ИСТОРИЯ И КВАЗИИСТОРИЯ В БОРБА ЗА САКРАЛНАТА ТОПОГРАФИЯ НА БЪЛГАРСКИЯ КОСМОС: I. "МЕДНО ГУМНО"

Тодор Моллов

web | Мит - епос - история

2. Хроно-стратиграфски наблюдения за разпространението на митотопонима "Медно гумно" в българското етнокултурно землище между VII-ХI век.

Удобен подстъп към този аспект на проблема за медното гумно е мнението на Ив. Венедиков, че в езическия период семантиката на този митологичен топос е бил свързана (или обозначава) центъра на държавата или цялата държава. С други думи, ако в митологичния етничен модел за свят "своята държава" е тъждествена на Космоса, медното гумно обозначава и обезпечава идеологемно неговия "център". В такъв случай краткият обзор на сведенията по-горе прави допустимо предположението, че през езическия период в Плиска наистина е имало ритуално "медно гумно" - поради липсата на съхранен митотопоним днес обаче то трудно може да се локализира по-точно нито в рамките на огромния лагер (23 300 дка), нито в близката околност; не бива обаче да се изключва възможността то да се идентифицира с останките на т.нар. "юртообразна постройка" (с диаметър ок. 14 м), която е разкрита през 1981 г. във Вътрешния град (пред официалните южни врата на Крумовия дворец и до голямото капище).²³

Доколкото в българската историческа наука неведнъж е повдиган въпросът за сходните механизми, по които протичал етнотрансформационния процес както в североизточните, така и в югозападните райони на ранносредновековна България (VII-IХ в.), можем да потърсим отражение на идеята за "медното гумно" и в земите на отсядане на Куберовите българи. Логично е чрез този топос да се фиксира центърът на известното Керамисийско поле (отъждествявано най-често с т.нар. Пелагонийско /Битолско-Прилепско/ поле, което е едно от най-големите в Македония²⁴). То се поделя на две части от ниския хълмист рид Уши, който се простира от запад (началото му е под Дървеник планина²⁵, разположена откъм десния бряг на р. Църна) към изток, където свършва при Селечка (Селешка) планина (южно от Прилеп). В източния му край е Марково гумно²⁶ (под вр. Високо, 1506 м, в Селечка пл.), а в западния - интересуващото ни Бакърно гумно (в подножието на Дървеник пл., до водослива на р. Църна и р. Блато, след който започва пролома на р. Църна през северозападния край на Уши). Село Чепигово е разположено в ъгъла на водослива, на десния бряг на р. Блато.

Според М. Цепенков [БНПП 7, с. 106-109] вдясно от с. Чепигово (доколкото отправната му точка е Прилеп, това е запад-северозапад) има малко (400-500 аршини) езерце с висока тумба (връх, могила) в средата, равното място върху която се нарича "Бакарно гумно". В желанието си да опише по-пълно района, той отбелязва, че по предание Чепигово било стар град, край който (от лявата страна на селото, т.е. от изток-югоизток) имало голям манастир "Свети Никола"; тук Цепенков свидетелства първолично, че от неговите останки бил вземан материал за Куршумли-хан край Рибния пазар в Прилеп - в детинството си той бил виждал вече разсипания хан, над чиито порти имало две окачени ("обесени") със синджири каменни икони, които дошли там сами. Според него Чепигово е бил вакъф или чифлик на прилепския ман. Свети Богородица (Трескавец).

При обиколките си в Македония през 1916 г. през с. Чепигово преминават Б. Филов и Ст. Л. Костов [Филов, Б., 1993, с. 156-157 (18 авг. 1916 г.); Костов, Ст. Л., 1993, с. 287], но за съжаление разполагаме само с бележките на първия учен. Като отбелязва, че то е малко и бедно селце с десетина български и турски къщи²⁷, Филов описва разположената наблизо разрушена (без покрив) стара българска черквица (5,50 на 3,73 м), която по предание се нарича "Свети Никола"; отново по предание стари зидове южно от селото се свързвали с манастир (местн. Манастирище), но според автора те са по-скоро част от големия римски град, който се издигал на височината югоизточно от селото.²⁸

* * *

Трудно е да се каже на тоя етап имало ли е и други (освен двете първоначални в Плиска и Керамисийското поле²⁹) "медни гумна" през ранния етап на българската държава. По-важно е обаче да се посочи жизнеността на техните идеи и след периода на покръстването, за което свидетелстват фолклорните предания за Бакърното гумно край с. Чепигово.

