Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

Декамерон

ТРЕТИ ДЕН: НОВЕЛА Х

web | Декамерон

Алибек става пустинница, а монахът Рустико я научава как да вкарва дявола в пъкъла; като се прибира у дома си, тя се омъжва за Неербал.

Дионео видял, че кралицата е завършила своята новела, която той изслушал с най-голямо внимание, и тъй като било ясно, че оставало само той да разкаже нещо, засмял се и без да чака нареждане, започнал:

- Прелестни дами, предполагам, че никой не ви е разказвал как вкарват дявола в пъкъла; именно това възнамерявам да ви обясня сега, без да се отклонявам кой знае колко от темата, върху която разсъждавахте целия днешен ден; вярвам, че научавайки това, вие хем ще съумеете да спасите вашите души, хем ще разберете, че макар и да предпочита светлите дворци и разкошните покои пред бедните колиби, все пак Амур не пропуска да прояви от време на време силата си в непроходимите лесове, непристъпните планини и пустинните пещери, от което пък следва да заключим, че всичко е подчинено на властта му.

Но за да не бъда голословен, ще кажа, че много отдавна в град Капса в Берберия живял голям богаташ; той имал няколко деца между които и дъщеря, на име Алибек, красива и мила девойка. Тя не била християнка, но тъй като чувала мнозина от живущите в града християни да възхваляват християнската вяра и служенето на бога, веднъж запитала едного от тях по какъв начин човек може да служи най-добре и най-леко на бога. А той отвърнал, че най-добре служат богу ония, дето бягат колкото се може по-далеч от мирските работи, като например людете, които се били уединили и усамотили в пустинята Тебаида. Момичето било твърде наивно и младо - нямало повече от четиринадесет години, и на следната сутрин, подтиквано не от разума си, а от някаква детска прищявка, без да се обади никому, се отправило тайно съвсем само към пустинята Тебаида; Алибек доста се поизмъчила, но преди да й е минало желанието, успяла да се добере след няколко дни до пустинята; забелязала в далечината някаква колиба, запътила се натам и като наближила, видяла, че на прага седи някакъв мъж; той останал много учуден, като я видял и запитал какво търси на това място. Тя отвърнала, че бог я вдъхновил да тръгне насам, за да му служи, и че търси някого, който да я научи как най-добре да служи на господа.

Като я видял толкова млада и красива, почтеният човек се побоял да не би дяволът да го въведе в изкушение, ако я остави при себе си, затова похвалил доброто й намерение, дал й да се нахрани с корени, диви ябълки и фурми и да се напие с вода, а после й казал: “Дъще моя, недалеч оттук живее един свят човек, той може да те научи много по-добре, отколкото аз, на това, което искаш ти; иди при него". След това й показал накъде да върви; Алибек отишла при този човек, той й дал същите напътствия и тя продължила по-нататък; стигнала до килията на един млад отшелник, много набожен и добър човек, на име Рустико, и се обърнала към него със същия въпрос, който задавала и на другите.

Но за да подложи на по-голямо изпитание своята твърдост, той не я отпратил, както направили другите, ами я оставил при себе си, в своята килия; като се стъмнило, направил й легло от палмови клонки в един ъгъл на килията и я поканил да си легне. Но след като направил това, изкушенията не закъснели да се нахвърлят срещу неговата непоколебимост; разбирайки, че се е лъгал в своята непоколебимост, и то много, той не оказал кой знае каква съпротива, почнал да се оттегля и скоро се предал: оставил настрана всички свети помисли, молитви и самобичувания, замислил се за красотата и младостта на девойката, а след това седнал да размишлява как да се държи с нея и с какви средства да си послужи, та тя да не разбере, че той се стреми да получи каквото ще й поиска, подтикван от сладострастие. Затова най-напред я подпитал това-онова, убедил се, че тя още не познавала какво нещо е мъж и наистина е такава наивна, каквато изглеждала; а после намислил по какъв начин - уж че служат богу - да я склони да изпълни неговото желание. Най-напред изрекъл много слова, за да й докаже колко голям враг е дяволът на нашия господ-бог , след което й дал да се разбере, че няма по-добър начин да се служи богу от това, дяволът да бъде вкаран в пъкъла, на който бог го е осъдил. Девойката го запитала как става това, а Рустико отвърнал: “Скоро ще узнаеш всичко; прави каквото видиш, че правя аз".

Той почнал да смъква малкото дрехи, които били на гърба му, и скоро останал съвсем гол; същото направила и девойката; той коленичил като за молитва, а на нея казал да коленичи срещу него. Докато стоял така и я гледал каква е хубавица, желанието му се разпалило още повече от преди и плътта му се разбунтувала; щом забелязала това, Алибек останала изумена и запитала: “Рустико, какво е това, дето виждам, че се подава от тебе и което аз не притежавам?" Рустико отвърнал: “Дъще моя, това е дяволът за който ти говорих; виж само как ме кара да страдам, та едва издържам".

