АНТИЧЕН СВАТБЕН ХОР

web | Любов към природата

Да слезем върху този гръб
от планините на материята.
Обути във кокичета,
обрасли с лавър.

Днес слънцето огря душите ни
бял ден в реката е нагазил,
върба пречупва своя стан -
водица в пръстите й лази.

Вода е всичко! Как изтичат
вино и мляко, мъртви хора.
Човекът звяра ще отрича,
но ще се връщат тук - повторени.

В кръга на златното ни време
живота вечно се превърта.
А календарът на водата
завихря с бяс, ломи, разделя...

И думите остават празни -
едва загатнали нещата.

Ще бъде трудно да танцуваме.
(Навън е тъй студено още!)
На сватбата ти никне люляк,
дошъл през май да стопли нощите.

О, все по-трудно се живее
без меч, без рало и без песни -
през остарялата материя,
отвъд живота на предметите -

и дъното с крака опрели,
на гръб подпираме небето.

© Ани Илков, 1989
© Издателство LiterNet, 12. 02. 2004
=============================
Публикация в:Ани Илков "Любов към природата", С., 1989.