 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
ПЪРВАТА НОЩ
Аз за тая нощ не посмях да говоря...
Не че нямаше име нощта, дълго българско име.
Не посмях да говоря, защото съзрях над
плътта -
и внезапно се вдигнах,
и тръгнах възбуден нагоре!
Не посмях да говоря.
Нищо, че виках високо
(моят глас бе на думите страстен гонител).
Замълчах
и внезапно съзрях над красивото тяло
как разперени облаци крият силуета на космоса.
Аз се вдигнах нагоре
и тръгнах отчаян нататък:
(тъй след първия грях на света
жената престава да плаче и поляга назад,
и остава да спи под дървото...
А по стълбата право нагоре пъпли мъжът
и пад себе си той се издига високо!)...
- По-високо!
До облака виждаш как плува лъкът на щуреца,
горе лира и флейта другаруват без бой:
- В небесата!...
Тъй щеше да зрее печалният мъж
закрил с гърба си жената...
И тя,
самоволно разперила своето тяло надлъж,
тъй щеше да спуска трепетен корен в земята.
© Ани Илков, 1989
© Издателство LiterNet,
12. 02. 2004
=============================
Публикация в:Ани Илков "Любов към природата", С., 1989.