Завършва първият ден на Декамерон, започва вторият. Под ръководството на Филомена се провеждат разговори за хора, които след всевъзможни премеждия и противно на собствените си очаквания стигат до благополучен край.

Слънчевите лъчи били вече донесли навсякъде новия ден, а птиците го възвестявали на всеослушание, чуруликайки радостно по зелените клонки, когато дамите и тримата младежи, след като станали от сън, тругнали из градината; дълго се разхождали те ту в една, ту в друга посока и пристъпвайки бавно из росната трева, виели пъстри венци. И сторили същото като предния  ден: нахранили се още по хладина, изиграли няколко танца и се прибрали да си починат; като ударил деветият час, се събудили и по волята на кралицата пак се събрали и насядали около нея на прохладната зелена поляна. А тя, красива и привлекателна, с лавров венец на глава, огледала дружината и като поразмислила, заповядала на Неифила да разкаже една новела, с която да се постави началото на разказите за този ден. Без да възразява, Неифила започнала весело.

НОВЕЛА I

Мартелино се престорва на сакат и дава вид, че е излекуван от мощите на свети Ариго; но измамата му бива разкрита, бият го и го затварят,има опастност да увисне на въжето, ала в края на краищата той се спасява.

- Често се случва, скъпи мои дами, човек, като рече да се подиграе с другите и най-вече със свети неща, не само да не извлече никаква полза за себе си, ами да си докара и беля на главата, Ето защо, подчинявайки се на заповедта на кралицата да започна с моята новела разсъжденията на предложената от нея тема, имам намерение да ви разкажа от какво бил сполетян веднъж един наш съгражданин: отначало работата тръгнала зле, но - противно на неговите очаквния - завършила твърде щастливо.

Не много отдавна живял в Тревизо немец Ариго; той бил беден човек и пренасял срещу заплащане тежки товари на всеки, който се обръщал към него за подобна услуга; и всички го смятали за честен човек, който води свят живот. По тази причина - дали е вярно, или не, не знам - станало така, че като умрял, в часа на неговата смърт, както твърдят жителите на Тревизо, камбаните на най-голямата градска църква започнали да бият сами, без никой да се докосва до тях. Всички сметнали това за чудо и почнали да говорят, че Ариго е светец; жителите на града хукнали към къщата, където лежало тялото му, и го понесли като свети мощи към главната църква; после почнали да водят там куци слепи и сакати люде, поразени от всякакви болести, всякакви недъзи, като че ли докосвайки се до тялото на Ариго, всичките щели да оздравеят. Случило се така, че по време на тази бъркотия и глъчка в Тревизо пристигнали трима наши съграждани: единият се казвал Стеки, вторият - Мартелино, а третият - Маркезе;т е посещавали дворовете на синьорите и развличали всички със свойте смехории и с уменията си да имитират кого ли не. Понеже идвали за пръв път в този град, като видели хората да сноват насам-натам, учудили се и попитали какво става; узнавайки каква е причината, решили и те да отидат да погледат. Оставили нещата си в една страноприемница, а Маркезе казал: "Добре де, ние искаме да видим тоя светия, но едно не ми е ясно: как ще се доберем до него, защото чух да казват, че площадът е заварден от немци и други въоръжени люде, докарани тук от синьора на града, за да не стават безредици; пък и разправят, че църквата била толкова претъпкана с народ, че никой вече не може да влезе".

Тогава Мартелино, който искал да види всичко, възразил: "Нима трябва да се откажем заради това! Дума да не става! Ще измисля нещо и ще стигнем до светото тяло." Маркезе запитал : "Как?" А Мартелино отвърнал: "Ще ти обясня. Аз ще се престоря на сакат, а вие двамата със Стеки ще ме придържате - ти от едната, той от другата страна, уж че аз не мога да вървя сам, та да може светията да ме изцери, и всеки, щом ни види, ще се отдръпне и ще ни стори път".

Маркезе и Стеки одобрили този остроумен начин. Без да се бавят, тримата излезли от страноприемницата и като стигнали едно усамотено място, Мартелино така се сгърчил целият - свил ръце, крака и пръсти, изкривил уста и цялото си лице, изблещил очи, че заприличал на плашило; и нямало да се намери човек, който, щом го види, да не помисли, че това е сакат и нещастен. Маркезе и Стеки го вдигнали и с най-благочестив вид го понесли към църквата, като умолявали смирено всеки срещнат: "Сторете ни път, заради Бога!" Народът се отдръпвал и скоро, заобиколени от всеобщото внимание и съпровождани с викове: "Дайте път, дайте път!", те стигнали до мястото, където било положено тялото на свети Ариго. Неколцина благородни мъже, които стояли наблизо, подхванали Мартелино и го вдигнали към тялото, за да може да изпита веднага целебното му и благотворно действие. Всички почнали да следят най-внимателно какво ще стане, Мартелино, след като почакал да мине малко време, се престорил (нещо, което владеел до съвършенство), че отначало раздвижва един пръст, после китката на ръката, после цялата си ръка и така постепенно се изправил целият. Като видял това, народът вдигнал такава врява, възхвалявайки свети Ариго, че тя можела да заглуши и най-силния гръм.

Не щеш ли, на близо се случил някакъв флорентинец, който познавал много добре Мартелино, но отначало, като го докарали целия сгърчен и превит, не можал да го познае. Ала след като Мартелино се изправил, той прихнал да се смее и казал: “Бог да го убие! Когато го докараха, кой можеше да повярва, че на тоя човек нищо му няма? "Неколцина граждани от Тревизо чули всичко и тозчас попитали: “Ама как така? Та нали беше целият схванат!“ Флорентинецът отвърнал: “Ами, схванат! Той винаги си е бил здрав и прав като всеки един от нас, само че, както и вие сами можахте да се убедите, притежава повече от всекиго умението да се преструва на такъв, какъвто пожелае!"

