за чувства. Дай и аз да опъна веднъж.

Взема бутилката да си пийне.

Колко народ измря, без да е срещнал своята любов! Ние със Славчо израснахме в лъжи. Нямаше кой да смекчи младежкия ни егоизъм? Без идеали, без гражданско чувство, без морал. На нашите години ти си проливал кръвта си за отечеството. Борил си се на живот и смърт за свободата, а ние отглеждахме гълъби на тавана...

Отваря друга бутилка и пие. Взема изправената до стената китара, изпробва я. Импровизира песен - "рап":

Народното добруване майката си трака - не значи нищо за нас. Никога и никому не сме се молили - майката си трака прикритата ни бедност! Пътят ни, път ли е - провал без отклонение. Соколът ни, сокол ли е? Лети според вятъра. Ако е силен - високо, ако е слаб - ниско. Ония горе, дето с привидна изтънченост, си пият уискито, хич не им пука за нашият сокол дали ще пие вода от Вардара или от Дунава.

ПИСМАТА

Вик от леглото.

Като си пийнеш и се размекваш. Какво искаш сега? Да ти чета писмата до майка ми?

Взема топче писма, стегнати с ластик.

Научих ги наизуст, откакто загуби говора си, всеки ден ти ги чета! Ето започвам:

Набързо, до леглото, изчита началните изречения.

"ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ ЖИВЕЕ ВЪН ОТ НАС. Ние постоянно я носим със себе си. ТЪРСЕНЕТО НА ЛЮБОВ ПОРАЖДА САМО КОПНЕЖ И НЕЩАСТИЕ". (Второ писмо.) "Любовта има един закон: Който я търси, ще я намери, ако развие в себе си точно такива качества, каквито търси в желаната любов. Тя не се купува, нито се продава - САМА ИДВА, КОГАТО ОКОНЧАТЕЛНО СМЕ ГОТОВИ ДА Я ПОСРЕЩНЕМ". (Трето писмо.) "Любовта е като Бога, за да стигнем до нея, трябва да построим пътя й!"

Става й топло. Взема бутилката и между две глътки продължава.

"ОБИЧАЙ И ЩЕ БЪДЕШ ОБИЧАНА. ГОЛЯМАТА ЛЮБОВ ВИНАГИ ИЗИСКВА ГОЛЯМ ХАРАКТЕР, заради това трябва да си безпощадна към себе си. Любовта е най-доброто лекарство за всяка болест! Тръгвам към моето щастие и моята голяма любов с открито лице и чисто сърце. Твой до гроб. (Пийва си.) Твой до гроб (пак си пийва.) Твой до гроб... (Изпразва шишето.) Имало ли е някога такива мъже?

КУКЛАТА

Изважда от торбата голяма кукла.

О-о-о! "Спящата красавица". Виж! Виж! Браво! Браво! Е, сега няма начин да не се засмееш. (На куклата.) Искаш ли да направим на този дядо един театър?

Поставя куклата пред леглото. Застава срещу нея и слага върху раменете си кашмирен шал. Вече пийнала.

Имало едно време един... (тихо) "Пич от Мароко" (към баща си - високо), който се опитвал да изучи същността на любовта, без да борави с ТАЙНСТВЕНОТО. Искал да си обясни любовта с това, което не подлежи на обяснение. Искал да я разбере с това, което не подлежи на разбиране, защото никой до днес не е дал точно определение какво е любов. (С кукленски глас.) "Любовта е способността ни от лоши да ставаме добри. От дребни да ставаме големи. Ей, дядо, любовта е СТРЕМЕЖ КЪМ РАЗВИТИЕ. Никой не може да издигне духовно друг, без да издигне себе си. Онзи, който твърди, че обича друг, без да обича себе си, не обича никого!" (Със своя глас.) Изворът не може да дава вода, без да е събрал вода отнякъде. Извор на духовна сила може да бъде само онзи, които е набрал такава сила. ВСЕКИ МОЖЕ ДА ДАДЕ НА ДРУГИЯ САМО ТОВА, С КОЕТО РАЗПОЛАГА. Никой не може да бъде принуден да обича някого! В ЛЮБОВТА И В ПИЕНЕТО ВСЕКИ ИМА ПРАВО НА ИЗБОР. Появи ли се у някого желание за духовно израстване, това означава, че любовта е дошла и изборът е направен. Какво си крив ти, дядо, че у леля Билянка, вместо към теб, е пламнала любов към мангизите? (С походката и гласа на Билянка.) НЕ Е ВАЖНО КОЛКО ЖЕНИ СА ТЕ ОБИЧАЛИ, А КОЛКО ЖЕНИ ТИ СИ ОБИЧАЛ! Откривам тържественото заседание по случай "Празника на несподелената любов". Давам думата на онази, която никой не е срещал, но за която всички говорят.

