"СВАТБАТА" НА АПОКАЛИПТИЧНИЯ ЗМЕЙ В КОНТЕКСТА НА БЪЛГАРСКИЯ МИТОРИТУАЛЕН КОМПЛЕКС

(Семантика на някои от неясните места във "Видение Исайево")

Тодор Моллов

web | Мит - епос - история

2. Женихите.

В Пс.-Мет. Пат. есхатологичното седмо хилядолетие се описва в следния ред⁹:

Първоначално измаилтяните ще излязат от Етривската пустиня, след което ще се съберат в Гаваон, където в битка ще паднат под мечовете им силните гърци.¹⁰ Заради човешкото безчестие Бог ще предаде гръцкото царство в измаилтянски ръце. Всички гръцки покрайнини ще бъдат поробени и ще шестват победоносно измаилтяните от изток до запад, от море до море, ще вземат дан и от живи, и от мъртви, и грях и пощада няма да знаят към жени, деца и старци. Хората ще се отчаят, няма да има истински християни, службите ще се прекратят, от глад ще се продават земеделските оръдия и дори децата. Всичко това Бог допуснал, за да се изявят истински вярващите в него, но такива няма да има - и когато измаилтяните се възгордеят от своите победи, внезапно (като от сън) ще възстане гръцкият цар, когото всички смятали за мъртъв. Той ще победи измаилтяните и ще ги пороби в робство, по-тежко от тяхното (ще бъдат роби на своите бивши роби). Ще настане небивало благоденствие и вторичен разцвет на религията и празниците.

Тогава обаче ще излязат затворените от Александър Велики скверни северни народи, но ще бъдат разгромени от архангел Господен (Михаил).

Тогава гръцкият цар ще иде в Ерусалим, а десет и половина години след това ще се роди Антихрист. Едва тогава гръцкият цар ще отиде на Голгота и ще положи венеца си на кръста, предавайки земното царство на Бог. Чрез лъжливи чудеса Антихрист ще прелъсти хората и ще седне в Ерусалимския храм, заповядвайки да го почитат като бог. Той ще бъде изобличен от Господ, който ще изпрати Илия и Енох (възнесените живи до небето, т.е. "свидетелите" на Бога), но Антихристът ще ги убие.

Тогава ще се върне Господ "в слава" и ще настъпи времето на Страшния съд.

* * *

В пасажите, описващи окончателната победа на измаилтяните, преди срещу тях да въстане мисленият за мъртъв (или спящ) гръцки цар, се среща един любопитен израз: "... и живеещите близо до гърците ще погинат, а тези [измаилтяните] ще започнат да ходят престорени (преобразени) на зетьове и ще започнат да се хвалят, като казват: -Погинаха християните от нашите ръце!"¹¹;

В интерполираната редакция на Пс.-Мет. Пат., позната от най-ранно време наред с двата превода от IХ-Х век¹², пасажът има по-необичаен вид, напомнящ българското Тълк. Дан. и трите текста, приписвани на пророк Исаия:

1. "... и живеещите близо до тях ще започнат да поробват (пленяват) целия велик Гова(д) и ще отидат към Овче поле, и като застанат на Овче поле, ще се украсят в безценни дрехи ("порты") и ще се похвалят, говорейки: -Къде са наричащите се християни? Защото погинаха от нашите ръце; те казаха, че ние ще погинем, но казаха неистинни думи. Ти си, Боже, на небесата, а ние сме на земята и нямаме сега противник под небесата на земята!"¹³;

2. "... и печал като (вместо) чест ще приемат човеците от измаилтяните, ще запустеят поморската (крайморската) Персида, Асурия (Асирия) и Патрикия, които живеят близо до тях (измаилтяните?). Като опленят великия Гавад, ще отидат към Овче поле; като стоят (застанат) на Овче поле, ще се украсят с безценни дрехи ("шати"), говорейки, хвалейки се: -Къде са (ония), които се назовават християни? Защото погинаха от нас, а те говореха, че ние ще загинем от тях, но не на истина казаха тези думи, но Господ е на небесата, а ние сме на земята, и владеем всички!"¹⁴;

