ИСТОРИЯ И КВАЗИИСТОРИЯ В БОРБА ЗА САКРАЛНАТА ТОПОГРАФИЯ НА БЪЛГАРСКИЯ КОСМОС: I. "МЕДНО ГУМНО"

Тодор Моллов

web | Мит - епос - история

3. Още веднъж за фолклорно-митологичната семантика на легендарните предания и обредните песни за "медно гумно".

Петнадесет години, след като Ив. Венедиков изложи идеята си за голямата роля на топоса "медно гумно" в митологията на езическа България, той не бе привличан като обект на по-задълбочено проучване от страна както на българските историци, така и от фолклористите. Едва с труда на А. Калоянов [1995] "Българското шаманство" топосът получи едно пълноценно вписване в българския космологичен модел. Според автора в специфичната за шаманството картина за свят топосът "медно гумно" идва от периода на българското езичество, но и след покръстването продължава да съхранява във фолклорните текстове своите най-важни характеристики: като митотопоним фиксира белязани от фолклорната "историческа" памет (изразявана чрез преданията) сакрални места, а като митопоетичен топос (в обредните песни) бележи точките на земята и небето, които маркират началото и края на шаманския "път", при което акцентът пада върху възможностите му да предава чрез "астрономически код" реалните познания на средновековния българин за моделиращите неговия календар сложни взаимоотношения на съзвездието Плеяди със Слънцето и Луната/Месеца.

Сред най-важните доводи на посочените автори е анализът на един от най-популярните варианти на лазарска песен, в която се възхвалява чудно момче на вран кон върху медно гумно със златен стожер (от с. Локорско, Сф, зап. от Цв. Вълчинов през 1890 г.; освен в Софийския край, песента има варианти и в Елин-Пелинско и Врачанско).³³ Според по-ранната интерпретация на Ив. Венедиков [1983, с. 88] в нея "някогашният Михаил каган е добил образа на един добър здравеносен демон, който е стъпил на върха на златния стожер в средата на медното гумно, предвещава щастие и плодородие на хората", но по-късно той допълва своето мнение, като смята, че в изпълнената със символи на плодородието песен описаното дете-юнак "е всъщност мечтаният от лазарките съпруг" [Венедиков, Ив. 1987, с. 349]. Прочитът на песента в широкия контекст на множество фолклорни текстове, изразяващи идеите на българското шаманство, дава основание на А. Калоянов за извод, според който поетичният образ води потеклото си от старинната представа, че небето е медно гумно³⁴ (среща се и в гатанка³⁵), Полярната звезда - Златен стожер, а Малката Мечка - конят; в определен календарен момент (напр. през ноември) този неподвижен нощен небесен "стожер" се заменя със съзвездието Плеяди като негов сезонен заместител, а в крайна сметка изложеното в песента е иконогрофски образ на дълбинните идеи, заложени в шаманския акт на възнасянето [Калоянов, А., 1995, с. 47 и с. 108]. Като приемам изцяло втората теза (към доказателствата на която отпращам читателя), тук ще се опитам да представя още някои примери в нейна полза - преимуществено от неизползвани досега източници.

* * *

Като начало ще обърнем внимание на обредния хляб (пита) за Бъдни вечер, върху който домакинята лепи от тесто пръстен (=харман), изпълнен с толкова топчета (=житни купни), колкото са членовете на домакинството (в едно от тях се слага монета за късмет).³⁶ Нека припомним, че за фолклорното мислене обредът снема в себе си важни характеристики на ритуала (реактуализира митологичното осмисляне на време и пространство, проверява целостта на традиционно носената космологична картина за свят и я възстановява) - така досегът до сакралното придава ценност и смисъл на профанното (ежедневното). Поради това изобразяваното върху обредния хляб "гумно" е преди всичко с космологична семантика [Добрев, Ив., 1982, с. 151 (бел. 307), с. 152-153 и с. 196-197 (с типологични паралели)] и неминуемо е свързано с всички прояви на митологичната триада "мисъл & слово & дело" - разположен в свръхсакралния център на ритуалното време-пространство (трапезата в дома в момента на преход от Стара към Нова година), хлябът снема чертите и на митологизираното нощно Небе. При това общото митологично "означаемо" задължително се предава чрез образни системи, ориентирани към основни сфери на човешката дейност (земеделие, скотовъдство) - освен че се прекодират взаимно, те се и взаимодопълват в семантиката, защото всяка освобождава "свободни валенции" за доразгръщане на смисли в широкия спектър от "своя дял" на фолклорната сюжетика.