РЕЧТА НА КУКЛАТА

Уважаеми господин председател. Госпожи и господа народни любовници, бурените, който задушават вътрешното богатство на една жена, мъжът трябва да оплеви навреме. Иначе майката му ще се разплаче! ТАЗИ МИСИЯ Е ТРУДНА, ЖЕСТОКА, НО КРАСИВА КАТО СЛЪНЦЕТО. Семето не прилича на плода. Наистина, то е малко и незабележимо, но когато е отгледано с грижа и любов, плодовете му могат да нахранят много хора. Един дълбоко чист човек не може да бъде засегнат от изневярата, ЗАЩОТО ВЪТРЕШНАТА МУ ЧИСТОТА ГО ПРАВИ НЕДОСЕГАЕМ.

ПРИЧИНАТА

Показва лист от папката на баща си.

Ето го върхът! Татко, с всичкия ли ум си бил? Ами ще те разработват, разбира се. Какво е това заявление? Молиш социалния министър да се застъпи пред Народното събрание (чете): "Да ни бъдат предоставени хиляда декара край резиденцията за лично наши си, балкански работи. За гробище! Ха-ха-ха! (Чете.) Мъртъвците ни загубват етническата си принадлежност. Вярващият примитив не иска покойниците му да лежат наред с: мюсюлмани, будисти, муновци и какви ли не! Искаме да си построим истински балкански гробища, където един ден да се съберем всички!" Написал си го с такова въодушевление, сякаш ще се строи дом за балканското изкуство и култура. Тези гробища само за балканските правителства ли ще бъдат или и за балканските народи? "Правителствени гробища" звучи като привилегия? На Оня свят няма привилегии... Ех, щом има турски гробища, еврейски гробища, защо да няма и правителствени? Един вид уважение към нашите политици. Защо да ги оставяме в компанията на разни секти, престъпници и наркомани? Не заслужават ли тези хора едно уважение? Ха-ха! Не ти ли е смешно? Искаш ли да изпратим, примерно, и едно такова послание: "Скован от апатия народ, тридесет и пет години търпя един мошеник, заради земното му чувство за хумор. Дори хора, които презираха политиката му, изпитваха необяснима симпатия към него. Крайно ловък и безскрупулен манипулатор, той спеше със своите "Билянки", на които после ставаше кум, правеше ги председатели на съюзи, председатели на комитети и министри. На същият този народ днес вече не му пука от наближаващия призрак на социалния взрив!" Баба Радка казваше: "Не бойте се, деца! И да искате, от рогозката не можете да паднете"...

ЧАПЛИН

Изважда от торбата черен костюм. Облича го. Напомня Чаплин с бастунчето.

Аз винаги съм бил бездомен, смешен, но СВОБОДЕН и победих Хитлер преди Сталин. Думата на диктатора винаги е злато. Аз пръв забелязах новото европейско варварство и вечния дуализъм на човешката душа. Пръв заговорих за малкия бизнес на големите неудачници. Аз извиках от екрана, че е прав само оня, който повече крещи. Всички правим това, против което протестираме. Всички се питаме кой има право да ни поднесе истината? Бившето ченге, което днес получава най-висока пенсия? Лумпенът, който обира домовете ни? Лудият или пияният? Всяко укриване крие любопитство. Един грам слабост и истината започва да боледува. Вулгарната демокрация ни направи истерични, защото Европа не иска да ни разбере. Какво спечелихме ние от тази демокрация? Да викаме "ура", когато се полагат венци пред Паметника на "Незайния войн"? Историята ни се претъпка със смърт, палежи и лъжи. Все е имало грабежи, все е имало насилие и подлост, но такова нещо!... (Пее.) Мем си джейз! Никога не е имало... Достатъчно било, дето сме спасили евреите... А себе си не можем да спасим. Държавата си не можем да спасим. Работим на празни обороти. (Пее "Рап".) Осъмнахме поданици на шибания свят. Плащаме данъци за своята глупост... Слава Богу, че нямаме ергенски данък. Еволюция на цивилизацията. Дали пък няма да плащаме за зъбите на ония, които ги изтриват по банкети и приеми? Кой е виновен? Партийният възторг на тълпите? Интелигенцията и нейното раболепно преодоляване на диктатурата, или "идиотите", имитаторите на текущото време, "бившите", които изработиха националния модел на крадливия социализъм? Нищо не се е променило! Трагедия на трезвеността... (пие от бутилката.) Милосърдна експлоатация на безликата ни култура. Цял народ е принуден да прави шпагат между истината и лъжата. (Пие.) Не реформа, разфасовка ни трябва на нас и вяра, облечена в полицейска униформа!

