МЕСЕЦ

web | Любов към природата

Не, от римското име не връзва последния плод
                                                                       на човека.
Тоя месец се казва тъй, както му вика лозата -
тържествен и тъжен, той е пазител на вярата
и стои с разперена длан пред вратата
                                          (ако има врата!)

Ние седим, наблюдаваме с мъдрост и жалост
                                          бавното свличане
(всяко лято е жълто, есента - кафеникава),
сякаш летният въздух е уста с изплезен език,
през който, затворени - ние по цял ден
                                                            надничаме.
Той излъхва мъгли и гръклянът му глинен
                                                               вибрира,
и се движим към Коледа скромно
през малките празници -
всичко се свършва полека и пие вървиме надолу
по мъхнатия зид на дълбокия кладенец...
Не чрез римското име човек проследява
                                          как сляпо
жена и телица отдават за пръв път корема си,
и заплодена, овцата поскубва тревица на двора,
а зад нея овенът безбожен блъска гърба
                                          на съдбата.
Тъжна е много!
Защото е тъжно, когато
видиш годината кръгла,
а живота - квадратен!

Нищо не казва римското име там, в календара,
там всичките дни са светци - закачени
                                          високо.
А живите хора обират лозата и мачкат
                                          жените си,
докато стигнат до дъното и ги грабне потока.

© Ани Илков, 1989
© Издателство LiterNet, 12. 02. 2004
=============================
Публикация в:Ани Илков "Любов към природата", С., 1989.