Доколкото обредът цели преодоляване на разрухата и хаоса чрез актуализирането на етничната митологична картина за свят (и в тоя смисъл може да се говори за определена негова социално ориентирана "сотирологична програма"), за темата ни са особено любопитни някои случаи на посочения специфичен образен изоморфизъм. Семантичното тъждество между изобразяваните върху обредния хляб "овче поле" и "гумно" прави различието в изобразителния "език" мнимо, което позволява взаимното прекодиране на земеделска и скотовъдна образност както в пластиката (изображенията на овце с овчар или житни купни върху обредния хляб "харман"³⁷), така и в гатанките ["поле & овце & (рогат) овчар/козел" (БНГат., N. 15-21, 149-151); "ток & посеян боб & старец-пазач" (БНГат., N. 12-14)], които поотделно ориентират към космологичната образност "небе & звезди & месец".³⁸ От своя страна гумното напомня и за един от най-важните моменти в митологизирания живот на житното зърно - в дългия път му път от нивата до обредната трапеза (хлябът е безкръвна жертва в ритуала) вършитбата го превръща от продукт на Природата в продукт на Културата. Отрязваната в края на жътвата "богова брада" се слага отделно на гумното, което за фолклорно-митологичното мислене се приравнява и с "посичане" и "разкъсване" (разчленяване) на "един син на майка" (срвн. анализа на песента "Слънце и делба на братя" - Калоянов, А., 1994, с. 227-234) - то многозначително напомня страшните жестокости на Никифор I през 811 г. при нашествието му в България (приписвани и на Лъв V) и правят възможно изложеното по-горе от нас мнение, че тези действия са имали за цел идеологическото унижение на клишета, важни за българското религиозно-митологично съзнание. Впрочем, изложеното позволява да допуснем, че в по-широкия семантичен регистър на митопоетичния образ "момче на медното гумно" е влизало и отъждествяването му със "сина на нивата", т.е. с житното зърно.

Космологичната семантика на образа позволява разбирането и на още един детайл от новогодишния миторитуален комплекс - поставянето на (или около) трапезата на смесен със жито речен пясък [СбНУ 28, с. 304, с. 306 и с. 307].³⁹ Доколкото обредът се стреми да възстанови познатата от митовете за сътворението⁴⁰ изначална цялостност на Космоса, тук пясъкът явно снема характеристиките на първоначалната материя.⁴¹ Във варианти на песента за момче на кон (върху медно гумно) вятър издухва пясъка от гумното и може да се мисли, че тъкмо този космически елемент има своя еквивалент в зримия образ на свръхизобилието, който откриваме във фиксираното от Иеротей Рачанин (1704 г.) легендарно предание - бакърното гумно на Овче поле било засипано с изключително плодородна земя ("до данас стои засуто землею /.../ и ту се велми чудисмо красоти земли и обилию плодовъ"). Митопоетичната "обосновка" за плодородието тук се открива в никулденска песен от с. Тресанче, Дебърско [Илиев, N. 92], според която Свети Никола благославя и хвърля по земята хвърля морски пясък за берекет - къде с шепа, къде с два пръста, "във пусто Скопие със сета кола"...

>>>

БЕЛЕЖКИ:

33. Вар. с "медно гумно": Илиев, N. 111, с. Ботунец, Новоселско (=БНПП 2, с. 154); СбНУ 2, с. 21, N. 8, с. Локорско, Сф, лаз. (=БНТ 5, с. 352); СМБ, 35, с. Враждебна, Сф; Арх. КБЛ, гр. Костинброд, Сф, инф. Ивана Велева, р. 1908 г., зап. Анелия Викторова, 1984 г.; Арх. КБЛ, с. Панчарево, Сф, кол., инф. Никола Богомилов, р. 1894 г., зап. Инес Славинска, 1970 г. Вар. без "медно гумно": Илиев, N. 193, Орхание (=БНПП 2, с. 232); СбНУ 1, с. 7, N. 15, с. Горна-Баня, Сф, кол.; СбНУ 3, с. 20, N. 21, с. Връбница, Сф, кол. (=БНПП 2, с. 153); СбНУ 5, с. 10, N. 15, с. Казичене, Сф, кол. (=БНТ 5, с. 177); СбНУ 43, с. 510, N. 313, с. Връбница, Сф, кол.; СбНУ 44, с. 424, N. 831, с. Връбница, Сф, лаз.; Павлов, Т., 1931, с. 81, Неготинска околия, Тимошко; ЗП, N. 435, с. Слишовци, Трънско, кол.; ИЕМ, г. Х-ХI (1932), с. 198, N. 38, лаз., с. Леска, Кюст.; ИИМ, кн. II-III, 1956, с. 197, с. Негушево, Елин-Пелинско, лаз. на момче; Арх. КБЛ, с. Яна, Сф, лаз., инф. Рада Митрева Любенова, р. 1910 г., зап. Маргарита Стоилкова, 1982 г.; Арх. КБЛ, с. Филиповци, дн. кв. на гр. София, лаз., инф. Митрева Ив. Тошева, р. 1904 г., зап. М. Стоянова, 1979 г.; Арх. КБЛ, с. Горна Малина, Сф, инф. Симеонка Мутафчийска, р. 1909 г., зап. Снежана Галчева, 1982 г.; Арх. КБЛ, с. Железница, Сф, инф. Невена Пържова, р. 1924 г., зап. Огняна Георгиева, 1978 г. (финалът на песента е осъвремен - записвачът е отбелязал, че тя вече битува като благословия за новородено)]; Арх. КБЛ, с. Петково, Елинпелинско, лаз., инф. Лета Попдимитрова, р. 1913 г.; зап. Божанка Димитрова, 1973 г.; Арх. КБЛ, с. Криводол, Врач., коледна., инф. Яна Петрова Иванова, р. 1915 г., зап. Елка Киркова, 1980 г.; Арх. КБЛ, лаз., с. Бреница, Врач., инф. Цонка Цекова Решова, р. 1918 г., зап. Циклама Василева Иванова, 1981 г. [обратно]