Падането на източнобългарските земи под византийска власт (971 г.) довело до нуждата от изграждане на нова сотирологична концепция, в която голяма роля играе придържането към ценностите на традицията. При липсата на легитимна държавна институция освободителното дело, наченато веднага от Комитопулите, получило подкрепата на запознатите със собствената миторитуална култура, които положили основите на "средецката пророческа школа". Доколкото тяхната квазиисторическа нагласа преизползвала основни конституанти на вече християнизираната шаманска космологична картина за свят, може да се предполага, че им е била позната и семантиката на топоса "медно гумно". Според нас тъкмо със засилването на тяхната дейност през периода Х-ХI век трябва да се свърже активизацията на митотопонимите Медно гумно край Охридското езеро, Костур и - най-вече - край Средец. Хронологизацията им е твърде несигурна, но в по-общ план може да се мисли, че при липса на свидетелства за всички резиденции на четиримата братя Комитопули, данните за Костур са най-ранни.

1. Костур. Предполага се, че този град е бил седалище на най-големия измежду синовете на комит Никола (Давид); скоро след започване на активните освободителни действия през 976 г. (след смъртта на имп. Йоан Цимисхи на 11 ян.) той бил убит от някакви скитници "власи" някъде между Преспа и Костур, в местн. Красивите дъбове [ГИБИ, 6, с. 275; ГИБИ, 7, с. 185; вж. и: Петров, П., 1960, с. 167-169]. Макар в историческата наука да липсва опит за по-точно локализиране на тази местност, не бива да се изключва тя да е тъждествена с фиксираното край Костур "Медно гумно", за което от 1879 г. знае Й. х. Василевич [цит. по: Филиповић, М., 1959, с. 21].³⁰ Ако приемем интерпретацията на А. Калоянов [1995, с. 134-135], според когото някои ранни споменавания на "власи" може би визират представители на номадстващите "българи-шаманисти", смъртта на Давид напомня Аароновото убийство от 989 г. и също може да се постави в контекста на идеологически обусловената дейност на шаманската институция след 975 г.

2. Охрид. Също толкова епизодична и без разгърнато фолклорно предание е посочката на К. Групчевич [1900, с. 113; вж. и: Филиповић, М., 1959, с. 21], че край Пандзирския залив на Охридското езеро имало "бакарно гумно"³¹; предаваме я тук, макар че по време този митотопоним най-вероятно се е активизирал след "средецкия" и трябва да се датира от периода, когато Охрид е бил окончателно утвърден за царствен град (най-вероятно след 992 или 997 г.).

3. Средец. По свидетелството на известните братя Херменгилд и Карел Шкорпил в непосредствена близост до София, в североизточния дял на Софийското поле, край коритото на Стари Искър, между Враждебна, Орландовци и Биримирци, до пътя за Чепинци и Локорско се намират т.нар. "Пет могили" - пространството между тях се наричало "медно гумно" [Шкорпил, Х. и К., 1898, с. 147; срвн. "Петтогомил" ("е. то гомиль") в Сказ. Ис.]. Според историците Средец е бил първоначално седалище на велемощния комит Никола (до ок. 970 г.), а сетне на синовете му Аарон и Самуил. От анализа на сакралната топография на историко-апокалиптичните съчинения става ясно, че от последната трета на Х в. този град се натоварва с черти на среда на етничното землище и основен ориентир за маршрутите както на квазиисторизираните нашественици (измаилтяни, угри), така и за българските наместници на последния владетел Михаил (Каган Михаил, Гаган Оделян). Редуването на квазиисторизираните победи и поражения, локализирани край него, правят логично предположението, че тогава е възникнало и това "медно гумно".