3. "... и тази печал ще приемат човеците като част (дял; другаде - чест) от измаилтяните и няма да имат надежди за спасение и избавление от измаилтянските ръце. И ще запустеят Персица (вж. по-горе - Персида) и поморската (крайморската) земя, и гръцката, и Каликия (sic) и Сомукия (sic), и живеещите близо до тях ще опустеят. И като пленят великия Гавад, ще отидат към Овцу поле (Овче поле, срвн. диал. Овчу поле), и като застанат на Овче поле, ще се украсят с безценни дрехи ("порти") и ще се похвалят, говорейки: - Къде са наричащите се християни? Защото погинаха от нашите ръце, а говореха, че ние ще погинем; но Бог е на небесата, а ние сме на земята, и няма против нас (никой) под небето и на земята!"¹⁵;

4. "... печал от измаилтяните като (вместо) чест ще приемат човеците и ще запустее Пръсида (sic) и поморската (крайморската) земя, и гръцката, и Ликия, и Асурия (Асирия) и Патрикея, живеещи близо до тях (измаилтяните?). Като пленят великия Гават, ще отидат към Овче поле, и като застанат на Овче поле, ще се украсят с безценни дрехи ("порти") и като се похвалят, ще рекат: -Къде са наричащите се християни? (Защото) погинаха от нашите ръце, а рекоха, че ние ще погинем от тях, и изрекоха неистинни думи; но Бог е на небесата, а ние на земята!"¹⁶;

5. "... ще попленят цялата земя и великия Гавад, както вече рекох. И ще отидат към Овча купел и, като дойдат, ще се съберат и ще застанат на Овча купел, и ще се украсят в многоценни дрехи ("порты") и ще започнат да беседват (разговарят), хвалейки се: -Бог е на небесата, а ние на земята, и нямаме за противник никого на земята; къде ли са нарицаемите християни, надяващи се на своя Бог Христа?".¹⁷

Както става ясно, характерна особеност на преписите на интерполираната редакция е обвързването на измаилтянското нашествие с митотопонима "Овче поле" - там се събират те след разоряването на християнските страни и народи, за да се възгордеят от Божието "съпричастие" и помощ към разрушителното си дело, и да се похвалят, че един е бог на небето господар, а те са господари на земята. След ставането от мним сън на царя-избавител (Михаил), пренесен от ангели от Рим в цариградската "Света София", и разбиването им от него, измаилтяните се събират отново на "Овче поле", за да върнат победоносното си оръжие на бога.¹⁸

Ясната обвързаност на Овче поле и Цариград (със сакрален център църквата "Света София"), отнасящи се както периферия (негативно пространство) към център (сакрално пространство) бележи ситуацията с черти, присъщи на митопоетичното осмисляне на "Последното време". Тогава схватката между силите на реда (представяни чрез фигура от типа на Змеебореца) и хаоса (митологичния Змей) се пренася от периферията в свръхсакралния космологичен "център", който в контекста на двубоя се натоварва с аксиологично неопределена (двойнствена) хронотопна характеристика. Замяната на Гаваон (или Говат) в другите преписи на "Откровението", където обикновено измаилтяните разбиват гръцката войска, с Овче поле подсказва семантичната им тъждественост в българския митопоетичен модел и многозначително ориентира към "свой" смислов информационен фон читателя (респ. слушателя).

Доколкото "Откровението" изпълнява и функциите на (квази-) историческо четиво, то оперира посвоему и с определени идеологизирани "сюжети" на имперската владетелска доктрина, един от които е "венчанието за държавата". Приемането на короната от самодържеца е венчаване с властта и земята, което идеологемно актуализира широкоизвестната митологема за брака между Небето (или Небесния Бог, чийто представител е владетелят) и девицата-Земя. В контекста на Последното време, при липсата на владетеля, този мотив се "преобръща" в огледално-негативен план - измаилтяните се украсяват със скъпоценни одежди като "женихи" (зетьове) за сватба. Това измества евентуалното осмисляне на ситуацията "нашествие на иноплеменници" от историко-епичен към определено мито-епичен план. Както става ясно, в него противникът се изобразява не чрез множественост, а посредством обобщаващия тератологичен митопоетичен код (като Змей), с което се дават възможности за изключително многообразие на трактовките, реализиращи отношенията му - вече в митопоетична ориентация. Сравняването с известните гръцки текстове на Пс. Мет. Пат. не дава основания да предполагаме, че преходът към този митологичен код се е осъществил още на гръцка почва.¹⁹ Посредничеството на Вид. Дан. към изследваните Исайеви текстове (и по-специално към Вид. Ис.) е допустимо, но сюжетът на Вид. Ис. определено е плод на активна българска позиция, особено що се отнася до "женитбата на Змея". Показателно е, че в Сказ. Ис. се говори за "насилници от запад като безсрамни змейове", които "ще отидат на Овче поле с много войска" [СБЛ 3, с. 72; Милтенова, Ан., М. Каймакамова, 1983, с. 69].