Щом чули тия думи, хората само това и чакали - втурнали се и закрещели: “Хванете тоя предател, тоя богохулник, дето се подиграва със светиите, дето се престори на парализиран, без да е такъв, дето се подигра с нашия светец, и с нас самите!“ Викайки така, те го сграбчили, издърпали го от мястото, където  се намирал, почнали да му скубят косите, разкъсали дрехите му, почнали да го ритат и да го бият с юмруци: и не се считал за мъж, който не побързал да стори това. Мартелино пищял: “Смилете се, за бога!", дърпал се и се бранел, доколкото можел. Но нищо не помагало, тълпата около него ставала все по-гъста и по-гъста. Като видели всичко това, Маркезе и Стеки си помислили, че работите отиват зле, но не се решавали да му се притекат на помощ, защото се страхували за себе си; напротив, развикали се заедно с другите, че така му се пада, че трябва да го убият, а в същото време си мислели как да го измъкнат от ръцете на тълпата.

Разгневените люде наистина щели да убият Мартелино, ако на Маркезе не му било хрумнало следното: навън пред църквата се били струпали почти всички стражи на синьорията и той се втурнал към тях с възможната най-голяма бързина, застанал пред изпълняващия длъжността подеста и рекъл: "Помогнете ми, за бога! Там един разбойник ми отряза кесията със сто златни флорини; моля ви, наредете да го заловят, та да си получа обратно своето!"

Като чули това, дванадесет стражи се затичали веднага натам, където продължавали да чешат без чесало клетия Мартелино; с неимоверни усилия те успели да си пробият път сред навалицата, измъкнали го от ръцете на тълпата целия раздърпан и покрит със синини и го откарали в двореца на синьорията.

Последвали ги мнозина, които се смятали за подиграни от Мартелино, и щом разбрали, че са го заловили за кражба, всички започнали да твърдят, че откраднал и техните кесии, тъй като не можали да измислят по-подходящ предлог, за да не му останат длъжни. Като чул това, съдията, който бил суров човек, побързал да го отведе настрана и започнал да го разпитва. Но Мартелино му отвръщал с шеги, сякаш смятал, че задържането му е нищо и никаква работа; това разгневило съдията, който заповядал да го вържат и да го набият здравата; той искал да го накара да си признае в каквото бил обвинен, а после да го обеси. Когато спуснали Мартелино на земята и съдията го запитал истина ли е това, което разправят за него тия люде, Мартелино разбрал, че ако отрича нищо добро не го чака, и рекъл: “Господарю мой, готов съм да ви призная цялата истина, но преди това наредете всеки, който ме обвинява, да ви каже къде и кога съм му откраднал кесията, а пък аз ще казвам вярно ли е, или не". - “ Добре" - съгласил се съдията и наредил да повикат неколцина граждани. Един от тях заявил, че Мартелино му измъкнал кесията преди осем дни, друг твърдял, че неговата била открадната преди шест дни, трети настоявал, че Мартелино го ограбил преди четири дни, други пък викали, че техните кесии са откраднати същия ден.

Мартелино ги изслушал и се обърнал към съдията: “Господарю мой, всички тия хора лъжат най-безобразно, а аз мога да ви докажа, че говоря самата истина; та аз съм съвсем отскоро в този град - идвам за пръв път, и ако не е вярно, нека кракът ми не стъпи никога вече тук - и още щом пристигнах, за моя беда, рекох да видя тялото на светията; а там, както сам можехте да се уверите, хубаво ме наредиха. Че казаното от мен е самате истина, може да потвърди служителят от синьорията, при когото се явяват всички чужденци: може да се установи и от неговата книга, и най-сетне - и от стопанина на страноприемницата, където съм отседнал. Затова, ако установите, че ви говоря истината, аз ви моля да не ме измъчвате и погубвате по искане на тия негодници".

През това време Маркезе и Стеки, като научили, че съдията действа срещу него най-сурово и заповядал да вържат Мартелино на козел и да го набият, уплашили се много и си рекли: "Ама че я свършихме; уж да го измъкнем от тигана, а го хвърлихме в огъня! "И хукнали презглава да търсят стопанина на страноприемницата, където били отседнали; намерили го и му разказали какво се е случило, а той прихнал да се смее и ги завел при някой си Сандро Анголанти, който живеел в Тревизо и бил почитан много от сеньора на града. Те му разказали всичко поред и почнали да го молят да се застъпи за Мартелино. Сандро се смял много, после отишъл при сеньора и го помолил да изпрати някой да доведе Мартелино. Молбата му била изпълнена.

Хората, които били изпратени да вземат Мартелино, го заварили да стои пред съдията само по риза, объркан и примрял от страх, защото съдията не искал и да чуе нещо в негова защита; напротив, тъй като изпитвал известна омраза към флорентинците, той възнамерявал да го обеси и по никой начин не искал да го пусне да го отведат пред синьора, та се наложило да го принудят пряко волята му.

Когато Мартелино се явил пред синьора, разказал му всичко от игла до конец и го помолил, вместо каквато и да е милост, да го пусне да си върви, защото, докато не стигнел до Флоренция, все щял да си мисли, че е с примка на шията. Синьорът се смял много заради тази случка, подарил на тримата по една дреха и те, след като - противно на очакванията - се отървали от голямата опасност, се прибрали живи и здрави у дома си.