Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПРИКАЗКИ ОТ 2003 НОЩИ

Теодор Радевски

web

Те бяха единствените, които се движеха по този тъжен, усамотен морски бряг, като изключим студения вятър и разбиващите се с грохот вълни. Тя и Той. И чайката, която с крясък кръжеше над тях. Тя повдигна видеокамерата и я насочи към реещата се птица.

- Харесва ли ти това заглавие? - запита я Той.

- Кое? А, горното ли? "Приказки от 2003 нощи". Не е лошо, но разбира се, всичко зависи от приказките... - отговори Тя, без да снеме око от визьора.

- Какво значи това "зависи"! Приказките са написани от нас - малко раздразнено отбеляза Той. - Приказки за нея - Младостта, и за него - Старостта. За нас става дума. Нали уж се разбрахме как да започнем писанието ни.

- Как, повтори го още един път, защото откровенно казано, тогава аз нищо не чух.

- Вероятно, защото бяхме в кревата. И стенанията ти заглушаваха всичко.

- Сега поне сам виждаш, че за подобен разговор леглото не е най-подходящото място. Съгласи се, че този декор, макар и шумен, е много по-убедителен.

- Добре, няма да спорим. Говорихме, че ще съберем останките от спомените си, разпилени из компютрите ни, ще ги напъхаме в бутилка, подобна на тази, и ще ги поверим на вълните. Както корабокрушенците някога... и каквито сме ние сега. Постромантизъм. Нещо като "Отнесени от вихъра".

Камерата, като че ли търсеща илюстрация към думите му, се спря на белите талази, които напираха към скелета на изоставената на брега лодка, направи бърз пирует и се насочи към него.

- По-нататък! - подкани го Тя.

- Не ми блъскай ръката! Закъде бързаш! Това не е бутилката със спомени, а коняк - катализатор за спомените - усмихна се Той. Отпи една звучно бълбукаща глътка и пусна шишето в джоба на шлифера си. - А сега, внимавай! Това ще бъде най-страхотният ти кадър. Един ден ще го споменават в историята на киноизкуството. Гледай! Старикът духна в дланите си, отстъпи няколко крачки и коленичи като за старт. - Камера! Готовиии... Бум! - изкрещя прегракнало и се впусна напред. Закандилка се като подгонена патица. Разветите поли на шлифера му, като безпомощно шляпащи крила, се мъчеха да го подемат, но едва изминал няколко метра, се препъна и падна. Макар и трудно, успя да се изправи и да пробяга остатъка от разстоянието, разделящо го от ивицата мокър пясък. Спря, изпъна тялото си и с всички сили замахна с ръка - като че ли хвърля нещо. Вдигна поглед към небето и с пръст бавно описа дълга, спускаща се чак до мъгливия хоризонт дъга.

- А пък, ако го разкажеш с думи, може да се получи фантастичен увод - литературен шедьовър. - С театрален патос започна да импровизира прозата към тази трагикомична пантомима. - И така, бутилката със спомените ни поема своя път. Със свистене, правейки салто след салто, се устремява към последната, оттегляща се, приливна вълна. Погледни я! Една прегърбена, уморена вълна, подобно загубила битката армада, по следите на която остава само стенеща, безсилно съскаща, умираща пяна. Като ей тази тук, пред краката ни. Нашите спомени, възседнали последния лъч на залязващото слънце, забиват шпори в хълбоците му... Разраненото му тяло оцветява облаците с пурпура на кръвта. - Обърна се към Нея, облещи очи в обектива на камерата и добави: - Това сме ние, уважаема публико, закъснелите среднощни пътници, които се страхуват, че ще изпуснат последния трамвай в живота си. - Въпросително погледна към нея. - Сензационно, нали? Бомба увод! Как ти се струва?

- Това ли е всичко? - ехидно попита Тя. - Прилича на кичозна сапунена опера.

- Ами... засега да.

