* * *

web | Любов към природата

Оттатък тоя дъжд, оттатък твоя гълъб,
земята изведнъж ще се превърне в стълба
и нашите ръце ще спрат да се протягат
към сивото сърце на мрака и на влагата.
Не, няма да открием ни сълзи, нито камъни,
ние няма да открием безумието, измамите,
полека ще вървим над лампи и над сгради,
под нас - червен от дим, градът ще се разлага.
А ние ще вървим нататък, без да падаме.
Нагоре, все по стълбата, върху дъжда,
                                                     връз лятото,
нагоре, все по гърбицата на чувството богато;
през пащърнак и див мак, през твоите бели обици,
нагоре, като камък, захвърлен в тия облаци...
И никога докрай, и никой път без болка
нас двама ще прекарват във златната двуколка
на слънцето - ранено от нашата любов,
залязващо, червено, лишено от живот.
Пред залезния час, в предзалезната мъка
устата чакат глас, животът - своя пъкъл.
Защо сме се родили? Поне един от нас
да можеше да свири, да пее с тиха страст:
"Не искаме нощта, не искаме нощта.
Земята не е стълба към края на света.
И някой път, когато отново създадем
дъжд, слънце или лято - тогава да умрем!"

© Ани Илков, 1989
© Издателство LiterNet, 12. 02. 2004
=============================
Публикация в:Ани Илков "Любов към природата", С., 1989.