>>>

БЕЛЕЖКИ:

9. Изложението по-долу ще се базира на общите бележки в изследването на Истрин В., 1897, с. 21-22. [обратно]

10. В Стария Завет Гаваон е представен като ханаански град (дн. селцето Ел-Джиб - Шиваров Н., 1992, с. 52) в Гаваонската пустиня, чиито жители успели с хитрост да сключат мирен договор с израелтянския военачалник Иисус Навин (Нав. IХ); срещу тях се обединили петима аморейски царе, но в една знаменита битка израелтяните ги победили (за да успеят да довършат победоносната си битка, Навин помолил слънцето и луната да спрат своя ход и да удължат деня - Нав. Х, 11-13). По преданието цар Давид поставил там втора Скиния с олтар (първата била на Сионската планина), където по времето на първосвещеника Садок били принасяни ежедневни жертви (I Цар. ХVI, 39-42). Доколкото в апокалиптичните четива се настоява на огледално-негативно инверсиране на библейската сюжетика, в случая (Пс.-Мет. Пат.) битката на нечистите народи (измаилтяните) с християните (гърците) се локализира закономерно на мястото на най-известната битка за завладяването на Обетованата земя Ханаан от Иисус Навин. Като отбелязваме водещото начало на тази идея, ние не изключваме възможността за по-късно отъждествяване на Гаваон със сирийския гр. Габита (на р. Ярмук), където през 636 г. арабите разгромили войската на имп. Ираклий (в Пс.-Мет. Пат. - гръцката войска), но тя определено би била вторична [Тъпкова-Заимова В., Ан. Милтенова, 1996, с. 180]. [обратно]

11. Вж.: Истрин В. М., 1897, Тексты, с. 97, с разноч. [Хил. сб., N. 24, ХIII в.; същото и в Берл. сб., N. 54 = сб. N. 48 от сбирката на В. Караджич; сб. N. 149 на Белгр. Нар. Библ.]; същите особености и в: Срећковић П. С., 1890, с. 17-20 [Поп Драголов сб., ХIII в., Белгр. Нар. Библ., N. Рс 651]; в един препис стои по-разбираемо уточнение на "живеещите близо до гърците" - "живеещите край гърците българи и прочие", но вм. "зетьове" стои "женихи" [Опис, 1986, с. 78 - N. 41 /N. Рс 40/, ХVI в., Белгр. Нар. Библ.]. По-различно в други преписи - вм. "гърците" стои "Рим и островите", вм. "зетьове" стои "женихи" [Истрин В. М., 1897, Тексты, с. 112 (Хил. сб. N. 179, ХVI в.); почти същото и в: Генов М., Б. Ангелов, 1922, с. 279 (Поп Филипов сб., 1345 г., Моск. Синод. Библ., N. 38); в трети препис стои "живеещите близо до гърците и Рим ще погинат, (а също така) островите и живеещите в тях" - срвн. Thomson F. J., 1985, с. 167 (Копенх. сб., N. 147, ХVII в.)]. [обратно]

12. Вж.: Thomson F. J., 1985, с. 150, бел. 40 - тя възниква на база "първия" превод на Пс.-Мет. Пат., различен - според изследователя - от превода, обявен от Истрин за "първи", и поема добавки от вече преведения през Х в. текст на Вид. Дан. и - може би - от първите му българските му преработки. [обратно]

13. Истрин В. М., 1897, с. 123-124, по ркп. от ХVІ-ХVІІ в. (Моск. Арх. Мин. Иностр. дел, сб. N. 341/721). [обратно]

14. Франко Iв., IV, 1906, с. 284-285, по ркп. от ХVIII в. ("Слово на светия отец Методий, епископ иерусалимски, за царството на Михаил и за царствуването на Антихриста и за оставащите дни"). [обратно]

15. Франко Iв., IV, 1906, с. 281, по ркп. от ХVII в. ("Слово на светия отец Методий за свършека на света и за последните дни"). [обратно]