Девойката казала: “Слава богу, значи, аз съм по-добре от теб, защото, както виждам, нямам твоя дявол". Рустико се обадил: “Така е, но в замяна на това пък притежаваш друго, каквото аз нямам". Алибек възкликнала: “Ами какво е то?" Рустико отговорил: “Ти носиш у себе си пъкъла; аз съм убеден, че бог те е пратил тук за спасението на душата ми, защото, ако тоя дявол продължава де ми досажда и ако ти се смилиш над мен дотолкова, че ми разрешиш да го напъхам отново в пъкъла, на мен ще доставиш най-голяма утеха, а на господа бога голяма радост и услуга, стига, разбира се, да си дошла за целта, която спомена". Наивната девойка отвърнала: “Отче мой, щом аз нося пъкъла у себе си, извършете това, което ви е угодно!" Рустико възкликнал: “Бъди благословена, дъще моя! Щом е така, хайде да го вкараме там, ама така, че после да ме остави на мира!" След тия думи той повел момичето към една постеля и показал какво трябва да направят, за да тикнат в затвора това проклето от бога същество.

Девойката, която никога преди не била вкарвала никакъв дявол в пъкъла, отначало усетила лека болка, поради което казала на Рустико: “Отче, този дявол трябва наистина да е много лош, същински враг господен, щом не друг, а самият пъкъл изпитва болка, когато го напъхват в него!" Рустико я успокоил: “Дъще, всеки път няма да е така, не се тревожи". А за да не се случи подобно нещо, те го вкарали шест пъти и така му избили всякаква гордост от главата, че той се укротил на драго сърце.

Впоследствие, когато гордостта му често се възвръщала (а девойката била винаги готова да я укроти), тази игра започнала да й се харесва все повече и тя казала на Рустико: “Убедих се, че имаха право ония почтени люде в Капса, като разправяха, че да служиш на бога е безкрайно приятна работа. Истина ти казвам, аз не помня никога да съм вършила нещо друго, което да ми е доставяло такова удоволствие и утеха, както вкарването на дявола в пъкъла. Затова смятам, че всеки, който се занимава с друго, вместо да служи богу, е истинско животно".

Затова тя често отивала при Рустико и му казвала: “Отче, аз съм дошла тук да служа на господа, а не да безделнича, хайде да напъхаме дявола в пъкъла! " Докато вършели тая работа, понякога тя го питала: “Рустико, не мога да разбера защо дяволът бяга от пъкъла; защото, ако влизаше със същото удоволствие, с което пъкълът го приема и го държи, той никога не би искал да излезе оттам".

След като девойката често приканвала Рустико и го насърчавала да служат по тоя начин на бога, тя така го изсмукала, че когато всеки на негово място би се изпотил, него почнали да го побиват студени тръпки; затова почнал да увещава момичето, че дяволът трябва да бъде наказван и вкарван в пъкъла само тогава, когато надига глава от гордост. “А ние - рекъл той - с божия помощ така го наредихме, че сега се моли богу да бъде оставен на мира".

Така за известно време той накарал девойката да не го безпокои; ала като видяла, че Рустико престанал да я приканва да вкарват дявола в пъкъла, един ден тя се оплакала: “Рустико, твоят дявол бе наказан и не те безпокои повече, но моят пъкъл не ме оставя на спокойствие; затова няма да направиш лошо, ако с помощта на твоя дявол укротиш беса на моя пъкъл, както аз с моя пъкъл помогнах да избием гордостта от главата на твоя дявол". Но Рустико, който се хранел само с корени, треви и вода, не можел да отвръща както трябва на нейните покани, затова казал, че за укротяването на тоя пъкъл ще са нужни множество дяволи, ала той ще направи каквото му е по силите; задоволявал я от време на време, но толкова рядко, че било все едно да хвърлиш зърно боб в устата на лъв; поради което девойката си помислила, че не служи на бога както би искала и почнала да негодува и роптае.

Но докато ставала тая разправия между дявола на Рустико и пъкъла на Алибек, по причина чрезмерното желание на единия и липсата на достатъчно сили у другия, случило се така, че в Капса избухнал пожар, по време на който изгорели в собствения си дом и бащата на Алибек, и неговите деца, и цялото му семейство; и тъй  Алибек останала единствена наследница на неговия имот. Поради това някакъв младеж, на име Неербал, който бил пропилял по разгулен и весел живот цялото си имущество, като научил, че тя е жива, тръгнал да я търси; намерил я и преди съдът да сложи ръка на имотите на баща й, като на човек, умрял, без да остави наследници, я закарал обратно в Капса за най-голяма радост на Рустико, но за голямо нейно съжаление, оженил се за нея и двамата заедно наследили голямо богатство. Когато жените попитали Алибек (а тя още не се била съчетала с Неербал) по какъв начин е служила на бога в пустинята, тя отвърнала, че помагала да вкарват дявола в пъкъла и че Неербал е сторил голям грях, като я лишил от тая й служба.

Жените я запитали: “А как се вкарва дяволът в пъкъла?" Девойката им пояснила и с думи, и с действия. Тогава те прихнали да се смеят (и продължават да се смеят и до ден-днешен) и отвърнали: “Не тъжи, дъще, не тъжи, защото и тук хората вършат много добре тая работа! Неербал ще ти помогне да служиш добре на бога, не се безпокой".

Тръгнали тия приказки из града от уста на уста и накрая се превърнали в народна поговорка; тя гласи, че най-приятната услуга, която човек може да направи богу, е да вкара дявола в пъкъла; тази поговорка прехвърлила морето; стигнала и до нас и е много известна.

Затова вие, млади дами, които се нуждаете от божията милост, научете се да вкарвате дявола в пъкъла, защото това е и угодно богу, и приятно за двете страни, а от него могат да произлязат и последват много добрини.

 

 

© Джовани Бокачо
© Никола Иванов, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet, 23.11.2000, № 11 (12)

Други публикации:
Джовани Бокачо. Декамерон. София, 1970.