"СВАТБАТА" НА АПОКАЛИПТИЧНИЯ ЗМЕЙ В КОНТЕКСТА НА БЪЛГАРСКИЯ МИТОРИТУАЛЕН КОМПЛЕКС

(Семантика на някои от неясните места във "Видение Исайево")

Тодор Моллов

web | Мит - епос - история

1. Сватбата.

Втората част на Вид. Ис. започва с неопределено възклицание - "Когато погледнете към Новия Ерусалим, който се нарича Константин град, в този град ще въстанат [ще се въздигнат] два последни царя, и после няма да се въздигне цар. В мястото, нарицаемо Романия, ще погубят всичките си велможи в своето жестокосърдечие, и ще просмрадят Романия". Според нас този двубой задава хронотопните граници на всички следващи епизоди, затова анализът му ще бъде направен в края на изследването при разкриване цялостната структура на творбата и митопоетичната й логика. Тук е важно да отбележим само многозначителния факт, че обектът на змейските замисли за апокалиптичен "брак" е тясно свързан с двамата биещи се царя - "и ще се въздигне от техните чресла [от техния род] царица Ужка на име Анна, която ще се нарече Одива погибелна". Като "повод" за апокалиптичния край, двубоят на двамата владетели се "появява" още три пъти, лайтмотивно подсказвайки хронотопната ориентация на основното "събитие" - "ако би знал ерусалимският цар, то би се помирил със западния" (т.е. ако двамата царе биха знаели, че Анна ще се нарече "одива погибелна", не биха я давали на Змея и биха се помирили); "ако би знал западният цар, то не би се държал заедно със змея" (т.е. ако той би знаел, че Змеят ще бъде причина да се унищожат народите); "ще се вдигнат двама князе - един от изток, а друг от запад. Западният ще владее с ярост, а източният - с мир". Показателно е, че ако "неразбирателството" и "двубоят" ориентират мотива към "последното време", то трикратното упоменаване на топоними, обозначаващи българското пространство, при всяка поява на тези царе (един път Романия и двукратно Мезина земя) настойчиво актуализират "мястото" и българската предопределеност ("защото там ще процъфти жезълът от Иесеевия корен").⁸ Трикратното възклицание "О чудо!" ("О, дивно чудо!") съпровожда многозначително тези прояви, като напомня известното "Да внимаваме!" преди четенето на сакрални текстове в богослужебния ритуал и всъщност предшества в нашия текст вставки с директни "авторски" - на пророк Исаия - разяснения: "Но както е писано"; "Защото е писано"; "Не аз говоря, а Свети Дух казва това"; "И ето, знамение ви давам не аз, а Светият Дух".

Интерес за нас представлява своеобразната двойна "подсигуреност" на повествователя - а) към цитати от каноничните книги (Ис. 11: 6; Ис. 65: 25; Мат. 23: 37) след възклицанията "както е писано", и б) към Светия Дух, когато се говори пряко за действията на апокалиптичния Змей. С други думи, колкото по-сакрален (и в този смисъл с възможност за "езическа" интерпретация!) е обектът на описанията, толкова по-значим в аксиологично отношение трябва да бъде и "говорителят":

- "Не аз говоря, а Свети Дух казва това: Защото ще се надигне Змеят и ще хване велможите си и ще седне (ще се установи) в дървеница. И ще дойдат в реката, която се нарича "скритият рай" - тази река минава през Израилевата земя, и в онази, която се нарича Мезиная земя."

- "Не аз говоря, а Свети Дух говори: че [=и] ще излезе този Змей от дървениците и ще седне в пернатица; и ще се установи в мястото, наречено Овче поле; и след това ще победи всички народи около себе си; и ще извърши велики битки; и [те] ще се съсекат сами като полска трева - [и] ще се напълни студенецът [кладенецът] от кървите им."

- "И ето, знамение ви давам не аз, а Светият Дух!... [И] тогава ще се надигне този безсрамен Змей от Овче поле от всички страни. И ще ги [велможите си - б.м.] поведе с веселие, също като младоженец [новы женихь], [и] ще поведе другарите си на брак, и ще им рече: "Елате с мен на брак, да видите моята слава!"

Както се вижда, съвкупността от топоси, използван при описанието на т.н. "Змейска сватба" не е голям. Той може да се разглежда и като отражение на позната на компилатора обредна ситуация (фолклорната сватба), но за нас е по-важно да осмислим във фолклорно-митологична перспектива възможностите на някои от тези елементи да се съчетават с темата за Змея и брака наред с възможностите да присъстват в текст с друг (книжовен) статус с апокалиптична насоченост. Ето защо наред с "обредните лица" (велможите на Змея, схващани като "сватове" и същевременно апокалиптично войнство) ще разгледаме някои топоси ("скритият рай", "дървеница", "пернатица") и един фрагмент от Вид. Дан. ("трохи от меденика"), за който предполагаме възможна "брачна" символика (разбира се, в контекста на собствения му текст). Доколкото на топонима Овче поле ще отделим обширно място в друга част на работата ни, тук само набелязваме косвено отношението му към темата.

>>>

БЕЛЕЖКИ:

8. За българския месианизъм в периода на византийското робство срвн. "Солунската легенда" ["Тъкмо те, рече Господ, ще предадат православната вяра и християнството на Бог"], "Сказание за Сивила" [че българите "ще предадат правата вяра на Бога, превъзхождайки целия свят"].

В контекста на изложеното не можем да приемем вътрешно противоречивия коментар към Вид. Ис., в който Анисава Милтенова отбелязва: "вероятно в гръцкия извор е стояло "Мойсеева земя", което е преосмислено от старобългарския автор в "Мезина земя", т.е. Мизия - термин, употребяван от византийските автори за означаване на България" [БЛК, с. 265, бел. 11], а по-долу допълва, че Романия тук предава "понятие, с което западните автори означават Византийската империя" [БЛК, с. 264, бел. 4]. [обратно]

© Тодор Моллов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.08.2002
Тодор Моллов. Мит - епос - история. Старобългарските историко-апокалиптични сказания (992-1092-1492). Варна: LiterNet, 2002.

Други публикации:
Тодор Моллов. Мит - епос - история. Старобългарските историко-апокалиптични сказания (992-1092-1492). В. Търново, 1997 (вариант).