* * *

web | Любов към природата

Не искам никакъв език, не искам думи;
каква свещена разлика между човек и влюбен,
една красива стъпка като фрагмент от танц,
уста, зашита с миди в сребристорозов гланц.
Спокойно изживяване, надвечерни решения,
ръка с ръката сплавена, изчезващи съмнения.
Като води и камъни, като възход и падане
води ме, както казахме, без думи, без отлагане.
Напред, след туй наникъде, сред чуждото
                                                      хихикане
сами като поникнали под знаците химически
на въздух и на дъжд - монаси жънат ръж,
съблечени до кръста. А ние с теб разпръснати
жужим околовръст. Без думи сме -
разпънати на черния им кръст,
без дрехи като тях - съблечени до кръста.
Но още из полето сред жабешкото скерцо,
като че под сърцето ми - жънат единоверците,
но още в тази библия на кръглото пространство
черниците изписват безсмъртните си страници,
и още някой мисли, че може да възкръсне
и търпеливо чака живота да му втръсне...
Докато ти си тук,
докато ти си тука,
небето те затиска със синята си лупа.
И слънцето те грее с очи превъзпалени,
а ти си влюбен в някого,
но кой,
къде,
къде е?

© Ани Илков, 1989
© Издателство LiterNet, 12. 02. 2004
=============================
Публикация в:Ани Илков "Любов към природата", С., 1989.