34. Връзката "медно гумно & (синьо-черно нощно) небе" позволява да привлечем и други сведения за образа на "медното небе", който явно има архаичен произход - за него споменават Омир (Илиада, V, 504, ХVII, 425; Одисея, III, 1-2) и Пиндар ("Немейски песни", N. 6); в апокрифното "Откровение Варухово" хората сковали свредел, за да пробият небето и да проверят какво е - каменно, стъклено или медно [СБЛ 1, с. 72], а в апокрифния Апокалипсис на Йоан Бог се заканва: "Ще направя небето медно, та да не пада роса на земята..." [СБЛ 1, с. 260]; в апокрифното "Слово на пр. Исаия, син Амосов..." Бог заплашва хората заради греховете им: "сего ради сътворю вы небо акы мдено, а землю акы желзноу, и не дасть небо росы своея и земля не дасть плода своего..." [Порфирьев И. Я., 1877, с. 265, по 2 преписа на Солов. библ.; не влиза в описа на А. И. Яцимирский (1921, с. 246-247)]. Освен известната и на Балканите представа за гръмоломното препускане на колесницата на Свети Илия върху небето, грузинците имат легенда, според която гърмът е от кремъците на диканята, върху която е седнал светецът, т.е. небето се мисли като гумно [Груз. пред., 1973, с. 314]. [обратно]

35. БНГат., 12-14 (посеен боб & меден/пометен ток & пазач-старец =Небе & Звезди & Месец), по записи от с. Пордим, Плев., с. Мокреш, Ломско и Банат. [обратно]

36. Кюлев Ив., 1977, с. 196; срвн. многобройните описания на хлябове "гумно/харман" в: СбНУ 28 (Д. Маринов), с. 282-293; Вакарелски Хр., 1935, с. 419, 452 (Силивренско, Чаталженско); Милчева М., 1987, с. 56-58, и др. [обратно]

37. Срвн. финала на коледна благословия от с. Г. Богров, Сф: "... на голема нива кръсци, на мало гумно копни, та не може добър юнак з добър кон да ги обиколи, саз златна яболка да ги префръли." [СбНУ 44, с. 433, N. 851]. [обратно]

38. Откъдето се прояснява и част от семантиката на обредното магическо сваляне и доене на месеца на гумно [Арнаудов М., 1924, с. 401-402]. [обратно]

39. Според известие от с. Брестовица, Пловд. [СбНУ 28, с. 306] той се краде ритуално от речното чудовище (Змея на Дълбините). [обратно]

40. В легенди от с. Вакарел, Сф и Раянци, Радомирско, след като от пяна (образувана от сблъсъка на две морета; някъде: от битката между бяла и черна змия), Бог направил земята като "харман", посадил в средата орех (срвн. стожера на гумното) и завързал златна люлка, на която се залюлял и заспал [СбНУ 30, с. 49-50]. Идеята за стожера като "ос" между земята и небето е отразена и в гатанката "Гол Голич право у Бога гледа? - Сердечник (Стожер)" [Ястр., с. 588, N. 173, Призренско-Тетовско]; впрочем, известното българско название на Плеядите "Стожари" се знае и в с. Локорско [СбНУ 30, с. 22]. [обратно]

41. За пясъка (тинята) като първоматерия в българските дуалистични легенди за сътворението и по-късните фолклорни записи - Иванов Й., 1925, с. 287 сл.; СбНУ 30, с. 50, с. Дикилиташ, Разгр., с. Индже кьой, Хаск., и др. [обратно]

© Тодор Моллов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.08.2002
Тодор Моллов. Мит - епос - история. Старобългарските историко-апокалиптични сказания (992-1092-1492). Варна: LiterNet, 2002.

Други публикации:
Тодор Моллов. Мит - епос - история. Старобългарските историко-апокалиптични сказания (992-1092-1492). В. Търново, 1997 (вариант).