4. Овче поле. Точната локализация на "медното гумно" в огромното Овче поле е все още незадоволителна. Само Й. х. Василевич (по сведение от 1878 г.) съобщава, че то било на 4 часа от Щип, което прави и двете предложени по-долу локализации възможни.

4.1. Карбинци. За "медно гумно", разположено сред Овче поле, пръв говори сърбинът Иеротей Рачанин, който през 1704 г. на път за Иерусалим отседнал в щипското с. Карбинци, на левия бряг на р. Брегалница - според него то е дело на сърбите след преселението им от Троя: "И ту, кажу, сковали от бакра гумно, а веле, не умли врћи на земли и кажу, до данас стои засуто землею" [Новаковић, Ст., 1871, с. 299; Дринов, М., 1971, 2, с. 430]. Явно за "медното гумно" Рачанин е научил в с. Карбинци, което предполага локализацията на митотопонима в близката околност (на десния бряг са селата Горно и Долно Трогерци, Горен и Долен Балван и др.). В този контекст е многозначително по-късното сведение (от сръбска грамота от 1355 г. за правото на Хилендарския манастир върху с. Карбинци) за "село Брегалница близо до реката", което дава основание на Кирил Трайковски да локализира в този район (землищата на днешните села Карбинци, Бурилчево и Крупище) известния средновековен епископски център Брегалница, който според него е споменат и в Солунската легенда като "град Равен, наречен Брегалница" [Траjковски, К., 1995, с. 337-344, с карта].

4.2. Ерджелия. Според Ст. Симич (1914 г.) "медното гумно" е край с. Ерджелия (разположено на югоизток от овчеполския "център" с. Свети Николе, в посока към Цип) [цит. по: Филиповић, М., 1959, с. 26]. Интересно е, че според едно предание, записано от Марко Цепенков, оттам бил родом българският народен светец Прохор Пчински [СбНУ 16-17, с. 311].

При разглеждането на митотопонима Овче поле стана ясно, че появата му трябва да се обвърже с периода след падането на държавата, когато се повишава идеологическото значение на Средец като средоточие на етничното землище, откъдето следва, че и т.нар. Медно гумно край него би трябвало да се постави в същата хронологична перспектива. Съчетанието "Средец & Овче поле" и наличието и при двете на разглеждания митотопоним според нас разкриват ролята на тези места в променената политико-идеологична характеристика на периода между Х-ХI в. и подсказват втори етап от битието на митологизираната "етнична карта"; макар да предполагаме ранната им миторитуална активност и значимост (още от първата половина на IХ в.), тези средища отново излизат на историческата сцена, след като падат (губят сакралността си) старите държавни центрове Плиска и Преслав.³²

>>>

БЕЛЕЖКИ:

23. В публикация от 1989 г. археологът Павел Георгиев нарича Големия езически храм в Плиска "храм-паладий на българската столица и свещено място на българското езичество", като предполага, че тъкмо към него (или към неговата статуя-кумир) се отнася обозначението "медно капище" в апокрифите от ХI в. [Георгиев П., 1989, с. 351 и бел. 64]. В по-късно изследване, посветено на кръглата дървена постройка пред Големия езически храм, той смята това съоръжение за платформа, свързана с триумфални владетелски церемонии (акламации), каквито са били познати и във Византия (под името анабатрон или прокипсис) - тук се излага мнението, че с "медно гумно" се е назовавал целият площад пред двореца [Георгиев П., 1997, 296-312]. Макар тази интерпретация да е логична и приемлива, доколкото е известен стремежът на българските езически владетели да възприемат византийските дворцови ритуали, не бива да се изключва възможността сравнително ясната практическа функция да има специфична идеологическа обосновка, т.е. да изразява българска езическа (митологична) семантика на свръхсакрален държавен "център" и "връзка между световете" - именно с такава натовареност се изявява в нашите текстове топосът "медно гумно". [обратно]

24. В. Кънчов [1911, с. 49] смята, че е 1800 кв. км; в бележка N. 57 на редактора (проф. А. Иширков) към същото издание той е поправен - площта е 1212 кв. км. [обратно]