- Спомени... Пришпорени лъчи... Последен трамвай... Добре, че не е петицата за Красно село. Според мене сладникав, мелодраматичен буламач! Какъв увод искаш да стане от това, нямам представа. И въобще... Как ще набуташ тези така наречени наши откровения в бутилка?

- Като на кино. Екшън - Метро Голдуин Майер! Не забравяй, че живеем в една виртуална епоха. Там всичко е възможно.

- Ако целта ти е, никой да не погледне нито кадър от този "екшън", идеята е отлична.

- Значи се отказваш от съавторство, така ли?

- Колебая се. Първо, лично аз не понасям вълните - отвърна Тя троснато. - Хваща ме морската болест. Второ - това с бутилката, морето и трамвая е абсолютна глупост. - Изтупа полепналия по дрехите му пясък и малко строго добави: - Хайде, закопчавай си шлифера и да тръгваме! - Без да погледне отчаяната гримаса върху лицето му, Тя се обърна и тръгна.

- Хей, къде припкаш?- затича се Той след нея. - Що се отнася до вълните - упорстваше Старецът, - не се безпокой, и те са виртуални. А пък спомените, освен от склероза, не боледуват от нищо друго. Ако са добре консервирани, могат да се люшкат десетилетия наред, докато някоя вълна не ги изхвърли на брега. Например на този, където смe сега. Бутилката ще се изтъркули по зеленото, извезано от водорасли, пясъчно кадифе. И-и..., тъй като в приказките и в електрониката няма нищо невъзможно, да кажем след 100 години, тук се появяват едни Тя и Той, които подобно на нас се разхождат по този бряг, внезапно я съзират, отпушват я и-и... представи си...

- Знам, знам - прекъсна го Тя. - Ще излезе огромният Дух от бутилката, който може да изпълнява желания.

- Не - заупорства Той. - Това е било едно време, сега ще бъде само миниатюрен микрочип. От него ще се разтвори светът на нашите, мумифицирани в утробата на компютрите ни приказки. И оттук започват "Приказки от 2003 нощи". Сериозно, не ти ли харесва идеята? - попита той с налудничаво светнал, трескав поглед.

- Какво да ми харесва, това че си пиян ли?

- Не съм пиян. Само емоционален.

- Отново прекаляваш с донкихотовската си романтична наивност. Великански Духове, преобразени в микрочипове, пясъчно кадифе!... За каква емоционалност ми декламираш. Я се огледай по-добре! Цялото крайбрежие е потънало в богат асортимент мръсотия. Панаирна експозиция от шедьоврите на цивилизацията ни. Обилен избор от най-различни по форма и цвят пластмасови флакони, цигарени кутии и фасове, автомобилни гуми, презервативи, тампони и дамски превръзки. Кой ще се осмели да пипне, камо ли да отваря твоята бутилка. - Спря се и посочи с ръка наоколо. - Добре, нека предположим, че се намери някой лекомислен смелчага като тебе. И се окаже, че твоят Дух Чудодеец е специалист по превръщането на сънищата в действителност. Любопитна съм, ти с кое твое съновидение ще започнеш?

- Какъв отговор искаш, кратък или помпозен?

- По твой избор.

Старецът сбръчка чело и недоверчиво я погледна.

- Добре, но няма да ме прекъсваш. Питаш кой ще бъде този първи сън? Аз имам само един-единствен... Кошмарен. Държа в ръката си броеницата на живота, но колкото и да я стискам, Старостта неумолимо я разнизва. Кехлибарените зърна на годините, дните и часовете, които създават ред в спомените ми, се разпиляват и се превръщат в постепенно избледняващи от времето, призрачни сенки. Те бродят по виеща се пътека, обрасла с нечетливи пътни знаци и неочаквани завои, а в нейния край мечтите се превръщат в спомени и илюзиите изчезват. Знаеш какво значи това, нали? Единствената ми молба към Духа от бутилката, ще бъде да ме изтръгне от този кошмар и да ме изведе отново в началото на застланата с илюзии пътека на живота. За мене да гоня илюзиите, значи да живея. Не е прекалено много, нали? Искам да я извървя още веднъж. - Дрезгавият глас на стареца пресекна. Като че ли сълзи давеха гърлото му. Замълча. Вдигна поглед към нея и прочете съчувствие в очите й. Искреността й го смути. Мразеше да го съжаляват. Затова побърза да си върне ироничната усмивка и цинично процеди:

