web | Декамерон

Джани Лотеринги чува прeз нощта, че някой чука на вратата; той сьбужда жена си, а тя го уверява, че трябва да е някакво провидение; те стават, прочитат една молитва и чукането престава.

- Повелителю мой, щеше да ми бъде много приятно, ако с ваше съгласие не аз, а някой друг започне да говори пръв по тоя чудесен въпрос, по който ми предстои да беседваме; но тъй като вашата воля бе аз да вдъхна смелост на другите, ще го сторя на драго сърце.

И така, скъпи дами, ще се постарая да ви разкажа нещо, което да ви бъде от полза в бъдеще, защото, ако и вие се плашите, както аз се плаша, и то най-вече от привиденията (бог ми е свидетел, че не знам как изглеждат, пък и досега не съм срещал човек, който да знае нещо за тях, въпреки че всички се боим от тях), слушайте внимателно моята новела, вие можете да научите една хубава свята молитва (много полезна в подобни случаи), за да прогоните провидението, ако то рече да ви навести.

На времето във Флоренция, в квартала не свети Бранкацио, живял предач, на име Джани Лотеринги; той си разбирал много добре от работата, но в другите неща хич го нямало, тъй като бил доста глуповат; въпреки това често го избирали за ръководител на певците на хвалитбените църковни песни от “Санта Мария Новела" (той трябвало да ръководи техните спевки), възлагали му и други подобни длъжности. Та се повъзгордял и започнал да се мисли за много нещо; обаче тия длъжности му били възлагани не за друго, а защото, бидейки заможен човек, той често гощавал монасите. Не стига това, ами те все успявали да измъкнат нещо от него - кой чифт чорапи, кой качулка, кой наметало, и в замяна на това го учели на най-хубавите молитви, подарявали му “Отче наш" на италиански език или песента на свети Алекси, или плача на свети Бернардо, или хвалитбената песен на дона Матилда и друди подобни глупости, които той ценял толкова много и ги съхранявал най-старателно за спасение на душата си.

Джани бил женен за много красива, прелестна жена, на име мона Теса, дъщеря на Манучо дела Кукилия, която била и умна и твърде съобразителна; тя знаела много добре колко е глупав нейният мъж и бидейки влюбена в Федерико ди Нери Пеголоти - красив и як младеж, който също много я обичал, - с посредничеството на своята слугиня успяла да си уреди среща в живописното имение, което споменатият Джани притежавал в Камерата; тя прекарвала там цяло лято, докато Джани прескачал понякога да вечеря и пренощува, а на сутринта се връщал обратно или в работилницата си, или при своите братя-певци. Федерико, който изгарял от желание да се срещне с дамата, изчакал опеделения от нея ден и привечер се запътил към нататък; и тъй като вечерта Джани не пристигнал, Федерико останал на вечеря, после приспал с дамата за най-голяма своя наслада и удоволствие; а тя, докато се намирала в неговите обятия, за едан нощ го научила на шест хвалитбени молитви от тия, дето пеел нейният мъж. И тъй като не възнамерявала тази първа нощ да е последна, (същото мислел и Федерико), и за да не трябва да праща слугинята си всеки път при него, те се условили така: всеки ден, когато отивал в своето имение, което било малко по-нагоре, или на връщане оттам, Федерико трябвало да поглежда към лозето, намиращо се до нейния дом; ако види, че на някой от коловете е закачен магарешки череп, обърнат към Флоренция, можело да дойде при нея още същата вечер, разбира се, по-късно; ако вратата е залостена, да чука три пъти тихичко и тя ще му отвори; но види ли, че черепът е обърнат към Фиозеле, да не и се обажда, защото това значи, че мъжът й е дошъл от Флоренция.

Двамата продължили да се срещат по този начин. Не щеш ли, един ден, когато Федерико трябвало да дойде на вечеря у мона Теса и тя наредила са сготвят два тлъсти петела, късно вечерта пристигнал Джани. На дамата й станало много неприятно, за мъжа си донесла малко осолено месо, което наредила да сварят отделно, после наредила слугинята да увие двата петела в бяла кърпа, да сложи няколко пресни яйца и бутилка вино, ама от хубавото, и да отнесе всичко в градината, където човек можел да отиде, без да минава покрай къщата, и където тя понякога вечеряла с Федерико; тя заръчала на слугинята да постави вързопа под прасковата, дето била на края на градината. Мона Теса била толкова съкрушена от идването на мъжа си, че забравила да напомни на слугинята да дочака Федерико и да го предупреди, че Джани е дошъл от града, а също така да му каже да вземе приготвената храна от градината.

