Риналдо д’Астен бива ограбен и попада в Кастел Гулиелмо, където намира подслон у една вдовица; после бива възнаграден за понесените загуби и се прибира жив и здрав у дома си.

Дамите се смели много на патилата на Мартелино, за които разказала Неифила; от младежите най-много се смял Филострато, комуто кралицата наредила да продължи да разказва, тъй като седял до Неифила. Без да чака нова покана, той започнал:

- Прелестни дами, иска ми се да ви разкажа една новела за свети работи, примесени отчасти с бедствия и любовни приключения; и може би ще бъде полезно да бъде изслушвана особено внимателно от ония, които бродят по несигурните пътеки на любовта; защото там често се случва, ако човек не е прочел предварително молитвата на свети Юлиан, да намери лош прием, макар и да има удобно легло.

И така, по времето на маркиз Ацо да Ферара, някакъв търговец на име Риналдо д’Асти отишъл по свои работи в Болоня; не щеш ли, като си свършил работата и потеглил обратно, на излизане от Ферара по пътя за Верона той срещнал някакви люде, приличащи на търговци, които всъщност били разбойници и нехранимайковци. Той ги заговорил най-непредпазливо и тръгнал с тях. А те, щом разбрали, че е търговец, предположили, че носи със себе си много пари и решили при първия сгоден случай да го ограбят; но за да не възбудят у него никакви подозрения, престорили се на скромни и порядъчни люде, разговаряли с него за честност и благоприличие и - доколкото можели и умеели - се държали внимателно и смирено. А Риналдо сметнал, че тази среща за него е истинска сполука, тъй като бил тръгнал на път самичък, придружен само от един слуга на кон. Докато пътували - както често става при подобни случаи, - разговаряли ту за едно, ту за друго и от дума на дума стигнали до молитвите, с които хората се обръщат към бога; единият от разбойниците - а те били трима - запитал Риналдо: “А вие, почтени човече, кои молитви четете, като тръгвате на път?" Риналдо отвърнал: “Право да си кажа, в тия работи хич ме няма, не ги разбирам много; зная само няколко молитви, предпочитам да си живея по старому и не му придирям много; но все пак имам навик, когато съм на път, сутрин, преди да тръгна от странноприемницата, винаги да казвам по веднъж “Отче наш" и “Аве Мария" в памет на бащата и майката на свети Юлиан, след което моля и бога, и него да ми помогнат да си намеря добър подслон за следващата нощ. Неведнъж досега по време на моите странствувания ми се е случвало да попадам на какви ли не опасности, но винаги съм успявал да ги избягна и да пренощувам на добро място, да намеря добър подслон; затова съм твърдо убеден, че свети Юлиан, в чест на когото казвам молитвите си, измолва за мен тази божия милост. Струва ми се, че ако не кажа молитвите си сутринта, и пътуването ми няма да е благополучно, и нощуването ми няма да е като хората!"

Разбойникът, който му задал въпроса, го запитал отново: “Казахте ли молитвата и тази сутрин?" Риналдо отвърнал: “Да, разбира се". Тогава разбойникът, който вече знаел какво ще стане по-нататък, си рекъл: “Тая молитва ще ти потрябва, защото, ако не ни мине котка път, довечера май няма да спиш добре". А на него казал: “И аз, подобно на вас, много съм пътувал, но никога не съм прочитал тая молитва, макар и да съм чувал мнозина да я препоръчват; при все това винаги съм нощувал добре. И довечера може би сам ще се убедите кой ще прекара по-добре нощта - дали вие, дето сте прочели молитвата, или аз, който изобщо не съм я казвал. Вярно е обаче, че вместо нея аз казвам: “Dirupisti" или “Intemerata" или пък “De profundis", а те, както разправяше навремето баба ми, били молитви с чудодейна сила".

И така, те продължили да пътуват заедно, като си бъбрели за най-различни неща, а разбойниците само чакали сгоден случай, за да изпълнят коварните си намерения; привечер, като стигнали отвъд Кастел Гулиелмо и се канели да прегазят една река, тримата решили, че късният час е удобен, а мястото - подходящо: уединено и закътано. Нахвърлили се върху търговеца, ограбили го, пуснали го да върви пеша, само по една риза, и на тръгване му викнали: “Хайде, върви и виж дали тая нощ твоя свети Юлиан ще ти намери добър подслон, а нашият светия сигурно ще се погрижи за нас".

Прегазили реката и изчезнали.

