БЪЛГАРСКИЯТ АПЕНДИКС
In memoriam: Сър Питър Стросън

Йордан Ефтимов

web

Преведох некролога от "Гардиън"¹, защото най-отчетливо ни дава да разберем на какво се дължи мястото и значението на един изключителен интелектуалец от втората половина на ХХ век, представяйки ни го като учен и чешит. Сър Питър Стросън никога не е заемал политическия амвон и фигурата му няма нищо общо нито с онази на Ноам Чомски, нито дори с онази на Бертран Ръсел, който ни е оставил блестящи страници, критикуващи мистицизма и религията, болшевизма и фашизма, войнолюбците от времето на Първата световна война и САЩ заради войната във Виетнам. Но Стросън е "боец", както го нарича О’Грейди, който води непрестанни битки в академията. А каузата, която защитава, добива особена ценност в моментите на пренебрегване на приеманите за естествени език и опит. Стросън държи на онова, което нарича "опит" и на "обикновения език". Твърди, че те са абсолютно необходими за философията, която не бива да ги пренебрегва, защото тогава би се самоопровергала.

Разбира се, и "обикновеният език", и "опитът" са понятия, около които може да се спори. Опитът за Стросън трябва да е концептуализируем, т.е. определени негови съдържания трябва да бъдат разпознати като притежаващи общ характер. Обаче за да е възможно това, трябва да говорим за идентичен субект и за съдържания от идентичен вид, т.е. практически за опит за един обективен свят, който все пак съвсем не може да бъде "чисто сетивен". Опитът според Стросън е всъщност прилагането на общи понятия към частни обекти - идея, с която мнозина трудно биха се съгласили и дори би им изглеждала парадоксална. Казано съвсем просто, Стросън се вписва в голямата философска традиция на страната на Кантовия трансцендентален аналитизъм срещу скептицизма на Хюм.

Битката му с Ръселовото разбиране за дескрипциите е направо безценно за нас, днешните български хуманитари. В един пасаж от статията си "За референцията" той обяснява значението на употребата за... значението. Примерът естествено е с краля на Франция, а мисълта на Стросън протича в една напълно лекционна форма на тръгването от вече доказаното към доказването или отхвърлянето на възможните предположения.

"Различавам следните случаи:

(А₁) изречение,

(А₂) употреба на изречението,

(А₃) произнасяне, или възпроизвеждане, на изречението (an uterance of a sentence), и съответно:

(В₁) израз,

(В₂) употреба на израза,

(В₃) произнасяне, или възпроизвеждане, на израза (an uterance of an expression).

Да се върнем отново на изречението "Кралят на Франция е мъдър". Можем да си представим, че това изречение е било произнасяно по различни поводи, започвайки, да речем, от XVII век, в годините на управлението на всеки от сменящите се един след друг френски монарси; може да си представим, че е било употребявано и в следващите епохи, когато Франция вече не е била монархия."

Следва подчертаването, че явно произнасяно е едно и също изречение. Но в употребите му има "лесно забележима разлика":

"Например, ако един човек го е произнесъл по времето на управлението на Луи XIV, а друг по времето на Луи XV, то нормално е да приемем, че те са говорили за различни хора; може също да приемем, че първият човек, употребявайки изречението, е произнесъл истинно твърдение, докато вторият човек, употребявайки същото изречение, е произнесъл неистинно, лъжливо твърдение."

След Стросън философите вече правят разлика между отпращането към нещо съществуващо и утвърждаването на неговото съществуване. А това е изключителен удар към т.нар. кореспондентна теория за истината. За Стросън "фактът" не е нещо, което съответства на истинно твърдение, а нещо, което някой твърди. С други думи, фактите не са нещо, към което твърденията отпращат, "фактите са онова, което твърденията (ако са истинни) твърдят".

И така, докато мине през примери от Луис Карол и "Записките на клуба "Пикуик", после през изречението "Всичките ми деца спят" ("аз мога да употребя изречението, за да съобщя на някого, че имам деца, или пък с лъжа да му внуша, че имам") и стигне до заключението: "Логиката на употребата на който и да било израз в обикновения език не се подчинява точно нито на правилата, установени от Аристотел, нито на онези, установени от Ръсел; в обикновения език не съществува точна логика."

Съществуват обаче принципи. И ако днес, в мултикултуралните времена, е много по-набиващо се на очи написаното от само шест години по-възрастния колега и негов съавтор Грайс, защото засяга етикета (някаква популярност максимите на разговора, принципът за кооперативността и теорията за импликатурите, разработвани от Грайс, имат дори у нас), принципите, формулирани от Стросън, са много по-силни по отношение на логическия анализ на езиковите феномени. А на неговата критика не издържат нито Остин, нито Чомски, към когото се обръща не без симпатия в статията си "Граматика и философия", публикувана в сборника на Дейвидсън и Харман "Семантика на естествения език" (1972).

Смъртта на Стросън показа и съществената разлика между света, който той е обитавал, и нашия свят. Ние тук спазваме до смърт максимата "За мъртвите или добро, или нищо". В Англия обаче два дни след некролога в "Таймс" в рубриката "Гръмовержец" бе препечатана критика на некролога, мигновена реакция на един от колумнистите на "Индипендънт". За това какъв е бил смисълът от лингвистичния обрат в британската философия и дали спорът на Стросън с Ръсел не е спор на двама плешиви за гребен². А що се отнася до това доколко техните статии изострят ума и ни подготвят за решаването на жизнените проблеми на човечеството, авторът, консервативният политически колумнист, ексредактор на "Спектейтър", Брус Андерсън, направо заявява, че същата работа върши и Су До Ку. Сред първите отзиви в блогосферата пък беше подхвърляне, възбудено от фразата за преименуването на съпругата в последното изречение на некролога в "Гардиън". При това тези ядливи забележки са нищо в сравнение с некролозите и статиите в английските вестници след смъртта на френския философ Жак Дерида.

На нас пък не ни остава друго, освен да признаем, че макар български философи да са проявявали интерес към Стросън след 1990-а, за езиковедите той си остава непознат, който с нищо не може да свърши работа на задачата им, схващана преди всичко като описание.

БЕЛЕЖКИ

1. Авторът има предвид текста на Джейн О'Грейди "In memoriam: Сър Питър Стросън" - вж. Електронно списание LiterNet, 28.02.2006, № 2 (75), <https://liternet.bg/publish15/j_ogreidi/p_strosyn.htm> (28.02.2006) (бел. ред.) [обратно]

2. За зла ирония Андерсън не е забелязал, че докато Ръсел разсъждава върху изречението "The King of France is bald", Стросън го видоизменя на "The King of France is wise". Опасявам се, че моите студенти биха видели само това. [обратно]

© Йордан Ефтимов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 28.02.2006, № 2 (75)

Други публикации:
Varium est (приложение на "Литературен вестник" за университетска култура), № 21, март 2006.