МУТРАТА

Изважда от торбата дълъг черен шлифер. Черно борсалино и тъмни очила. Облича шлифера, слага си борсалиното и очилата. Показва се на баща си.

Е, аз съм изключение - "дете на любовта"... Макар че не съм избирала сама родителите си, цвета на кожата, името, вярата или пола си. (Позира като мутра.) Раждайки се, заварваме един свят, с който, ако не се съобразяваме, трябва да се опитаме да променим. (Уж стреля през вратата.) Бам! Бам! Бам! Тези, които умират от жажда в пустинята, виждат на хоризонта кристални езера или бистри реки със студена вода. Бъдещето се твори от подсъзнанието, където е складът на житейската родова памет. Вярата само отключва този склад, а умът бързо намира необходимото. Достатъчна е вяра, колкото синапово зърно. Тя може да подтикне съзнанието на човека, да се отскубне от бедността, да нарасне лавинообразно и да се захване за богатството. Елементът на истина винаги създава прогноза, че всичко, което предстои да стане, ще бъде също истина и гаранция, че болестта, страданието и мъката се отдалечават, а съзнанието трайно се улавя за здравето, успеха и богатството. Тук е точката, където се пресичат демагогията и изкуството, откровеното шарлатанство и висшата политика. Ето защо, по време на избори, е необходимо да се съединят в едно качествата на мошеника и ловкостта на политика. Мошеникът обаче не признава политика, както и политикът мошеника.

Нечленоразделен вик от леглото. Хвърля одеалото.

Защо се ядосваш? Такива дрехи са много скъпи, затова у нас ги носят само мутрите и политиците. (Запява тихо - чалга.) В каруца не се впрягат изкуство и политика, кон и трепна кошута. В езика няма случайност - всичко казано има причина. Когато най-нежните чувства влязат в противоречие с разума, с логиката на съвестта, с моралните скрупули, с предвидливостта на съзнанието, с критичната позиция на мисълта... Такова противоречие може да се превърне в конфликт на воюващи аргументи, които неумолимо разкъсват душата и поставят жестока и пълна с драматични последици алтернатива. Кое кара един мъж да спре вниманието си върху определен тип жена, между толкова много жени? Ерос! Любовта между мъжа и жената е вечната идея, която привличала умовете на философите. Никой не е успял да разгадае тази мистична тайна... Истинската любов между мъжа и жената е чувствената любов. А модата е само луксозна опаковка на еротиката. Индуистката религия е издигнала много еротични храмове, украсени с хиляди любовни пози. Всеки от нас е една възможност за другият пол. Майка ми била много тиха и кротка жена. Между нея и теб е възникнала така наречената "спонтанна първична симпатия". Ти неудържимо и лудо си се влюбил в нея и веднага си разбрал жестоката конкуренция на еротичния пазар. Вярно ли е, че мама извикала: "От кръста нагоре - да! От кръста надолу - не!" Значи да? (Вдига дясната си ръка.)

Облича му бяла риза. Слага му папийонка.

Тъкмо сте щели да решите дилемата "от кръста надолу" и между вас застанал друг проблем. Един глупав уличен виц.