Когато видял, че разбойниците се нахвърлили върху господаря му, слугата на Риналдо, който бил голям страхливец, вместо да му се притече на помощ, обърнал коня си и препуснал презглава; спрял се чак в Кастел Гулиелмо, където пристигнал вечерта и се разположил да пренощува, без да се погрижи за нищо друго.

През това време Риналдо стоял бос, по риза, треперел и тракал със зъби (било много студено, валял непрестанен сняг) и не знаел какво да прави; като видял, че вечерният здрач бързо се спуска, почнал да се озърта, надявайки се, че все ще намери къде да се подслони, та да прекара нощта и да не умре от студ. Ала не съзрял нищо, тъй като наскоро в този край имало война и всичко било опожарено; тогава, гонен от студа, той хукнал към Кастел Гулиелмо; не знаел къде е избягал слугата му - там или някъде другаде, но се надявал, че ако успее да стигне дотам, господ все някак си ще му помогне. Станало обаче така, че нощният мрак го заварил, кажи-речи, на цяла миля разстояние от замъка и той стигнал там много късно, когато вратите били вече залостени, а подвижните мостове - вдигнати, та не можал да влезе. Затова изпаднал в отчаяние, заплакал неутешимо и почнал да се озърта наоколо, търсейки къде да се подслони, та поне снегът да не го вали; така съвсем случайно съзрял някаква къща, издадена малко над крепостната стена на замъка, и решил да отиде там и да се подслони и да дочака деня. Като стигнал под издадената част на къщата, забелязал една врата; тя била заключена и Риналдо, печален и навъсен, се свил пред прага на купчина слама, която насъбрал наоколо, оплаквайки се непрекъснато на свети Юлиан, че с вярата, която имал в него, съвсем не заслужавал такова отношение.

Но свети Юлиан го бил взел под своя закрила и скоро му осигурил много добър подслон. В крепостта живеела вдовица, нямаща равна на себе си по хубост, която маркиз Ацо обичал повече от живота си и я държал там, та да му е винаги подръка. Тази жена живеела точно в къщата, под която Риналдо отишъл да се подслони.

Случило се така, че предния ден маркизът пристигнал с намерение да прекара нощта с вдовицата и тайно й пратил вест да му приготвят баня и хубава вечеря; но когато всичко било готово и вдовицата чакала чакала маркиза, пред вратите на замъка пристигнал вестоносец и предал на маркиза такова известие, което го накарало веднага да потегли на път. Той пратил да кажат на вдовицата да не го чака и тозчас препуснал. Жената се поогорчила и като не знаела какво да прави, решила да се изкъпе в приготвената за маркиза баня, а после да се навечеря и да си легне. Отишла да се къпе, но банята се намирала близо до вратата, край която се бил свил клетият Риналдо, и жената чула как той хленчи и трака зъби, както правят щъркелите с клюн. Тогава тя извикала прислужницата си и й казала: “Я иди горе на стената и виж кой седи вън пред вратата; гледай да разбереш какъв е и какво прави там!" Слугинята отишла и тъй като въздухът бил чист и прозрачен, видяла Риналдо, който седял и треперел, както казахме, бос и по риза. Тя го запитала кой е, а Риналдо треперел толкова силно, че едва успявал да изговаря думите; той обяснил колкото се може по-кратко кой е, защо и как е попаднал там; после започнал да я моли жалостиво, ако е възможно, да не го оставя да умре през нощта от студ. Слугинята се трогнала, върнала се при господарката си и й разказала всичко; вдовицата също се смилила над него и като си спомнила, че има ключ от същата тази врата, която маркизът понякога използувал за тайните си похождения, казала на прислужницата: “Иди и тихичко му отвори; вечерята е готова и няма кой да яде, а има и къде да го подслоним."

Прислужницата отправила много хвалебствия към дамата за нейната човечност, отишла да отвори на Риналдо и той влязъл; като го видяла, че целият е вкочанен от студ, вдовицата му рекла: “Човече, влизай по-скоро в банята, докато е още топла". Без да чака да го поканят още веднъж, Риналдо сторил това с най-голямо удоволствие; и след като се посгрял и посъвзел, сторило му се, че живее втори живот. Дамата наредила да приготвят за него някои от дрехите, останали от съпруга й, който бил починал неотдавна, а когато Риналдо ги облякъл, те така му прилегнали, сякаш му били шити по мярка; очаквайки по-нататъшните разпореждания на домакинята, той взел да благодари на бога и на свети Юлиан, задето го отървали от ужасната нощ, която мислел, че ще прекара, и задето го довели в това, както му се сторило, чудесно убежище. След известно време, като си поотпочинала, вдовицата заповядала да запалят голям огън в камината на една стая, отишла там и запитала какво прави Риналдо. Прислужницата й отвърнала: “Мадона, той се преоблече и е много красив мъж, изглежда почтен и благовъзпитан." Тогава вдовицата казала: “Иди и го повикай да дойде тук и да се навечеря край огъня, защото знам, че не е ял."

