ПИСМО ДО THE THISTLE: БИСЕКСУАЛНОСТ И ФЕМИНИЗЪМ

Катрин Холдън

web

До редактора [на списание The Thistle]

Пиша този текст, за да предложа моите мнения за бисексуалността и за това как се отнася към феминизма. Аз целя да дам видимост на бисексуалността и приемственост на всички сексуални идентичности отвъд нормата на хетеросексуалността. С този текст възнамерявам да покажа, че сексуалността не е двуполюсна; вместо това - сексуалната оринтация е континуум.

Като феминистка, вярвам, че бисексуалността може да бъде видяна като силен израз на подкрепа за джендър-равенство: една бисексуална личност не ограничава своя избор за партньор на джендър-база, противно на хомосексуална или хетеросексуална личност. Мисля, че характерът на личността е по-важен от джендъра при избор на сексуален партньор. В нашето общество, джендър все още оказва основно влияние върху характера, но това не е единственият определящ фактор; има много хора, които не усвояват социалния стереотип, свързван с техния джендър. В наши дни е много по-лесно за жените и мъжете да избягват действия по традиционни мъжки или женски начини, ако са избрали да не го правят. Все пак, джендър разликите са все по-малко изразени и ние като общество все още имаме да извървим дълъг път, преди да бъде разрешено на личностите да се развиват, без да бъдат задушавани от културни стереотипи на джендър роли. Ако бяхме достигнали до тази точка, тогава аз мисля, че мъжествените и женствените стереотипи, каквито ги познаваме, щяха да бъдат без значение.

За съжаление, в наши дни все още не е изцяло приемливо в културита въобще да изразиш привличане към и да имаш връзка с човек от същия пол. Хората са наследствено сексуални, някои повече от другите, и би било добре, ако са способни и се чувстват способни в избирането на партньор без никакви очаквания, що се отнася до пола на партньора. Има смисъл сексуалността да бъде изразяване между хора със сходни характери, без оглед на това дали са мъже или жени. Много хора приемат факта, че биологичният пол не е значим фактор, когато се наема служител. В много страни са направени промени в законодателството, насочени към традиционата неравнопоставеност между мъже и жени на работното място. Това отношение към значимостта на пола може да бъде разширено към по-лична сфера при избиране на партньор, както вече е показано от хора, които се определят като бисексуални. Ако обществото някога се развие до степен, в която джендър разликите са незначителни и хетеросексизмът не съществува, тогава етикетите на бисексуалност, хомосексуалност и хетеросексуалност също ще станат незначителни. Но за да изслезваме значимоста на пола в един свят без сексизъм или хетеросексизъм, ние трябва да си отговорим на такива въпроси като: каква роля играе биологическият пол в определянето на нечий характер, сравнен с влиянието на околната среда? Могат ли властовите различия между половете да бъдат някога елиминирани? Ако хетеросексизмът не съществува, колко вероятно е всеки да избере партньор от същия пол? Биологичните репродуктивни функции биха ли били определящ фактор в този избирателен процес?

Адриан Рич в своето есе "Принудителна хетеросексуалност и лесбийско съществуване", описва много ситуации, в които от жените се очаква, понякога се изисква и се принуждават, да имат връзка само с мъже. Основният аргумент на Рич е, че обществото традиционно мисли жените като хетеросексуални с "вродена ориентация", а това е предпоставка, която "стои като теоретичен и политически комплекс от препятствия за много жени". Тя казва, че всъщност всичко това "трябва да бъде разпознато като политическа институция, която облагодетелства мъжете". Също така, тя мисли, че ползата ще бъде голяма за хетеросексуално определените феминистки, които подлагат на съмнение хетеросексуалността, имайки опити с жени. Тя определя като лесбийски континуум "не просто факта, че една жена е имала или съзнателно желала генитален сексуален опит с друга жена", но включва в него "емоционално важни" връзки с други жени. Бисексуалните жени оформят част от този континуум, като оценностяват връзки с други жени, имайки избор в нашата сексуалност и прокарвайки женска съпротива спрямо принудителната хетеросексуалност.