ВИЦЪТ

На някакъв конкурс се явявали всякакви: певци, музиканти, клоуни. Последен се явил един имитатор. Можел да лае като куче, да мяука като котка. Накрая заявил, че с пръцкане можел да изпълни "Зън-зън, Ганке ле". Председателят на журито рекъл: "С този тип можем да печелим на Запад долари. Какво друго можеш?" "Всичко" - рекъл оня. Мислили, мислили и решили, така и така ще го изпратят на Запад, поне да изберат нещо, с което идеологически да се влияе на "разлагащия се капитализъм". По-идеологическа мелодия от Интернационала нямало. Да или не? Да! (Вдига дясната си ръка.) Минал месец, два и (обува му официален панталон) председателят на журито, ядосано викнал: "Ти защо излъга бе? Два чувала боб изяде!" "Не лъжа! - отговорил имитаторът - свиря го много хубаво... Но като стигна до "СВЕТЪТ ЩЕ ОБНОВИМ" се изпускам... напълвам гащите"... За този глупав виц, татко, ти си получил, "с вътрешна присъда", ония седем "туристически"... Нали? (Пак вдига дясната си ръка.)

ЛАГЕРЪТ

Пристигнал си ти в Белене, с бяла риза, папийонка, пардесю и куфар, само че от ония, дето се отварят и затварят като хармоника. И си попаднал в центъра на световната кал. Като си вадел обувките от калта, се чувал звук, подобен на тапа от шише. (Имитира звука.) Копал си "два кладенци" - пръстта от единия си хвърлял в другия, после обратно и така седем години. Като си ходел нощем до клозета, трябвало да викаш: "Отивам да пикая! Отивам да пикая!" На връщане: (Вдига дясната си ръка.) "Ходих да пикая, ходих да пикая"... иначе милиционерите стреляли. За да не останела майка ми "стара госпожица", ти си поискал от Министерство на правосъдието разрешение за сключване на граждански брак. Законът и сега позволявал...

Звучи "Сватбен марш". Изважда от торбата бяла дамска рокля с обширно деколте. Премерва я върху тялото си.

В такава рокля се крие понятието "еротика". В космическото пространство имало звезда на Ерос. Ей сега ще изгрее. (Облича роклята.) Порив към любовна страст, потентност... Желание за полово общуване... Двама надзиратели ви станали свидетели. Да? Ега ти сватбата! В стаята за свиждане имало маса и два стола. Ти си помолил милицонера да се обърне... било ти "първата брачна нощ", само че през деня. Трябвало да решите с майка ми проблема "от кръста надолу". Да или не? И аз съм като тебе. Щом обичам някого, пет пари не давам, ако ще и сто милиционери да гледат. Мама не могла да участва, както трябва, в мероприятитето, поради милиционерския надзор. Заради това съм останала недоправена и дъската ми малко хлопа... Но забременяла от раз, защото на теб много ти шавали ония работи... Това май го казах веднъж? Родила ме майка ми и ме кръстила на дядо ми. И аз съм мургава като него.

ДЯДОТО

Той много си падал по циганки. Не си ли чувал?

С екзалтацията на дядо си, докато съблича роклята.

"Цигани! Каква древна и велика дума!" - викаше той. Като срещнеше хубава циганка - мреше! Дал тютюн на една красавица, която имала лула колкото пестница. Условието било да поема пушека само навътре, без да го изпуска навън. Поемала тя (вдишва), поемала (пак вдишва). Накрая смъкнала шалварите, вирнала прекрасното си мургаво дупе нагоре и направила едно фиу-у-у-у... Изкарала целия пушек, без да замърси околната среда... Ама лъже дядо ми! Не е ли смешно? Баба Радка пък била "кираджийска каруца", така й викаше той, защото дядо я любел, а тя го давала бавно-бавно. Аз живеех при тях и се правех на заспала. Нощем тя напевно повтаряше: "Всяка вечер, хей така, всяка вечер, хей така!" И това не ти е смешно. В лагера си имал право на три месеца да получаваш един малък колет и едно писмо. Мама прекопирваше ръката ми върху него. Спомняш ли си? По едно време започнахме да правим кукли, защото не й даваха работа в завода. С едни къси тояжки ги тъпчехме с дреп. Не знаех, че куклите са пълни с боклук!... Ето, сега е смешното.