Като влязъл в стаята и видял дамата, която му се сторила от знатен род, Риналдо я поздравил най-почтително и благодарил с най-изискани слова за добрината, която му направила. Тя го огледала, изслушала го и се убедила, че той наистина е такъв, за какъвто го представила нейната прислужница; после се обърнала към него най-любезно, поканила го да седне край огъня до нея и почнала да го разпитва как е попаднал там. Риналдо й разказал всичко от игла до конец. Вдовицата вече била научила някои подробности за случилото се още когато слугата на Риналдо пристигнал в замъка; затова повярвала на всичко, което той й разказал, разправила му какво знаела за неговия слуга и му обяснила как най лесно ще може да го намери на следния ден. После масата била сложена, Риналдо си измил ръцете и домакинята го поканила да вечерят заедно. Риналдо бил едър и висок на ръст, имал хубаво и приятно лице, изящни и изискани обноски и бил на средна възраст; вдовицата го огледала добре и го харесала твърде много; нещо повече - тя почнала да го желае, защото, докато чакала маркиза да прекарат заедно нощта, у нея се събудили похотливи желания.

Когато се навечеряли и станали от трапезата, дамата се посъветвала с прислужницата си и я попитала дали ще постъпи добре, ако, след като била излъгана от маркиза, реши да се възползува от благото, което самата съдба й праща. Прислужницата разбрала желанието на своята господарка и я насърчила - доколкото можела и умеела - да го задоволи; затова, като се върнала край огъня, където била оставила Риналдо, домакинята започнала да му хвърля любовни погледи и да му говори: “Риналдо, защо сте толкова замислен? Нима сте седнали да се тревожите, задето няма да ви върнат коня и някакви си там дрехи? Горе главата, развеселете се! Чувствувайте се като у дома си. Ще ви кажа и друго: като ви видях с тия дрехи, които принадлежат на покойния ми съпруг, стори ми се, че виждам самия него, затова тази вечер понечих поне сто пъти да ви прегърна и да ви целуна, и ако не се страхувах, че ще ви бъде неприятно, сигурно щях да го сторя."

Щом чул тия слова и видял блясъка в очите на дамата, Риналдо, който не бил глупак, се приближил до нея с разтворени обятия и рекъл: “Мадона, като си помисля, че само благодарение на вас занапред ще мога да се числя към живите и като си представя само от каква участ ме избавихте, считам, че ще бъде недостойно от моя страна, ако не направя всичко възможно, за да ви доставя удоволствие; затова задоволете желанието си и ме прегърнете и целунете, а за мен да ви прегърна и целуна, ще бъде повече от удоволствие." От повече приказки нямало никаква нужда. Домакинята, която изгаряла от любовно желание, побързала да се хвърли в обятията му; след като се притиснала страстно до Риналдо и го целунала хиляда пъти и получила в отговор също толкова целувки, двамата излезли оттам и отишли в спалнята й, легнали си без всякакво колебание и чак докато почнало да се зазорява, удовлетворили много пъти страстта си.

Щом пукнала зората, станали - по желание на домакинята - и за да не може никой да разбере какво се е случило, тя му дала някакви много стари дрехи, напълнила му кесията с пари, помолила го да пази всичко в тайна, показала му откъде да мине, за да намери слугата си, а после го пуснала да излезе през същата вратичка, през която влязъл вечерта.

Щом се съмнало, Риналдо си дал вид, че пристига отдалеч, влязъл в замъка, чиито врати били вече отворени, и намерил слугата си. После се преоблякъл в своите дрехи, които били в багажа, и тъкмо когато се канел да възседне коня на слугата си, станало чудо: тримата разбойници, които го ограбили предната вечер, малко след това извършили ново злодеяние, но били заловени и сега ги докарали в замъка. Те си признали всичко и Риналдо получил обратно и коня, и дрехите, и парите си; така не загубил нищо освен два пояса, за които разбойниците не могли да си спомнят къде са ги сложили. Затова, след като благодарил на бога и на свети Юлиан, Риналдо яхнал коня си и се прибрал у дома си жив и здрав, а на следния ден тримата разбойници увиснали на въжето.