НАСЪН

web | Любов към природата

Как се кипри красивото!
(Грозното как ли се свива?...)
Как нощта ни огъва.
                               усуква,
                                     увива:
как човекът прегръща
през рамото своя другар
и се пази от ереси,
както от стружки стругар.
Как ни гази нощта,
как ни мачка нощта,
как ни тъпче!
(Как поскъпва живота
дори в долнопробните кръчми...)
Но еленът
повдига сърната
на своите рога
и в уста я целува -
тъй стигат до свойта гора.
Там се борят дърветата,
там се бият явор със дъб -
и отвива тревата лицето си,
и ги гледа през скръб,
и ги гледа с усмивка,
със синьо-зелени очи...
И се кипри красивото
вътре в нощта. И бучи!

Ти си лягаш и бързо насън
се упътваш натам,
със животни танцуваш
по пътя към някакъв храм
и поникваш през тъмната нощ
ведно с цветята,
докато гръмнат звездите
и дойде зората!

А назаран се храниш
със своята пот
и със своето семе,
и си казваш:
- О, скотски живот!
Но нищо!
Нощта е бременна!

© Ани Илков, 1989
© Издателство LiterNet, 12. 02. 2004
=============================
Публикация в:Ани Илков "Любов към природата", С., 1989.