- В най-лошия случай, ще се опитам да накарам този Дух Шашмаджия да ми разкрие тайните на илюзорната връзка между едно "покварено" момиче и един дъртак "сладострастник".

- Почакай! Оценявам твоето кехлибарено излияние за символичната пътека. Но за любопитството, което те гложди към една най-обикновена история, не ти трябва Дух Вълшебник. Отговорът мога да ти дам и аз. Той и Тя - бродещи по друмищата на живота странници. Той, изпаднал от последния си брак, Тя - вечно търсеща своя принц. И двамата, затънали във вихъра на големите илюзии. Моята героиня не е "покварена", както я виждаш ти. Аз си я виждам по друг начин. Тя е наивистка, търсеща истинската си голяма любов. Колкото повече търси, толкова по-малко я намира - Донна Жуанна. Отстрани - да, развратница и всичко най-ужасно. Но каква ли е била причината, за да стане такава. Хората не се раждат покварени, даже в приказките от 2003 нощи.

- Както винаги, пак се опитваш да хитруваш. Гледаш да се измъкнеш и да търсиш вината другаде и у другиго.

- Сега пък ти не ме прекъсвай! - извиси глас Тя и тропна с крак. Изчака да отекне грохотът на следващата вълна и продължи. - Той пък не е педофил. Просто е като всички остаряващи мъже, които търсят младостта, за да са сигурни в ерекцията. - Тя многозначително завря пръст в гърдите му. - Елементарно, драги ми Уотсън. Младостта му е абсолютно нужна, за да отблъсква чрез нея старостта, тоест мислите за старостта и за нейния край. Великата илюзия, че държейки ръката на млада жена, си неуязвим, дори в последната минута на последния си ден. Помисли, не е ли така?

- Може би. Когато достигна края на пътеката, за която ти говоря, ще знам повече. Засега съм сигурен само, че износът на илюзии от територията на нашата мимолетност е строго забранен. Те са монопол на концерна "Земен живот". Но обещавам ти, че щом прекрача бариерата и се озова в света на Небитието, ще вляза в първото интернет кафе и незабавно ще ти пусна един подробен имейл как стои въпросът там.

Старецът се изкикоти. Звукът се сля с крясъка на чайката, която все още кръжеше над тях.

 

Продължиха мълчаливо да се разхождат по самотния плаж. Не след дълго обаче Той дръпна ръката й. Разпери широко ръце и се опита да я задържи в голяма детска прегръдка.

- Това май, не ти хареса, а? - Сините му очи загрижено и отблизо изучаваха лицето й. - Тогава искаш ли да опитаме друго? Например театър или даже нещо още по-добро. От печелившия жанр - сапунена опера. Но сега ти също ще имаш роля - и то, главна. Нещо повече, този път започваш ти. Става ли?

Тя се отскубна от ръцете му. Усмихна се с недоверие и кимна. Той театрално изрева:

- Готови-и-и. Завеса. Начало.

 

* * *

Тя:

- Всъщност все се каня да те питам, ти какво харесваш в мене?

Той:

- Дупенцето ти.

Тя:

- Ужасен си. Наистина ли само сексът ти е в главата?

Той:

- Ами-и... И в главата също, но не само.

Тя:

- Но предимно.

Той:

- Не е точно така. Има моменти, когато главата, за която ти говориш, изключва. Друг въпрос?