16. Франко Iв., 1906, с. 269, по ркп. от ХVII в. (с фрагментарно запазено обозначение - "...ния ден и за последните години"). [обратно]

17. Тихонравов Н. С., II, 1863, с. 257-258, по ркп. от ХVІІ в. ("Сказание на Методий, цариградски патриарх, за Адам и за потопа, и за разделението на народите, и за Михаил цар и за Антихриста, и за второто Христово пришествие, когато ще дойде да съди живи и мъртви"); [според бел. на Тихонравов т.нар. "Тулски" сб. е в сбирката на Уваров (N. 66), а по-рано принадлежал на И. И. Сахаров]. [обратно]

18. По река на споменатите по-горе ръкописи: "... и тогава изгонените измаилтяни (измаиловичи) ще се съберат на Овче поле, и като застанат (се изправят) на стремената на своите коне, ще започнат да дават на Бога своите лъкове и стрели, и своето оръжие, говорейки: -Боже, беше ни дал това оръжие, за да попленим цялата земя, а сега отне от нас царството, затова вземи вече от нас своето оръжие"; "... в това време (в този час) разпръснатите (разгонените) измаилтяни (измаиловичи) ще се съберат на Овче поле и като станат на конете си, ще почнат да отдават своето оръжие и своите лъкове на Бога, говорейки така: -Това оръжие ни беше дал да отвоюваме цялата земя, а сега ни отне царството, то вземи от нас своето оръжие"; "... тогава разпръснатите (разгонените) измаилтяни (измайловичи) ще се съберат на Овча купел; заставайки на стремената на конете си, ще започнат да дават на Бога своите лъкове и оръжие, говорейки: -Боже, беше ни дал това оръжие да попленим земята, а сега като отне царството от нас, то вече вземи своето оръжие от нас!"; "... тогава разпръснатите (разгонените) измаилтяни (измайловичи) ще се съберат на Овче поле; като застанат на стремената на конете си, ще започнат да дават своите оръжия и лъкове на Бога, говорейки: -Беше ни дал оръжие да пленим цялата земя, а сега отне от нас царството, то вече отнеми оръжието от нас"; "... измаилтяните (измайловичи) ще бъдат разпръснати (разгонени) като птиче ято ("стадо"), и ще се съберат на Овча купел, ще станат на стремената и ще започнат да дават от себе си оръжията и лъковете, казвайки: -Велики царю Михаиле! Бог беше ни дал това царство, а сега го отне от нас и го предаде на тебе!". [обратно]

19. В известните гръцки текстове на Пс.-Мет. Пат. липсват податки за такъв извод, но съществуването на аргументи в негова полза проличава в два гръцки текста, приписвани на пророк Даниил. Според Истрин те доразвиват елементи на легенда, залегнала в първоначалната редакция на "Откровението". В тях без особена мотивировка се сочи "ставането" на спящ Змей, който ще победи измаилтяните, превзели Епталоф (Седмовръх - в случая Константинопол) [Истрин В. М., 1897, с. 289]. По косвени данни от други варианти на легендата за отсъстващия император Истрин предполага, че той се е оттеглил от Седмовърхия град поради безчестието на жителите му, което спомогнало за превземането му от измаилтяните. В такъв случай спящият змей, който отмъщава заради ромеите, поема част от чертите на императора-спасител - доколкото в поведението на последния доминантна се оказва линията на религиозно благочестие и смиреност пред настъпващия край, при излизане от негативния период войнските му функции правят удобно "заместването" му с фигурата на Змея. Тази схема (която, впрочем, е твърде възможна и с оглед на "чисто" митологичното структуриране на ситуацията) обаче тук е по-скоро неясно предаване на източниците, защото по-нататък става дума за "появата" на избранника (наречен Йоан), който е пренесен от ангели в храма и обявен за император. Другият гръцки текст е "повреден" [Истрин В. М., 1897, с. 290) от по-късни компилатори - там Змеят убива царя-юноша, за да царува вместо него. [обратно]

© Тодор Моллов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.08.2002
Тодор Моллов. Мит - епос - история. Старобългарските историко-апокалиптични сказания (992-1092-1492). Варна: LiterNet, 2002.

Други публикации:
Тодор Моллов. Мит - епос - история. Старобългарските историко-апокалиптични сказания (992-1092-1492). В. Търново, 1997 (вариант).