Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web
Поетът има неорана нива,
простор неовладян - за да оре
от първите си мигове наивни
до сетната си вечер, без да спре;
да хвърля там жадуващото семе
на мислите-прозрения... а то
очаква въплъщение и време,
за да залее нивата с жито;
сърцето му е младо, че без него -
без страстното му, живо тържество -
той няма нито нива, нито нега,
ни мисли плодотворни, ни живот;
пред строгия си стих е отговорен,
пред всяка дума, образ - та дано
на първия му стих браздата-порив
с шестнайстия да върже тежък сноп.
1962
© Аркадз Куляшов
© Елена Алекова, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet, 19.02.2002,
№ 2 (27)
Други публикации:
Антология на беларуската поезия. София: Панорама, 2000.
|