Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Май  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

КОЗЕЛ

web | Любов към природата

Аз - като млад - живеех до брадичката
                                                  в тревите.
Със слава името си не нахраних,
                                            ала ден след ден
все по-надолу раснеха косите ми,
все по-нагоре - на златната поезия лъчите.
Баща ми, майка ми и мъртвите роднини,
застанали до дъб или до круша,
отказваха с любов да ме прегърнат,
не искаха изобщо да ме слушат.
- Защо - попитах - вие не искате от мен
това, което бих могъл да върна?
Аз бих подложил под краката ви и ризата от лен,
и собствената си, остригана напролет, вълна.
Река ли - бурята ще ритна - да гърми!
Самата планина да проговори ще накарам!
А вие все живеете във тъжните си дни
и веселите хвърляте нахалост...

Тъй раснех аз с поезията си - надолу
по хълмовете изпреварих всички хора,
дойдох до гроздобера пръв
и моя врат, и моята невинност
единствен дядо ми ги връзваше със вино -
червено като жертвената кръв.

Във онзи час, на есента под ножа
"Недей - му казах, - дядо, мойта кожа
в паницата на Трифон Зарезан ще стане златна.
И своя внук, Козела, ти не можеш
да стигнеш из високата трева,
не вдигай ножа!"

Какъв бе тоя опит във зорите на живота?

В онази първа есен ли узнах:
смъртта ще ми даде да пиша стихове! -
и гроздовото зърно ще е точка,
а лозовия лист ще бъде щит на щастието,
кум на последната отсрочка...

Изгубен бях сред сочната трева
в костюм на жертвено животно против грях,
но щом тревата тихо ожълтя,
изскочих гол от свойта кожа

и видях:

поникваха ми твърди, зли рога,
участвах във движението на сферите
и - сам ковач на своята съдба,
на път към пролетта, затънал в сняг,
във зодията на Козирога се намерих.

 

 

© Ани Илков, 1989
© Издателство LiterNet, 12. 02. 2004
=============================
Публикация в:Ани Илков "Любов към природата", С., 1989.