Струва ми се, че единствената причина хората да се самоограничават от връзки със срещуположния пол би трябвало да е в това дали те искат да имат биологични деца, и дали искат да бъдат във връзка с другия биологичен родител, т.е. семейна единица. Докато в миналото хората, които се определят като хомосексуални, може би са били "принудени" да водят бисексуален начин на живот, ако са почувствали, че трябва да сключат брак и да изглеждат като хетеросексуални, например за една жена или един мъж това означава да има подкрепа за мястото си в обществото. Като алтернатива някои хора заемат бисексуална позиция, като преди това са се определяли като лесбийка или гей. Други продължават да се определят като хомосексуални, дори и тяхното поведение да е бисексуално. За тези хора може да бъде трудно да покажат привличане към някои от отсрещния пол, защото могат да сe сблъскат с отхвърляне или остракиране от хомосексуалната общност. Грижата към хомосексуалните може да бъде провокирана от отслабването на тяхната политическа солидарност. И все пак, аз виждам една бисексуална идентичност, която е също толкова силна политически, що се отнася до потвърждаване на алтернативата спрямо хетеросексуалността.

Няколко идеи са с предимство в континуума на сексуалната идентичност между крайностите на хомосексуалността и хетеросексуалността. Този континуум е обхванат от степени на бисексуалност, в момента определени като привличане между двата пола. Пишейки за бисексуалност, особено в Интернет, новите термини като "пансенсуален", могат да бъдат използвани, за да опишат личности, които са привлечени от други, без оглед на биологичния пол. Това се отнася до концепцията на мъжествеността и женствеността като континуум на андрогинността, представящ всяка комбинация от мъжествени и женствени характеристики.

В този текст аз основно отразявам теоретичните концепции на сексуалната идентичност в един развиващ се свят. На едно по-реално ниво е проведено изследване, което опитва да определи как индивидите се държат и самоопределят. Има най-малко четири скали, установени от изследователите, в опита им да изразят нечия сексуална идентичност. Най-старата е скалата на Кинси, която е развита през 40-те години, за да постави ударение на сексуалността като континуум от 0 за изключително хетеросексуален до 6 за изключително хомосексуален. Ако някой е поставен между 1 и 5, той би бил описан като част първа и следващата част, вместо бисексуален с вариращи степени на привличане към мъже и жени. Това е двупосочен формат и в този смисъл не показва колко силно някой е привлечен от мъже или жени. Майкъл Стормс предлага нова скала на сексуалността през 1980 г., която вместо линия между крайности използва скала от А до Я, за да включи асексуалността, така както и бисексуалността. Третата скала е предложена от Франц Клайн. Той използва няколко индикации, за да определи сексуалната ориентация: такива като сексуално привличане, сексуално поведение, сексуални фантазии, емоционални предпочитания, социални предпочитания, самоопределяне и начин на живот, и подтиква субекта да използва скалата на Кинси, за да подреди всяка индикация за миналото, настоящето и тяхната идеална бъдеща цел. Четвъртата скала - Мултидименсионалната скала на сексуалността на Брандън, е публикувана през 1990 г. и е в контраст с категориите на бисексуалността, хомосексуалността, хетеросексуалността и асексуалността, но използва някои концепции от скалите на Кинси и Стормс. Тези скали не показват в цялост ничия сексуална идентичност и е имало някои феминистки, критикували тяхната методология и прикрепянето на цифри към сексуалностите, но аз мисля, че те са използваемо средство, за да имаме представа върху континуума на човешката сексуалност отвъд само хетеросексуалните и хомосексуалните.

В заключение: бисексуалността е форма на включване и подкрепа на феминизма и хомосексуалността, тя предизвиква сексизъм и хетеросексизъм и води до търсене на равенство между половете. Хората посочват бисексуалната идентичност по много начини, а скалите на Кинси, Клайн, Стормс и Бранден се опитват да опишат сексуалната идентичност на хората в континуум.

Искрено ваша,
Катрин Холдън

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

Geller, Thomas. Bisexuality: A Reader and Sourcebook. Times Change Press, 1990.

Closer to Home. Bisexuality and Feminism. Ed. by Elizabeth Reba Weise. The Seal Press, 1992.

Bi Any Other Name: Bisexual People Speak Out. Ed. by Loraine Hutchins and Lani Kaahumanu. Alyson Publications, 1991.

© Катрин Холдън
© Станимир Панайотов, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet, 28.02.2002, № 2 (27)