 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЗЛАТАН
Няма нищо по-лесно от това -
да ти се струва:
има ли богове,
те ще разсъждават за човека чрез името.
А то е толкова случайно:
но не в това е грешката
(името е безспорен баща на света).
Нашата мъка е древен сириец,
който си мисли:
"Грешката е, че боговете са прави.
Грешка е също, че боговете са много."
Но нека да бъдем верни на себе си.
Идва най-страшното:
Ние самите сме богове!
© Ани Илков, 1989
© Издателство LiterNet,
12. 02. 2004
=============================
Публикация в:Ани Илков "Любов към природата", С., 1989.