ТИПЪТ

Имаше някакъв тип от Държавна сигурност, който през ден идваше у нас. (Постепенно се задъхва от вълнение.) Мустачките му на черта и мирише на зюмбюл. Агитира мама да те убеди да подпишеш декларация, че ще се приобщиш към "великото дело на социализма". А очите му все в краката й. Тя имаше най-красивите женски крака. Ей от тук започваха, нали? Краката й нямаха нищо общо с "диалектическия материализъм". Бяха едни прекрасни буржоазни крака! Заради шоколадената фабрика на дядо й викали "шоколаденото момиче". Пък аз не заспивам, защото шоколадената ми майка имаше само една пола и ако оня започне да се бори с нея, може да я скъса, и тя да няма какво да облече, когато ходи за боза... Всичко чувах, даже дишането му. Накрая, като виждах, че тя се бори със зъби и нокти - да, да! под ноктите й оставаха кожа и косми от него, започвах да го хапя! Тогава той викаше: (Тихо.) "Гадове, мръсни фашисти и американски шпиони". Цяла нощ прозорецът стоеше отворен, заради гадния му зюмбюл... Мама се разболя... от притеснение. Напипа една бучка... Отрязаха й... знаеш какво...

Баща й хвърля таблата с приборите и чиниите на пода.

Не, не! Извинявай. Извинявай. Смешното е при баба.

БАБАТА

Аз останах при шоколадената баба Радка, наречена от ненаситния дядо "Кираджийската каруца", защото била бавничка в любовното мероприятие. Тя ми оплете червена шапка и ми каза: "Хич да не ти пука, че японците ядат ориз!" понеже нямаше какво да се яде. Баба много ме обичаше. Прегърне ме и вика: "Ох, на баба червеното терористче, ох, на баба сливенския хайдутин!" (Показва книга.) "Тази книга, вика, я написа баща ти, ТАМ! Трябва да я пазиш като очите си. Заради нея, вика, майка ти... си отиде... Когато пораснеш, я прочети и ще разбереш защо всички страдаме".

КНИГАТА

Разтваря книгата. Чете:

"Най-висшето същество на планетата е преврърнато в животно. Милиони хора изпадат в продължително безразличие, защото са останали без духовно напрежение. ДЕПРЕСИЯТА СЕ Е ПРЕВЪРНАЛА В НАЧИН НА ЖИВОТ. Цели човешки общества, главно поради политически причини, векове наред, живеят в условия на тежка депресия. Полуграмотни политици могат да управляват народите единствено в условията на масова депресия. Те постигат това със старите изпитани рецепти, като поставят човека в условията на ПРОДЪЛЖИТЕЛНИ НЕПРИЯТНОСТИ, НА ПОСТОЯННИ СЪМНЕНИЯ, АТМОСФЕРА НА БЕЗПОКОЙСТВА И ПОСТОЯНЕН СТРАХ. Ние трябва най-сетне да запитаме самите властници: Кои сте вие, че да влияете на хода на събитията? По силата на какво ви е дадено право да решавате кое е добро за страната ни или за света? Самото упражняване на сила измества ролята на Бога. Прилагането на власт чрез любов може да се постигне само от човек, който истински обича хората и има истински развит ум. Такива личности се раждат във всеки народ. Те стават видими и забележими, както с делата си, така и с поведението си. Те винаги имат съзнание за това, което правят, и никога не бягат от отговорността. ТАКА ПРИМЕРЪТ НА ЕДИН ЧОВЕК ИЗДИГА ПРЕСТИЖА НА ЦЯЛ НАРОД. Ние плащаме твърде висока цена на своите ръководители, за да се отнасят честно и почтено с нас. Цената действително е много висока за малкото внимание и още по-малкото любов, която политиците ни отделят. Няма и не е имало закон, който да задължава политиците през време на мандата си да се изкачват по стълбата и на духовното развитие. Ако имаше такова елементарно задължение, повечето от тях щяха да оставят трайна следа в паметта на хората с нравственото си управление. Народите не изискват никога от политиците повече любов, отколкото те са способни да им дадат. Ето защо, когато политикът се е изчерпал и не може повече да дава, не е способен повече да се изкачва, остава му един-единствен изход: СЛИЗАНЕ ОТ ПОЛИТИЧЕСКАТА СЦЕНА". Така... вече сме готови да посрещнем личния си лекар, доктор Манчев, който казва, че по-лошо от това не може да стане... Значи трябва да се оправяме сами...

ЧЕРВЕНАТА ШАПКА

Сега идва смешното. Турих си аз червената шапка, която баба ми изплете, и тръгнах да се изфукам пред местните деца. Всички в мене гледат и ми завиждат. Ние, софиянците, сме много фукливи. Когато бях на върха на щастието и всеобщото внимание, една провинциална гарга... Цвък! на червената ми шапка!... и завинаги омърси идеологическия символ на пионерската ми душа... Сега, сега идва смешното: Мургавият ми дядо Георги пиеше лоша ракия и пееше чалга - ваксаджийска песен - без съпровод (пее): Днес на мойто сандъче дойде едно девойче - то ми рече да му лъсна червените обущета. Гледам краката дебели, а на гащите дантели. Това малко девойче счупи мойто пищовче! Има дълго да ги помним червените обущета...