Тя:

- Добре де, ами ако не бях жена, какъв контакт щяхме да имаме?

Той:

- Интелектуално-бисексуален. Искаш да знаеш причината и естеството на нашето привличане?

Тя:

- Да, и то в детайли. Защото всъщност всичко е доста странно, не мислиш ли? Ти - навършил своите 70 години, аз - няма да призная на колко, но и двамата знаем, че ни дели бездна от няколко десетилетия. Публиката от моралисти би задала хиляди въпроси, а накрая след като разнищи и най-дребния детайл, би ни изяла. Ако не тебе, за който това е вид геройство, то - мене - задължително. Аз бих била оценена със силно брутални думички, които дори не ми се иска да произнасям.

Той:

- Стоп! Тези десетилетия не са бездна, а мост, който ни свързва. Голдън Гейт. Затова хич да не ти пука. Еби им майката и на думичките, и на мнението на твоите моралисти. Евнуси. Скопци. Що се отнася до самите тях, те нямат нито фантазия, нито житейски опит. Те не знаят, че ако един мъж на моята възраст, не е педофил, то значи е педераст. А аз не съм... нали?

Тя:

- Я стига. На тебе ти се ще да си герой, нали? Но на мене хич не ми отърва да играя ролята на курва.

Той:

- Е, и какво от това. Нали, не си погрозняла. Не си надебеляла. И не ти е пораснал номерът на обувките. Освен това курвата е ранг. Не само според мене. Четох някъде статистика, че по-голямата част от жените, пръснати по петте континента, тайно копнеят да бъдат членове на тази привилигирована група, но строгите изисквания дават признание само на генетично надарените. На талантите. Историята гъмжи от подобни примери.

Тя:

- Безочлив циник.

Той:

- Дори още не съм разгрял.

Тя:

- Не ти и трябва. Не съм от слушателите, които ще те аплодират за всяка по-гадна думичка.

Той:

- Добре де, да се върнем на темата. А ти какво харесваш в мене?

Тя:

- Наистина ли искаш да знаеш, или просто любезничиш?

Той:

- Не бе, съвсем сериозно. Страшно съм любопитен.

Тя:

- Интелектът.

Той:

- Само толкова?

Тя:

- Не ставай самонадеян. В твой интерес е да не навлизам в другите области...

Той:

- Тогава да спуснем завесата!

Старецът повдигна ръце към въображаемата завеса и я дръпна надолу. - Идеята ми е страшна, нали? Първокласна сапунена опера. Либретото е готово. Кога е премиерата? - с престорен възторг възкликна Той и измъкна бутилката. - Хайде, по този случай...

- Почакай малко! В замяна на това ще искам от тебе да ми обещаеш само едно нещо - изчурулика Тя и погали побелялата му брада.

- Само едно нещо... Това значи всичко - въздъхна примирено Той. - Струва ми се знам какво.

- Кажи го, миличък. Сигурна съм, че няма да познаеш. - Обгърна с две ръце шията му и го целуна.

Той, с леко покашляне прочисти гърлото си и с фалцет, имитиращ нейния глас, проскърца:

- Миличък, обещай ми, че тази вечер няма да ме закачаш. Много съм уморена и умирам за сън.

- Позна! - Плесна тя с ръце, целуна го още един път, обърна топлото си дупенце към него и моментално заспа. Старецът се повъртя още някое време. Не можеше да си обясни от какво пък е чак толкова уморена. Миналото и настоящото, препъвайки се едно в друго, бродеха в мъглата на алкохолните изпарения. В едно нещо беше сигурен - днес не бяха излизали никъде. Целият ден се търкаляха в леглото. Изпразниха цяла бутилка коняк и си приказваха.

И сънуваха приказки...

 

 

© Теодор Радевски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.11.2004, № 11 (60)

Други публикации:
Теодор Радевски. Приказки от 2003 нощи. София: ИК "Гутенберг", 2004.