Поради това, след като и тя, и Джани (както и слугинята) си легнали, не минало много време и Федерико пристигнал; почукал тихичко на вратата, а тя била толкова близо до стаята, че Джани веднага чул, чула и жена му, но да не възбуди някакво съмнение у мъжа си, се престорила на заспала. Федерико почакал малко и отново почукал; Джани се почудил и побутнал жена си: “Теса, чувал ли, това което и аз чувам? Като че ли някой чука на вратата". Жена му, която чула всичко, и то, не по-зле от него, се направила, че едва сега се събужда и запитала: “Какво? Какво правиш?" Джани отвърнал: “Казвам ти, че някой чука на вратата". Жената му отвърнала: “Чука ли? Ах, Джани, нима не знаеш кой чука? Това е някакво привидение; през тия няколко нощи така се наплаших от него, че такъв страх през живита си не съм брала; щом почнеше да чука, завивах се през глава и не смеех да се покажа, преди да съмне". Тогава Джани казал: “Нищо, жено, не се бой, ако ще наистина да е привидение; преди да си легнем, аз прочетох “Te lucis" и “Intemerata", казах още някои други хубави молитви, прекръстих и цялото легло от единия до другия край в името на отца и сина и светаго духа, затова няма от какво да се страхуваш; колкото и да е силно това привидение, нищо не може да ни направи".

Но за да не би Федерико да си помисли друго и да и се разсърди, дамата намислила да му подскаже по някакъв начин, че Джани се е върнал; затова рекла на мъжа си: “Абе, ти да си казал каквото щеш, но аз няма да се успокоя и докато не го закълнем, все ще се стахувам; много добре стана, че си дойде". Джани запитал: “Как се прави това заклинание?" Жена му отговорила: "Аз знам как става тая работа, защото оня ден, като ходих до Фиезоле на отпущение, една отшелница - ама истинска светица, бог ми е свидетел че по-света жена от нея няма, - като разбра, че съм много изплашена, ме научи на една много хубава и света молитва; каза ми, че я била изпробвала много преди на стане отшелница и че молитвата винаги и помагала. Но бог ми е свидетел, че ако съм сама вкъщи, никога не бих се осмелила да я изпитам; сега е друго, ти си тук, затова хайде да закълнем привидението".

Джани казал, че ще го стори на драго сърце. Двамата станали и се доближили на пръсти до вратата, пред която чакал Федерико и вече си мислил какво ли не; щом стигнали вратата, мона Теса рекла на мъжа си: “Като ти кажа, ще се изплюеш". Джани отвърнал: “Добре". Тогава жена му започнала заклинанието така: “Привидение, привидение, дето бродиш по нощите, с навирена опашка дойде, с навирена опашка ще си отидеш; бягай в градината под голямата праскова, ще намериш благина и сто курешки от моята кокошка; надигни шишето и се махай, а мен и моя Джани не закачай!" След като изрече тия слова, тя казала на мъжа си: “Джани, изплюй се!". Джани се изплюл. Федерико, който през цялото време стоял отвън и чул всичко, забравил всякаква ревност и макар да му е много неприятно, едва се сдържал да не се изсмее на глас, а докато Джани плюел той шепнел: “Зъбите си да изплюеш!". Мона Теса заклела привидението три пъти под ред, после си легнала с мъжа си. А Федерико, който се надявал, че ще вечеря с дамата и не бил ял нищо, разбрал много добре смисъла на заклинанието, отишъл в градината, намерил под голямата праскова двата петела, виното и яйцата, отнесъл ги у дома си и се навечерял с най-голямо удоволствие. После, при следващите срещи със своята любима, той се смял много на това заклинание.

Вярно е, някои разправят, че мона Теса била обърнала магарешкия череп към Фиезоле, но минавайки през лозато, някакъв ратай блъснал черепа с тоягата си, той се завъртял и като се спрял, останал да сочи към Флоренция, затова Федерико помислил, че го викат да отиде в къщата. Хората разправят и друго, а именно, че дамата произнесла заклинанието малко по-иначе: “Провидение, провидение, върви си с бога; не аз, а някой друг е обърнал черепа, бог да го убие! Аз съм тук с моя мил Джани!" И Федерико си отишъл, като тая вечер останал и без вечеря, и без подслон. Но, една моя съседка, възрастна жена, разказваше, че е вярно и едното, и другото; тя чула за това още като била съвсем малка, но твърдеше, че това се е случило не на Джани Лотеринги, а на някой си Джани ди Нело; той живял при Порта сан Пиеро и не бил по-малък глупак от Джани Лотеринги.

Затова, мили мои дами, оставам на вас да изберете онова заклинание, което ви харесва най-много, а ако желаете - и двете; както можахте да се уверите, при подобни случаи те обладават огромна сила; научете ги добре, защото може и на вас да бъдат от полза.