МОЛИТВАТА

Нали е смешно? (Наднича към леглото.) Така е, който не знае как се пие коняк. Хайде, поспаланчо, затвори очички и слушай: "Дай му спокоен сън, Господи, за промяна към по-добро. Дай му ясни знаци как да рискува в лечението си и как да подреди живота си. Той вярва в могъщата Ти сила, защото всичко на небето и на Земята е сътворено от Теб. Убеден е, че не всеки у нас получава заслуженото: доброто, като похвала - лошото, като предупреждение. Той тръгна по пътя на промяната с дълбока вяра, но промяната се бави, Господи. Прати му знаци, които да запомни, да изучи и разчете, за да узнае какво го очаква утре. Благодаря Ти, че никога не си го изоставял. Благодаря Ти, че му даваш сили да се освободи от лошите си помисли, от завист, омраза и гняв, и му внушаваш да прощава на всички, които са му причинили старадния и огорчения. Благодаря Ти от душа и сърце за възможностите, които откриваш пред него, за великото разнообразие, което му предлагаш всеки ден и надеждата да бъда щастлив един ден с лудата си дъщеря. Амин. Заспа...

ЖУРНАЛИСТКАТА

Телефонът звъни. Говори тихо да не го събуди.

Ало... Спи... Това е, което ти казах. Друго няма. Какво още те интересува?... Не мога по-високо... Спи, казах... Виж какво: голяма част от тогавашните хора на властта били с основно образование. Съпругите им, зле облечени и с груби селски нрави, трудно понасяли елегантните жени на богатите и учени мъже... Татко, като син на фабрикант, завършил икономически науки в Англия, бил поканен на прием в посолството им. Към отрупаната със закуски и напитки маса се нахвърлят: журналисти, чиновници, министри и постоянно пребиваващите у нас съветски агенти-съветници...

Оставя слушалката да си говори. Прибира вещите в торбата. Взема слушалката.

Както и сега... Абе гладен народ... Баща ми, човек с друго възпитание и култура, не е участвал в "акцията". По този повод посланикът го запитал, не харесва ли английската кухня. За да избегне обясненията, той казал, че с майка ми имат стомашни проблеми. Посланикът веднага разпоредил да им донесат южни плодове: банани, портокали и мандарини. Тутакси негърът, защото им прислужвали негри, докарал масичка на колелца, отрупана с фрукти и сокове.

Пак остава слушалката и продължава да прибира дрехите в торбата. Взема слушалката.

Съветският агент запитал тогавашният министър на вътрешните работи, кой е този, комуто се сервира отделно и свободно говори английски език. Още на другият ден обвинението в шпионаж било изготвено. Това е истинската причина за седеммесечният разпит и седемгодишната вътрешна присъда на моя прекрасен... Прекрасен... абе "П" като Пловдив, "Р" като Русе, "Е" като... А, разбра най-после: ПРЕКРАСЕН! баща...

Пак оставя слушалката и отвива баща си. Звучи музика. Взема писмо от ръката му.

ПИСМОТО

"Живях така, сякаш живях последния си ден. Не ме интересува вчерашният, нито утрешният ден. ЖИВЯХ ДНЕС И ИСКАХ ДА ЖИВЕЯ НАЙ-ДОБРЕ! Днешният прекрасен ден бе всичко, което имам, и неговите часове бяха моята вечност. Днес бе последната възможност да бъда това, което мога да бъда. Това бе денят на моето превъзходство. Напускам ви изпълнен с любов към хората, с мили чувства и нежно внимание към близките си. С никакво богатство не мога да си купя допълнителни дни или часове. Днес бе последният ми ден и нямам кога друг път да открия своята любов и човешкото си величие. Не мога да отлагам повече часа на раздялата. В този последен ден искам да оставя най-прекрасния спомен. Благодаря Ти, Господи, че имам този великолепен шанс!" (В слушалката - тихо.) Той е заспал... завинаги.

КРАЙ

© Алекси Найденов, Светлана Алексиева, 2002
© Издателство LiterNet, 11. 03. 2004
=============================
Първо издание, електронно.