25. Топонимната комбинация Дървеник (планина) & Медно гумно е повече от многозначителна - нейният митопоетичен контекст се задава от вече изследвания пасаж от Вид. Ис. (змей & дървеница & пернатица) и от връзката "змей & медно гумно" (установена още от М. Дринов). [обратно]

26. Срвн. Марков ток, седловина между Мъглиж и гара Кръстец, близо до вр. Виса; на север от Мъглиж и в близост до ман. Свети Никола са местностите Квачката, Царево гумно и Маркови прегради. [обратно]

27. В началото на века В. Кънчов [1970, Т. II, с. 545] отбелязва 73 ж. християни. [обратно]

28. Скоро след това се появява предположение, че той е тъждествен с ант. Deuriopos [Сариа Б., 1925, с. 101-114 (авторът предполага, че Ceramiae е Марков Варош до Прилеп)]. [обратно]

29. Както става ясно, за нас е по-малко съществен спорът за точната локализация на ант. Керамея (в/до Битоля или Прилеп), доколкото "медното гумно" като ритуален център може да фиксира не толкова самия стан на Куберовите българи, а средата на първоначалноусвоеното от тях Керамисийско поле. Впрочем, мнението, че Керамея се намира именно до с. Чепигово, вероятно ще се потвърди в научните дирения - вж. напоследък: Ангелов Д., Б. Чолпанов, 1989, с. 246, 249; Чолпанов Б., 1989, с. 256]. [обратно]

30. Не е изключено в този район да е имало и някаква резиденция на братята Комитопули - срвн. местн. Царев-град между селата Слатина и Мекинеш, Костурско, спомената в документ от 1348-53 г. [Тасева Л., 1998, с. 277] [обратно]

31. В местността "Пандзир" над източния бряг на Охридското езеро до с. Пещани и под планината Летница се намира пещерната църквичка Св. Стефан; по предание там имало предградие, от което ежегодно излизали до 300 души войници-пандзирлии [Шапк. 2, с. 616]; Според братя Миладиновци местн. Пандзур е на западното ребро на Галичница планина - "велят, че тамо болгарските цареви държале пандзурлия войска до четересет хиляди" [Милад., 527 (=БНТ 11, с. 205)]. Според Евтим Спространов "Пандзир" е "твърде забележително място на юго-изток от Охрид", близо до полуострова Горица; "над езерото се простира великолепна тераса, покрита с едновремешни стари развалини", "близо до тях в една скала се намира малка черковичка, посветена на св. Стефан", където се служи на 2 август (Пренасяне мощите на св. архид. Стефан); "според преданието там живяли войници "пандзирлии", т.е. облечени с ризници. Те били много горди и с мъздраците (копията) от коньете си взимали анафора." [в бел. под линия Спространов пояснява: "Според вярваньето на народа българското царство пропаднало, защото войводите и войниците станали горди и почнали да не зачитат религията и черковните обреди. Паданьето под турска власт било божие наказание зарад тяхната гордост."]; "Старци уверяват, ако се направят разкопки тука, щели да се намерят важни археологически находки." [Спространов Е., 1897, с. 725]. [обратно]

32. Трудно е на тоя етап да определим имало ли е и други топоними, изразяващи семантиката на интересуващото ни "медно гумно". Логиката на появата им в близост до столичните градове ни дават основание да предположим съществуването им и около Велики Преслав. Показателни в това отношение са названията Отъка, връх южно от средновековната крепост (срвн. отък 'харман, гумно'), и Бакър харман, местност в близост до крепостта "Курвин град" (в Герлово, южно от с. Върбица и над с. Бяла река - вж. Маринов В., 1936, с. 63). [обратно]

© Тодор Моллов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.08.2002
Тодор Моллов. Мит - епос - история. Старобългарските историко-апокалиптични сказания (992-1092-1492). Варна: LiterNet, 2002.

Други публикации:
Тодор Моллов. Мит - епос - история. Старобългарските историко-апокалиптични сказания (992-1092-1492). В. Търново, 1997 (вариант).